Дойде пролетта и според нашите предци, това става не през март, а през април.

По-точно в деня на пролетното равноденствие започва срещането на пролетта и продължава до 1 април.

Като всеки спящ, който се е събудил, мъничката фея на дома се събужда недоволна. Хората се опитват да я успокоят с каша, мляко и хляб.

Но само храната не е достатъчна, за да умилостивиш малката фея. На нея ѝ е нужно да се забавлява. За това хората организират местни гуляи, разигравания, шегуват се едни с други. Смях и шеги се чуват в къщата през целия ден.

С течение на времето за срещането на пролетта и домашната фея постепенно са забравили, но обичаят да се шегуват помежду си, хората правят и до днес.

Фразата „На 1 април не вярвай на никого“ звучи и сега актуално.

Бабата на Нина работеше в един склад и често я взимаше със себе си.

Но веднъж възрастната жена беше много заета и изпусна от поглед внучката си.

След време, когато я потърси, я намери насред гаража.

Нина стоеше на малко парче размразена смола близо до бъчва със златен прашец, който втриваше в косата си.

Беше се превърнала в същинска фея.

Дълго след това я миха, не ден и два, но и след седмица златния прах си оставаше върху косата ѝ.

Всички се смееха и я наричаха Златокоска.

На вратата на един човек почукала фея, изпълняваща желания.
– Ще изпълня всичките ти желания, – казала тя.
– Защо дойде точно при мен? – изненадал се човекът.
– Отдавна те наблюдавам и знам, че ме търсиш. Ти искаш в живота ти всичко да се получава лесно, без препятствия, борби и усилия, нали?
– Да,  – съгласил се човекът. –  Много се радвам, че дойде в живота ми, когато нищо не върви, както трябва.
– Забрави за всички неуспехи и препятствия. Ще махна само един път с пръчката и всички твои желания ще се изпълнят.
Зарадвал се човекът. От този момент живото му се подобрил. Всички проблеми били решени и той се наслаждавал на живота Всичко се получавало леко, без усилие, както си мечтаел преди.
Но веднъж всичко се изменило. Препятствията и неуспехите отново се натрупали върху него. Той не успявал да се справи с едни проблеми, когато го налитали други. Така продължило дълго време
– Защо стана така? Това не е живот, а наказание. Защо ми изпращаш неуспехи и проблеми? – викал човекът към Бога.
– Аз нищо не съм ти изпратил, – отговорил му Бог, – Сега ти преминаваш през тези изпитания, които феята премина с едно махване на вълшебната пръчка. Те много се натрупаха през изминалите години, за това сега ти е толкова трудно.

Близо до кралския дворец се събрали влюбени, за да помогнат на цветето на любовта да разцъфти.
Настанал тържествения момент. Феята на любовта посяла семе в земята.Зазвучала нежна музика. Стотици младежки очи, затаили дъх, наблюдавайки как от земята изниква стръкче, а на него имало пъпка. Феята махнала с криле и възкликнала:
– Кажете най-прекрасните думи за любовта, тогава цветът ще разцъфне и вашата любов ще цъфти с него!
Напред излязъл най-смелия юноша и казал:
– Любовта е катонебето събрана в един поглед!
На цветето се появили първото крехко листенце.
– Любовта е като океан събран в една сълза! – Казало второ момче.
На цветето се оформило и второто листенце.
– Любовта е като буря в един дъх
– Тя е като мълния при едно докосване!
– Любовта е вечност събрана в един миг!
Един след друг всички изказвали красиви думи за любовта. Все повече листенца се отваряли от цвета, изпълвайки въздуха с аромат. Накрая всички думи били изказани, но цвета не се отворил до края. Изведнъж той отпуснал глава и неговите листенца потъмнели. Тълпата замряла. Едно момиче дотичало до цвета и промълвило:
– Ако ти умреш, аз също ще умра без любов.
При момичето дошъл юноша, прегърнал я и обещал:
– Аз няма да позволя да умреш.
Изведнъж цветът повдигнал глава, а листата му заблестели по-ярко от всякога.
– Думите за любовта са хубави, но любовта е повече от тях, – прошепнала феята на любовта.