Хубав летен ден изпълнен с хубави очаквания и мечти. Неделите обикновено са точно такива.
Когато влизаха в църквата възрастна жена погали малката Нина по главата и ѝ подаде две монети по един лев. Момичето благодари и ги пъхна в джоба си.
Днес свещеникът поучаваше дошлите на неделното богослужение:
– Никой не трябва да се явява пред Господа с празни ръце. Отделяйте това, което имате на сърце от всичките си доходи. Християнинът трябва да жертва за Божията работа, доколкото се чувства отговорен за разпространението на Евангелието по целия свят …. Божието дело е по Неговата воля и никога няма да понесете недостиг в материално отношение.
Нина се замечта: „Ето сега мога да направя това, което днес ни учи свещеникът. Едната монета, която ми подари възрастната жена ще даря на Бога за делото Му, а с другата ще си купя сладолед“.
По време на събирането на даренията, Нина бръкна в джоба си, но там имаше само една монета. Тя трепна:
– Сигурно другата съм я загубила, когато излязох за малко навън. Е, няма нищо, нали е останала поне едната, – успокои се малкото момиче.
Когато се прибраха в къщи Нина сподели с майка си:
– Мамо, аз исках да дам за Божието дело, но загубих Божията монета.
– Каква монета? – неразбиращо попита майка ѝ.
– Нали си спомняш, че на вратата, че една възрастна жена ми даде нещо. Това бяха две монети по един лев. И аз реших едната да дам за Божието дело, както ни учеше днес свещеникът, но когато минаха с кофичките за дарението, разбрах, че съм загубила едната. И си казах, че тя е била Божията.
Майката се усмихна:
– Много християни постъпват като теб. Ако приходът им намалее, орязват това, което са обещали на Бога.
– Да, но.. – смънка Нина.
– Лесно е да загубиш Божиите пари, а не своите, но осъзнаваме ли, че всичките пари са Божии?! Важното е за какво ги изразходваме.
Нина наведе глава, извади останалата монета и я подаде на майка си:
– Взе ми я и я пусни следващия път, когато отиваме на църква, за Божието дело. Давам ти я, за да не я загубя и нея.
