Един човек решил да се кръсти, но преди това решил да види как живеят архиепископите и владиците на Църквата. Негов приятел го предупреждавал:

– Не прави това. Аз съм уверен, че ти ще се съблазниш или ще се смутиш от това, което видиш и никога няма да се кръстиш.

Но той все пак решил и отишъл в столицата, и влязъл в архиерейския дворец. Там той видял много неща и дълго размишлявал. Когато се върнал той казал на приятеля си:

– Готов съм да се кръстя.

Приятелят му много се изненадал, защото знаел какъв недостоен човек бил архиерея на този град, но си премълчал. След кръщението той не се стърпял и попитал:

– Нима ти не се поколеба, когато видя всичко в града?

– Разбрах, че епископския сан се носи от недостойни хора и за това според човешките разсъждения, Църквата отдавна е трябвало да загине, но тя още стои. Сега вярвам, че в нея действат по-висши сили и тя се укрепва от самият Бог.