Как е постъпил Пабло Ескобар, когато дъщеря му поискала еднорог?

Колумбийския наркобарон Пабло Ескобар възпитавал своята дъщеря като принцеса.

Веднъж тя поискала еднорог.

Ескобар заповядал да доведат кон на главата, на който със скоби бил прикован рог, а на гърба – криле.

Впоследствие животното умряло от инфекция.

Солертински изпитвал удоволствие от …. всякакви похвали.

Даже да го похвали съвсем празен човек, той бил доволен.

Веднъж казал:

– Особено сладко е, да те хвали подлец, който те ругае зад гърба ти. Защото с нова сила ще се заеме със своето занимание, като излезе от стаята. Нека всеки се занимава с това, което умее да прави най-добре!

Хан Тенгри е пирамидален връх в Тенгри-Taг на границата на три държави: Казахстан, Киргизстан и Китай.

Оказва се, че Хан Тенгри е най-високият връх на Казахстан.

Името на върха от тюркски език може да се преведе като „Повелителят на небето“.

Височината на връх е 6995 метра.

Първото изкачване на върха е станало в началото на ХХ век. През 1931 г. Михаил Погребецкий, Борис Тюрин и Франц Зауберер са могли да изкачат върха с въоръжена подкрепа, която ги защитавала от въоръжени банди.

През 2002 г. Националната банка на Киргизстан е издала банкнота от 100 сом, на чийто гръб е образа на връх Хан Тенгри.

Рекорд по изкачването на върха Хан Тенгри държи 62-годишният новосибирец Глеб Соколов. За 63 години, той е изкачил върха 34 пъти.

Заедно с приятелките си Мариана се записа в курса по танци. След записването групичката отседна в една сладкарница.

И тогава започна доста оживен разговор.

– Какви са ролите в танца? – попита Лили.

– Мъжът води,а жената го следва, – отговори бързо Мариела.

– Израснала съм в семейство, в което майка ми, баба ми, лелите ми и всички братовчедки твърдят едно и също нещо: „Жената не бива да позволява на мъжа да доминира, – отчете вирнала нос Станислава.

– Да но в танците става въпрос за водене, а не за доминиране, – обърна внимание Силва.

– В танца ролята на мъжът е да насърчи жената да разкрие своята красота, елегантност и грация, – подчерта Божана.

– Той проучва обстановката, определя курса  и води дамата, като нежно притиска ръка към гърба ѝ, – уточни Виолета.

– Спомням си за Венци, – каза смеейки Станислава, – когато веднъж танцувах с него. Той не водеше убедително и през цялото време се страхувах, че ще се блъснем в нещо.

– Когато партньорът е уверен и води в танца, като предпазва партньорката си от грешни стъпки, танцът е истинско удоволствие, – обясни Мариела.

– Не сте ли забелязали, че Бог ни води по подобен начин? – възкликна Мариана.

– Така е, – веднага се съгласи Лили. – Ние сме сътворени по Негов образ и когато се отпуснем, и следваме Неговото водителство…..

Виолета довърши :

– Започваме да отразяваме Божията милост и любов в този свят, изпълнен със страх и хаос.

Момичетата бяха доста въодушевени от разсъжденията, оставаше само да удавят своите емоции в чашите с газирано питие.

Дамян се бореше с един грях, който бе станал нещо обичайно за него. Той поиска подкрепа и съвет от един по-възрастен вярващ, който му каза:

– Ако наистина си християнин няма да ти е трудно да контролираш пороците в сърцето си.

Дамян искаше да му изкрещи: „Това не ми върши работа, а и не е вярно“, но си замълча. Все пак този човек бе по-възрастен от него…

„Ние сме християни, – каза си Дамян, – защото сме осъзнали, че сме грешни и имаме нужда от Божието водителство. Тогава какво следва от това?“

Той се помоли:

– Господи, прости ми този грях…помогни ми….

Но продължаваше да се чувства виновен.

На следващата неделя пасторът в църквата проповядваше за Божията безкрайна благодат.

– Греховете ще ни съпътстват постоянно, – каза той, – но ние трябва да ги признаем пред Бога и да продължим напред“.

Тези думи ободриха Дамян. Те бяха наистина верни, но вината и срамът не го оставиха.

Веднъж един много близък приятел на Дамян, след като го изслуша и разбра проблемът му, каза:

– Бог е вятър в гърба ти, а не дъжд в лицето ти. Господ не ни връща назад, за да ни натяква нашите грехове, а ни води напред. Ако приемем Неговата прошка и продължим напред, ще видим новия живот, който Той ни е обещал.

Изведнъж Дамян осъзна:

– Бог е простил греховете, сега е мой ред да си простя сам на себе си. Нима аз съм по-голям от Бога, че не мога да направя това?