Архив за етикет: недостоен

Златния кръст

Игумен Георги и до днес помни тази странна история.

Наложило му се да изслуша предсмъртната изповед на един свещеник от един малък град в Гърция.

Свещеникът имал две деца с голяма разлика във възрастта. Голям син и много малка дъщеря. Синът му отишъл да учи в Атина, но бил убит. Трупът му намерили  в едно запустяло място. Изяснило се, че младежът е починал от побой. Синът на свещеникът бил благочестив човек и посещавал често църквата, но кръста, който носил на врата си не бил на него. Убиеца не бил открит.

След време дъщерята на свещеника пораснала. Тя се влюбила. Приятелят ѝ бил по-възрастен от нея но бил приет добре в дома на свещеника. Но страното е, че младежът не смеел да поиска ръката на момичето. Виждало се, че двамата се обичат, но нещо гнетяло мъжът.

Един ден той поискал да се изповяда пред бащата на любимата си. Признал, че много обича дъщеря му, но смята, че е недостоен за нея, защото е убиец. Едно време той се движел с много лоша компания. Гулял цяла нощ и попаднал на някакъв младеж във Атина. Той започнал да го изобличава и да го приканва към покаяние, но това още повече го озлобило и го пребил до смърт. Тогава от мъртвия младеж той взел един златен кръст. Когато го показал на свещеника, той познал, че бил на сина му. В този момент бащата имал чувството, че губи опора и едва не припаднал, но той се помолил на Бога и Той му дал сили. Младият мъж продължил:

– Вие виждате, че такъв човек не може да бъде съпруг на вашата дъщеря и не може да влезе във вашето семейство. Моля да ми простите.

Свещеникът събрал сили и казал:

– Как мога да не те приема в семейството си, щом Бог приема твоето покаяние?

Вдигнали сватба. Всички снимки на сина на свещеника били скрити под благовиден предлог. Така дъщерята никога не разбрала, че се е омъжила за убиеца на брат си. Тази тайна свещеникът запазил в себе си, но я разказал при личната си изповед преди смъртта си.

Решението

Един човек решил да се кръсти, но преди това решил да види как живеят архиепископите и владиците на Църквата. Негов приятел го предупреждавал:

– Не прави това. Аз съм уверен, че ти ще се съблазниш или ще се смутиш от това, което видиш и никога няма да се кръстиш.

Но той все пак решил и отишъл в столицата, и влязъл в архиерейския дворец. Там той видял много неща и дълго размишлявал. Когато се върнал той казал на приятеля си:

– Готов съм да се кръстя.

Приятелят му много се изненадал, защото знаел какъв недостоен човек бил архиерея на този град, но си премълчал. След кръщението той не се стърпял и попитал:

– Нима ти не се поколеба, когато видя всичко в града?

– Разбрах, че епископския сан се носи от недостойни хора и за това според човешките разсъждения, Църквата отдавна е трябвало да загине, но тя още стои. Сега вярвам, че в нея действат по-висши сили и тя се укрепва от самият Бог.