За кухнята, където въздухът има най-голяма нужда от пречистване поради отделените пари и миризми на продуктите, е подходящ хлорофитума.

Той унищожава излишния газ, освобождавайки кислород. Тези свойства притежава спатифилумът, монстерът и млечката.

Ако в стаята се пуши, поставете в него кливия. Уникалните особености на това растение е, че е желателно периодично да се излага на чист въздух. Така се освобождава от вредните вещества.

За спалните са необходими домашни цветя, които не разполагат с остър мирис, което може да има отрицателно въздействие върху съня. Ето защо, лилиите не са желателни тук.

Тъй като тялото по време на сън особено много се нуждаят от кислород, си струва да се обърне внимание на фикуса, чиито големи листа го произвеждат в големи количества.

Няколко саксии с орхидеи, които не изискват специални грижи и цъфтят в продължение на няколко месеца, могат да украсят всяка стая.

Ако апартаментът или къщата са достатъчно големи, трябва да се обърне внимание на различните разновидности от храсти или дървета като монстера, хибискуса, палмата и кипариса.

Нито пари, нито власт, нито добри намерения могат да спасят човека. Дори и управляващите народите са безсилни да се спасят от смъртта. На всички ни е съдено да умрем, макар и да не сме изпълнили докрой своите намерения и планове, колкото и добри да са.

Днес всеки уповава на някой човек, но това ще му помогне ли? Съмнявам се.

Бог, Творецът на небето и земята и всичко в тях, управлява Своето творение. Блажен е всеки, на който Бог помага, защото Той се притичва на помощ на притеснените и гладните, освобождава плениците, дава зрение на слепите, вдъхновява подтиснатите от грижите и безпокойствата в този свят.

Господ пази преселника, подкрепя вдовицата и сирачето. Бог помага на тези, които смирено Го търсят и се обръщат към Него за милост.

Доверете се на Господа!

Кажете Му: „Господи, прости неверието ми. Помогними от днес нататък да се разчитам само на Теб. Бъди мой Помощник!“

Литургията беше започнала. Петър прочете откъс от Посланието на апостол Павел към галатяните, където се казва „Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон“. Гласът му звучеше силно и отчетливо.

Когато го слушаше една възрастна жена се разплака. Това се хареса много на Петър.

След това имаше благодарствен молебен, а по-късно и панахида.

Едва тогава Петър напусна храма. Напрегнатият неделен ден приключи за него.

Дойде автобусът. Петър попритисна хората, разбута ги и успя да се качи първи. Огледа се за място и си избра едно до прозореца. Щеше да пътува около половин час. Петър се бе облегнал и притвори очи. Той бе доволен, че е изпълнил дълга си за този деня.

Петър не забеляза, че една стара жена едва крепяща се на бастуна си, стоеше на едно от стъпалата до вратата, притисната от хората.

Когато автобусът пристигна до спирката му, Петър леко се протегна и бързо слезе.

Старицата едва се държеше на краката си и не можа да слезе, но той мина край нея, без да ѝ обърне внимание. Добре, че други хора се намесиха и ѝ помогнаха.

Петър се прибра в къщи и се зае със своите си работи. Включи компютъра си и започна да общува с много приятели по Интернет. Хората споделяха проблемите си, грижите,  … а Петър се стараеше духовно да ги напътства и поучава.

Баща му дойде при него и го помоли:

– Синко, намажи ми ръката с йод, порязах се като помагах на майка ти да чисти рибата.

– Помоли нея, – каза Петър, – тя по-добре от мен ще се справи с това.

Притича и малката му сестра:

– Помогни ми да реша тази задачата.

Петър смръщи вежди:

– Не виждаш ли, че съм зает със сериозни дела? Учи се още от сега, да мислиш със собствената си глава.

Приятел позвъни на Петър:

– В болницата съм, лежа и няма какво да правя по цял ден ….

– Добре, добре, – недоволно измърмори Петър. – Моли се! Оздравявай бързо!

Майка му дойде за нещо, но Петър махна с ръка:

– После, сега ме остави намира.

Но това „после“ се проточваше по цяла седмица, защото той беше вечно заангажиран с нещо „важно“.

Дойде време за новата неделна служба.

Петър покани близките си:

– Елате с мен днес на богослужението в храма.

Те му отговориха:

– Не днес, някой друг път може….

А сестра му направо заяви:

– Не ме занимавай с това, искам да си почина, главата ми цяла седмица е била натоварена със задачи и какви ли не уроци.

Петър вдигна рамене и тръгна сам за храма.

Там той прочете друг откъс, в който се говореше каква трябва да бъде евангелската любов.

Красиво и силно чете. Съжаляваше, че близките му останаха у дома и сега не бяха на литургията за да чуят това послание.

Старата жена, която миналия път се разплака, сега не реагира на прочетеното.

Тогава Петър я изгледа, подозрително огледа и празните места в храма и си помисли:

„Днес четох много по-хубаво от миналия път. Толкова много се старах. Защо хората не приемат Словото?“

На ходилото на човешкия крак се намират много нервни окончания. Отдавна е доказано, че те оказват голямо влияние върху здравето на вътрешните органи и целия организъм.

Предимството на масаж на краката е безценно за здравето на нашето тяло.

Уви, в ритъма на съвременния живот малко хора си позволяват да отделят време за масаж макар и тривиален такъв.

Траводжапанките ще запълнят тази празнина.

Движението върху тревата на джапанката ще замени ръцете на професионалния масажист. Такова естествено масажиране няма да намерите другаде.

Срокът за използване на траводжапанките е неограничен. Те дори не се нуждаят от специални грижи. Количеството на изкуствената трева е добре балансирано и допринася да се постигне максимален ортопедичен ефект.

Подарете късче лято даже и през зимата на някого.

Веднъж врабец попитал синигер:

– Защо хората толкова се суетят? За къде са се забързали? За какво се тревожат?

Синигерът отговорил:

– Мисля, че те нямат в небето Баща, като нас, Който се грижи за нас с теб.

Исус посочи на учениците си безгрижните птици подчертавайки, колко са неестествени нашите грижи за бъдещето:

„Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“

Ако той се грижи за малки птици и нежни цветове, тогава защо не можем да разчитаме на Него?

Той толкова ни обича, че изпрати Сина Си в света, да умре на кръста вместо нас. И всичко това направи за нашето спасение. Ето колко много ценни сме за Него.