За това съществуват много теории. Ето и една от тях.
Територия на Северна Африка на запад от Египет, древните гърци и римляните наричали Либия дълго време, тъй като там са живели племена, които римляните наричали „Livs“. Всичко, което се е намирало на юг от Либия, означавали като Етиопия.
През 146 г. пр.н.е. Рим побеждава Картаген. На окупираната територия от война, която сега е Тунис, е основана колония. На тази колония е дадено името „Африка“, тъй като по тези места са живеели местните войнствени племена афарики.
Според друга теория, жителите на Картаген, наричали хората, които не живеят в градовете „афри“, която идва от финикийски афар – прах.
След като римляните победили Картаген, използвали думата „афри“ за името на колонията. Африка постепенно става известна като земята от останалата част на континента.
Съществува и друга версия. Според нея името „Африка“ са измислили арабите. Арабските географи отдавна са знаели, че Азия и Африка са разделени от Червеното море. Арабската дума „фарака“ се превежда като „разделям“ или „отделям едно от друго“.
От думата „фарака“ арабите образували думата ‘Ифрикия“, именно така те наричали четвъртия континент. Древното име може да се преведе като „разделен“.
За това е писал арабският учен от 16 век Махмуд ал Вазан. По-късно Ифрика се превърнала в Африка, което било свързано с особеностите на чужди имена в различни езици.

Нова година е празник, който се празнува навсякъде. Но всеки народ внася в този празник свои обичаи, които изненадват чужденците и остават неразбираеми за тях.
Жителите на някои селища в Шотландия в новогодишната нощ придвижват по улицата подвижни бъчви с горящ катран. Смята се, че по такъв осветен път на Новата година ще ѝ бъде по-лесно да дойде.
Хората от Панама в празничната полунощ вдигат невероятен шум. Викат, крещят, звънят със камбани, натискат клаксоните в колите си. По такъв начин те призовават добрите духове на Нова година.
Китайците отбелязват празника от 17 до 19 януари. И по това време хората се обливат с вода, когато чуят поздравления към себе си. Корените на тази традиция идва от къпането на Буда, когато се умива статуята му с вода от планински извор в манастири и храмове.
На празника гърците отиват на гости. Непременно вземата камък, който оставят на прага на собствениците на дома. Така те пожелават тежък, като камък, кош в следващата година.
Жителите от Еквадор за Нова година си правят чучело от стари дрехи и слама, с бастун и лула, което символизира старата година. В полунощ прочитат списък от всички неприятности станали със семействата им през изминалата година. Списъкът закачат за чучелото и го изгарят пред дома си. Изгореното, отнася със отиващата си година цялата тъга и болка.
В Германия смятат, че на Нова година Санта Клаус се появява не на елени, а на магаре. За това децата оставят чинии на масата за подаръците от Санта Клаус, а в обувките си слагат сено за да угостят магарето.
Но това, което обединява хората на Нова година е празничното настроение и надеждата, че следващата година ще донесе само щастливи мигове.

В шест нации в света жените са главни, но не във всичко.
Това, че обществото може да се управлява и развива в рамките на своя вид без мъжки индивиди е доказано още при мравките. Това се потвърждава и от древните гърци в легендите им за амазонките.
Жената на средна възраст в повечето страни е локомотива на икономиите и пазител на семейните традиции, гарантираща оцеляването на рода.
Света управляват мъже със саби и пари в сянка, но дамите го правят открито. Матриархатът в днешно време е особено колоритен в тези общности, които са слабо интегрирани в съвременната цивилизация, предлагащ последните „дивите“ пророци и божества от мъжки род.
Това наследство по женска линия, всемогъществото на баби и още много интересни явления и традиции не е лошо, някои от тях, да се опитат и в западните нации.
Етническа група на Мосуо живееща в китайските провинции Юнан и Съчуан, в подножието на Тибет, е може би едно от най-известните матриархални общества, които са оцелели до наши дни.
Те живеят в големи семейства в огромни и укрепени имоти. Главата на всяко от семействата е матриарх, чиято дума е законът. Рода се води по женска линия, а имотът се прехвърля от майка на дъщеря. Дамите на нацията като цяло оглавявани бизнес и взимат ключовите решения, оставяйки останалата част от политиката на мъжете. Децата растат в домовете на майките.
Сред мосуо са приети браковете, при които жената сама избира мъжа си, а после му ходи на гости. Освен това жената и мъжът живеят в различни семейства и никога не спят под един покрив. Често се оказва, че децата не знаят кои са техните бащи, защото майките често променят партньорите си. Основна грижа за малки деца пада върху раменете на  по-големите братя, които дори наследството няма да получат в края на краищата.

Всеки знае за град Припят, града изоставен след Чернобилската авария. Но малцина знаят, че подобен мъртво населен пункт се намира на остров Кипар. Става въпрос за Вароша, някога модерен средиземноморски курорт, който за броени дни се е превърнал в призрак.
Извесно е, че на малкия остров Кипър паралелно съществуват две държави – Гърция и Турция. Единна държава на това място е имало за малко време. Това е било в периода от 1960 г. до 1974 г., след добиване на независимост от Великобритания до началото на Гражданската война.
Причина за станалото е било нарастването на националистическите чувства у гръцките кипърци, което е довело до военен преврат и обявяване от страна на хунтата присъединяване на Кипър към Гърция. Турция, един от гарантите на независимостта на държавата, не пропуснала да изпрати войски за защита на турското население на острова.
В резултат на последвалата война там се появил град призрак. Преди конфликта, той е бил един от най-популярните и луксозни курорти в региона, който е привличал богати хора от цял ​​свят, включително и звездите на музиката и киното. Въпреки това, през 1974 г. района се оказал на линията на огъня, а властите били принудени да евакуират местното население, състоящо се главно от гърците.
Хората напускали домовете си, смятайки, че това е само за няколко дни, докато конфликтът не бъде решен. Но историците имали други планове. Почти 40 години Вароша е празен, ограден от всички страни с масивна ограда, охранявана от турски войски и миротворци от ООН.
Някогашните луксозни хотели и вили са празни и унищожени, стоят без прозорци, врати и мебели. Растителността си пробива път през асфалта и превръща Вароша в гъста гора. Единствено са разчистени пътища за патрулиращите коли.
И най-интересното е, че в непосредствена близост до изоставените квартали са разположени доста обитаемите райони на град Фамагуста, турската част на Кипър.

В израза „кутията на Пандора“, думата „кутия“ се е появила от неправилен превод на гръцката дума πίθος.
В действителност, древните гърци са наричали pithoi голям глинен съд, закопан в земята, в който са съхранявали зърно, вино, масло или са погребвали хора, така че кутията на Пандора е по-подходящо да се нарече чашата на Пандора.
Именно в pithoi е живял Диоген. Древните гърци не са могли да правят бъчви.