В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее една малка етническа група от Тарон. Тези хора по-често се наричат ​​азиатски пигмеи. Средната височина за възрастни е около 130 см.

Поради честите родствен бракове почти всички деца са родени с дефекти. За това преди няколко десетилетия старейшините забранили всички бракове вътре в племето.

Като се има предвид, недостъпността на областта Тарон, цената на това решение всъщност означава доброволно съгласие за изчезване.

До днес са оцелели по-малко от 10 чистокръвни представители на Тарон.

Донка бе стриктна във всичко, което правеше, дори спазваше ограниченията на скоростта, когато караше колата си. Често я задминаваха по-нетърпеливите.

Свиреха ѝ с клаксони, а после бързо профучаваха край нея. Случваше се някой да ѝ се изплези или да ѝ направи знак с ръка, че е ненормална.

Една сутрин зад нея се движеше полицейска кола. Тя бе спокойна, защото спазваше правилата.

След няколко минути заедно с още една кола тя спря на знак“Стоп“.

Другият шофьор погледна в огледалото си и видя полицая. След малко мъжът, Донка и полицейската кола се движеха много по-бавно, отколкото изискваше ограничението.

– Колко сме примерни, – усмихна се Донка.

Към групичката се присъединиха още двама шофьори. Донка забеляза как мъжете бързо си закопчаха коланите и си прибраха мобилните телефони.

– Май доста напечено стана, – каза саркастично Донка. – Присъствието на полицаи им действа доста вразумяващо. Тези, които по принцип шофират безразсъдно, станаха кротки агънца и сега смирено следват правилата по пътя.

Донка дълго следеше след това, как необуздани шофьори при вида на полицейската униформа ставаха мирни, хрисими, същински божи кравички.

– Ако следвам Божиите заповеди – каза си Донка – и живея според законите приети от държавата ми, може би другите ще последват примера ми. Колко много ми се иска животът ми да бъде едно живо свидетелство за Исус на работното място, в къщи и навсякъде, където отида.

Тя въздъхна дълбоко и продължи:

– Ако аз правя нещата по правилния начин и някой последва примера ми, той ще се приближи повече до Христос.

Според ново изследване, за месеците прекарани в ниска околоземна орбита, астронавтите стават все по-високи, но след завръщането си на Земята постепенно се връщат към предишните си размери. Също така след полет у астронавтите възниквал проблем с гръбнака.

В хода на изследването, шест астронавти на НАСА, всеки от които е бил между четири и седем месеца на Международната космическа станция, три пъти е бил подложен гръбначния му стълб на ядрено-магнитен резонанс: в навечерието на полета, веднага след завръщането им от полет и два месеца по-късно.

Сканиранията показали, че по време, когато са били в космоса, мускулите поддържащи гръбначния стълб са атрофирали. Масата на тези мускули е намаляла с 19 %.

След два месеца те са успели да възстановят само 2/3 от масата на мускулите преди полета. Всичко това четири пъти е увеличило риск от дискова херния в астронавти в сравнение с контролна група.

Освен това астронавтите пораствали с пет сантиметра, но след завръщането си тази разлика изчезвала.

Около 70% от астронавтите на НАСА се оплакват от дискомфорт в гръбнака само след няколко дни, когато летели в космоса. У 50%  се наблюдавали болки в гърба след завръщането им на Земята.

Обикновено тези усещания се обяснявали с подуване на гръбнака след като на него преставало да действа теглото на тялото.

Но томографията не давала никакви признаци за такова подуване. След допълнителни изследвания се изяснило, какво точно става с гръбнака на астронавтите.

Редица проблеми могат да се избегнат, ако в програмата на астронавтите се включат укрепващи гръбнака упражнения, които били разработени за пациенти на земята с аналогични разтройства.

Когато видим снимка на някое питие в интернет, ние се замисляме: Дали е толкова вкусно, колкото изглежда?

След много опити, учените открили начин за изпращане на външния вид и вкуса на лимонадата чрез мрежата.

Група учени използвали сензори, определящи цвета и киселинността, за да получат характеристиките на напитката. След това чрез интернет ги изпращали на специална чаша с вода, където светодиодите възпроизвеждат цвета на напитката, а електродите нивото на киселинност, за да симулират усещане в устата.

Резултатът не бил идентичен с оригиналния вкус на напитката, главно поради липса на обичайната миризма и недостатъчна киселинност, но все пак близък до него.

Трябва да се отбележи, че лимонадата е перфектна напитка за такива проучвания, защото лесно може да се имитира.

По-нататъшните планове на учените са доста амбициозни. Те искат да изобретят „коктейл“, който може да възпроизведе мириса и вкуса на всяка напитка.

Сутринта Румен стана рано и се отправи по дългите прашни пътища на страната. Той вече втора година посещаваше новообразуваните църкви в района.

Денят беше горещ и Румен загуби посоката, в която трябваше да върви, за да стигне църква, в която да изнесе поредния урок.

Макар че беше закъснял, се наложи още няколко часа да чака, докато вярващите да се съберат, под сянката на едно огромно дърво.

Изпяха няколко песни и урокът започна. Румен говореше, но имаше усещането, че всичко се проваля. Хората срещу него изглеждаха отегчени. Сякаш това, което говореше изобщо не достигаше до тях.

„Може би преводът на думите ми, не е достатъчно ясен“ – помисли си Румен.

Когато се прибра, той беше изтощен, но застана на колена и попита Господа:

– Боже, какво правя тук?

След няколко седмици Румен, с група вярващи, отново отиде в това село. Една жена от неговия екип се заговори с човек от селото.

– Аз съм християнин, – каза мъжът.

– Чудесно, – каза жената. – А от колко време?

– От три седмици.

– Наистина ли? – попита изненадано жената. – А как стана християнин?

Мъжът посочи с пръст Румен:

– Този човек дойде и ни каза за Исус ……

Румен трепна.

„Какво излиза? – помисли си той. – Когато мислех, че урокът се е провалил, този човек е повярвал.  Явно успехът в християнското служение не зависи от моите възможности, а от това да съм на разположение на Божия призив“.

Румен се усмихна и радостно възкликна:

– Реколтата е в Божията ръка, Исус ме е призовал да посея семето на вяра. Единственото, което трябва да направя е да Го следвам.

Верността е по-важна от успеха и нашата готовност от възможностите ни.