Децата в детското неделно училище доста шумяха. Те говореха едно през друго без да се изслушват. Когато влезе учителката всички се умълчаха, но Стамен, който бе с гръб към нея, не я видя и каза високо в настъпилата тишина:

– Исус е преживял същите изпитания, с които и ние се сблъскваме днес.

Тогава друго от децата поклати глава, не се сдържа и се обади:

– Искаш да кажеш, че и Той е минал през пубертета?

– Макар да знаем, че Спасителят е живял като човек на тази земя, – каза учителката, – не сме склонни да приемем реалистично това. Допускаме, че Той някак си по свръхестествен начин, се е разминал с най-неприятните страни на живота.

– Нали Исус се е родил като беззащитно бебе, което се е нуждаело от грижа, – каза Милена.

– Израснал е в семейство на дърводелец, – допълни Стела, – така че вероятно си е играл с дървен материал.

– Да, така е, -съгласи се учителката. – Преминал е и през пубертета, както всяко дете на тази възраст. Макар е живял във време и култура различни от нашите, Исус добре разбира какво изпитваме в живота си.

– А когато сме самотни? – попита плахо Елена.

– Тогава не бива да забравяме, – усмихна се учителката, – че Исус вече е преминал през това. Той чува вика ни и винаги е с нас, докато преминаваме през трудностите на живота.

– Привдига ни в тежък момент, – продължи мисълта малката Лили. – Дава ни надежда, когато сме отчаяни.

– Радва се заедно с нас, – обади се и Дамян, – когато сме преодолели болката.

– Хайде да Му благодарим, – предложи учителката, – че винаги е до нас и се грижи за всички.

Йоркширски териер на име Сади  много обичал да прекарва времето си в басейн, но в един момент той преценил, че няма нужда да се напряга и да плава сам.

Сади имал приятел Райли, куче с по-големи размери, който също обожавал водните процедури.

В един момент четирикракият хитрец приспособил приятеля си за плавателно средство.

Сади скочил ловко на гърба на приятеля си Райли и се насладил на разходката по вода, без да намокри лапите си.

Вечерта вече се спущаше на гората. Асен стоеше пред палатката и наблюдаваше как една заклещена пчела се опитва да се освободи.

Най накрая насекомото успя да се отскубне, но бе привлечено от ярката светлина на фенера. Кръжеше около него и често се удряше в предметите наоколо. Само няколко пъти успя да избегне тези сблъсъци.

– Дали не бърка светлината на фенера с тази на слънцето? – учуди се Асен.

Той бе чувал, че пчелите се ориентират в зависимост от положението на слънцето.

Асен продължаваше да наблюдава пчелата и изведнъж възкликна:

– Какво прави тази пчела? Нима не разбира, че тази светлина е изкуствена?

Зад гърба на Асен се чу ясен мъжки глас:

– Колко често и ние хората се заблуждаваме, като не следваме истинската светлина?

Това бе бащата на Асен, който се бе приближил тихо и бе чул как сина му се бе изненадал от поведението на пчелата.

– Много пъти, – продължи бащата на Асен, – ние разчитаме на пари, роднини и връзки. И мислим, че всичко това ще ни отведе в правилната посока, но е необходимо да се доверим на Божието водителство.

– Татко, – каза Асен, – когато е тъмно около нас, всеки би тръгнал след първата светлинка, която види.

– Но това прави ли ни по-сигурни? – попита баща му.

– Но тръгвайки след такава светлина ние се чувстваме някак си в безопасност, – каза Асен.

Бащата  въздъхна и разроши с ръка косата на сина си. След това погледна сина си в очите и му каза:

– Бог е единственият, който може да ни изведе от тъмнината и да ни насочи в правилната посока. За това по-добре следвай истинската светлина.

–

Беше 1976 г. Тогава семейство Кларк живееше в Мисури.
Бе ранно утро, а природата бушуваше.

Мери се събуди от силния шум зад прозореца на спалнята.

Звукът приличаше на движещ се товарен влак. Прозорецът се тресеше, а на Мери ѝ се струваше, че цялата къща се движи.

Робърт здраво спеше до Мери, а тя бе твърде уплашена. Не смееше да шавне или да събуди съпруга си.

Нищо друго не ѝ оставаше освен да се помоли.

– Господи, – започна тихо тя, – пощади моя дом и семейството ми. Зная, че ако не се намесиш, последствията  ще бъдат трагични.

В този момент Бог изпълни сърцето ѝ с мир. Мери бе изненадана. Нещо сякаш я караше да стане и да отиде до прозореца.

Тя се подчини и се добра до прозореца. Леко повдигна щората и погледна навън.

Заслепи я ярка светлина. В нея тя различи високи фигури. Те бяха широкоплещести същества облечени в дълги бели дрехи. Имаха силни ръце. Държаха се един за друг. Стояха с гръб към вятъра и с лице към Мери.

Тя не можеше добре да види лицата им, защото бяха много светли.

Изведнъж разбра.

– Ангели са заобиколили дома ни, – възкликна тя.

Мери седна отново на леглото. Тя се взираше потресена в прозореца известно време.

Изведнъж всичкият ѝ страх се изпари. Мери се чувстваше вече в безопасност. Сърцето ѝ бе изпълнени с радост и мир.

От този ден нататък, когато имаше буря, Мери бе сигурна, че силните Божиите ангели са близо до нея, за да защитят дома и семейството ѝ.

Отваряйки входната врата на дома си, жител на Уилямсбърг, Вирджиния (САЩ) е видял доста странно зрелище.

На верандата стоял огромен женски паяк, чийто гръб бил изцяло покрит с миниатюрни си деца.

Гледката била фантастична, защото малките просветвали неравномерно, а майката изглеждала сякаш върху нея светели трептящи светлинки.