Трънката цъфти преди разлистването през март и април. Тя вирее из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна. Храстът се отглежда и като декоративен.
В действителност, трънката служи като растителна храна за гъсениците на много различни видове пеперуди. Храстът е също добър източник на храна за пчелите. Тъй като трънката расте свободно, създава отлични места за гнездене за различни птици, особено на славеят.
Цветовете на трънката съдържат флавоноиди, главно кемпферол и кверцитин, малко цианогенни гликозиди, захари и други.
Плодовете съдържат захари – глюкоза и захароза, пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и други.
За лечение се употребяват плодовете, листата и цветовете на трънката. Цветовете се берат по време на цъфтежа от април до май. Сушенето на билките се осъществява в сушилни, проветриви сухи помещения или под навеси, като се разстилат на тънки пластове. Най-добри резултати се забелязват при сушене в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените цветове са бели или кремави, със слаба характерна миризма и слабо горчив вкус.
Плодовете се берат наесен през октомври и ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 70 градуса. Изсушените плодове са тъмносини, без мирис и с кисело стипчив вкус.
При правилно сушене в билката се запазват действащите вещества, като тя не почернява и не ферментира. Освен това сушенето трябва да е съобразено и с характера на действащите съставки. Сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация. Бавното сушене води до загниване на растенията, а бързото сушене без вентилация – до разпадане на съдържащите се в тях действащи вещества и до загуба на лечебния им ефект.
Почти всички части на трънката са полезни и могат да се използват за лечение. Листата, цветовете, плодовете и дори кората на този дървесен храст имат очистителни, затягащи, пречистващи, потогонни, слабителни, дезинфектиращи и диуретични свойства и са много полезни за стомаха. А чай, приготвен от цветовете на трънката е безопасно и сигурно очистително средство полезно за стомаха, а в същото време увеличава апетитът.
Знахари и практикуващи лекари предписват чай от трънка за лечение на дребни проблеми на жлъчния мехур, кожни оплаквания, катар, каменни образувания и спазми в стомаха. Той е изключително ефективен при лечението на диария сред децата, а също и за лечение на бъбречни проблеми.
Плодовете на трънката обикновено са по-приятни за ядене, когато се събират в замръзнало състояние. Сокът, извлечени от плодовете, а също и самите плодове на трънката са полезни при лечението на подуване и дразнене в устата, венците и гърлото. От друга страна, отвара, приготвена от кората на този храст, помага за понижаване на висока температура.
Цветовете на трънковият храст притежават голяма терапевтична и лечебна стойност. Билкари и специалисти приписват множество лечебни свойства, като отхрачващо, диуретично, нежно слабително и потогонно на трънковите цветове.
Трънката включва амигдалин, горчив цианогенен глюкозид, извличан обикновенно от кайсиeви и сливови костилки и пруназин, кристалният цианогенен глюкозид намиран в различни растения от рода Prunus, съставни вещества, които се разпадат във водата, за да образуват циановодородна киселина, наричана също цианид. Това е едно изключително отровно вещество, но когато се приема в малки дози, химически подобрява дишането, подобрява храносмилането, а също и предизвиква усещане за здраве и щастие.
Кората на трънката е също използваема за различни лечебни цели. Така например, тя не е само отличен ресурс за природен танин, но се използва широко в приготвянето на мастило. Когато кората на трънката се вари в алкална среда се получава жълт оцветител. Дори сокът, извлечен от неузрелите плодове на трънката, е използвано за маркират дрехите, тъй като е труден за изтриване.
Месеста част или каша от узрелите плодове се използват за козметични цели, като например приготвяне на стягащи лицеви маски. От друга страна, зелените листа на храста служат за приготвяне на зелен оцветител, докато плодът може да се използва за получаване на оцветител, който варира в нюанс от дълбоко сиво до зелено.
Стъблата на храстите на трънката са толкова здрави, че обикновено са използват в производството на стругарски материали, градински приспособления, зъби на гребла или мотики и други подобни елементи. Правите клони на трънката се използват за производство на бастуни и са изключително ценени за тази си употреба поради техните преплетени и атрактивни форми.
Запарката от цветовете на трънка действа слабително и пикочогонно. Употребява се при запек, стомашни и чревни болки, невралгия, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, албумин, хемороиди, левкорея и други.
Ето и някои рецепти за използване на трънката.
Две супени лъжици от цветовете се накисват 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. Две супени лъжици от плодовете се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Плодовете на трънката се консумират като затягащо средство при диария, а също при стомашна язва, лошо храносмилане, задух.
Внимание!
Циановодородната киселина, наричана също цианид или циановодород, образувана от някои химикали, намиращи се в трънката, е много мощна отрова и лекарства, приготвени от храста, не трябва винаги да се приемат вътрешно.
Дори разтвор, който е полезен за стимулиране на дишането, може да съдържа цианид. За това трябва да бъдете особено предпазливи, когато употребявате лекарства, приготвени от трънка или нейни части. Това винаги трябва да става под надзора на квалифициран медицински специалист.

Велолодката може да се използва като велосипед и лодка.
Целият корпус на това интересно изобретение е направено от фибростъкло. Оборудвано е с верига от неръждаема стомана и всичко това е захванато за алуминиева рамка. Използваните материали допринасят за малкото тегло, само 27 кг.
Тази лодка с педали има две колелета отстрани и едно отзад. Доброто смазване във всяка област с висока степен на триене обезпечава дълготрайността на велолодката.
Металната конструкция лесно се вдига, ако потребителят иска да се движи само по суша.
Триколка е оборудвана с две единични предни дискови спирачки и олекотени алуминиеви джанти. Рамката е прахово боядисана и има голям избор от цветове.
Също така комплекта включва две леки гребла, така че да можете да се насладите на разходка в езерото. В допълнение, лодка има две водонепроницаеми отделения за съхранение на дребни предмети.
За съжаление идеята за велолодка за сега е представена само от два прототипа, който все още се тестват. В близко бъдеще се очаква да се приемат предварителни заявки след обявяване на определена цена.

Четирима възрастни британци начело с 85-годишния Антъни Смит са прекосили Атлантически океан на сал.  От Лондон  те достигнали остров Сейнт Мартин В Карибско море.

Пътуването е продължило с месец по-дълго от планирането. Заради лошите атмосферни условия възрастните моряци трябвало да прекарат един месец на Канарските острови. Смит организирал пътуването през океана с пари получени от обезщетение за счупена бедрена кост в пътно-транспортно произшествие.

Според членовете на екипажа основната цел на пътуването била да се докаже, че възрастните хора не се страхуват от приключения. Освен това моряците организирали набиране на средства за нуждаещите се от питейна вода.

Салът е построен върху четири водопроводни тръби дълги около 12 метра. и 14 по-къси напречни тръби., в седем,от които се е съхранявала прясната вода за членовете на екипажа.

На него била прикрепена 12-метрова мачта с платно. Салът е оборудван с две кормила, прибиращ се кил и две гребла. На борда се е намирал запас от продукти, сред които преобладават авокадо, картофи, зеле и тикви. Стоителният инженер Дейвид Хилдред е пекъл бобов хляб в малка пещ.

Салът се е движел със скорост 4 възела. Членовете на екипажа са го управлявали подред. През свободното си време са чели и играли на карти.

В един от дните салът бил съпроводен от кит.

По средата на пътуването през океана Смит отбелязал 85-годишнината си. Лекарят Андрю Бейнбридж направил за капитана шоколадова торта.

Екипажа е планирал пътешествието да завърши на Бахамските острови, но силният вятър и океанските течения ги принудили да спрат на остров Св. Мартин.