При един от лидерите на домашни групи за една година се оформили десет такива. Всички го поздавявали.
– Това е феноменален успех!
Поканили този лидер да свидетелства за своя успех на конференция за растеж на църквата. Там го попитали:
– Кажете, как  успяхте за една година, от една група да организирате десет такива.
Лидерат казал:
– Е, вярвах …., четях Словото, молих се постоянно, исках видение и видях как моята група се разраства и споделих това в домашната си група. Посещавах всички семинари за лидери, слушах необходимите проповеди, жертвах необходимото …., постих. И тогава един лидер, който имаше десет домашни групи отиде да мисионерства в друг град и всиктите си домашни групи предаде на мен …..

Външната врата тропна.
– Мартине, у дома ли си?
– Да. Какво има, – недоволен глас прозвуча от стаята.
– Ела, имам изненада за теб.
Мартин неохотно показа глава на вратата на стаята си и влезе в хола.
– Давай …… Кои са тези? – попита Мартин, забелязвайки до външната врата жена и момиче.
– Това е твоята полусестра и нейната майка.
– Имаме един баща? – Мартин се намръщи.
– Да.
– Значи ти си изневерявал на мама? А ти на колко година си? – попита Мартин момичето.
– На 16.
– А аз съм на 18. Бил съм на две години, когато ти, татко, си имал друга жена! Сега разбирам защо мама ни напусна …. Един млад бизнесмен от съседния град я обичаше, за разлика от теб, татко ….
– Недей да съдиш! Какво знаеш ти.
– Тя правилно е направила, като си е отишла от такъв гад като теб, – Мартин присви презрително очи.
В този момен мъжът силно се ядоса и за първи път удари сина си по лицето.
– Да не си посмял така да разговаряш с баща си!
– Ти друго отношение не заслужаваш. Намерил си друго семейство, ха-ха-ха. Повече не съм ти нужен. Аз имам право на този дом, така, че тези да се измитат по-бързо от тук. Какво, няма къде да живеят ли?
– Имат, но Славка се нуждае от баща.
– Да си мислил по-рано за това. Или ти си живял с тях седмици и никакви командировки не си имал?
– Да, живеех с тях.
– Защо чак сега ми разказваш за всичко това?
– Понеже ти вече си достатъчно голям и трябва да разбереш.
– На мен не ми е необходима сестра, особено незаконнородена.
Бащата се слиса:
– По-добре посрещни гостите и слагай масата.
– Това си е твоето семейство, сам се грижи за него.
– Мартине, защо се държиш така?
– Ще се държа както си искам! – озъби се Мартин. – Махам се от къщи … Непознати в дома си не искам.
Бащата опита да прегърне сина си, но Мартин го отблъсна.
– Презирам те! Ти си недостоен за моята майка. Мама беше красива и независима. Не искам повече с теб да разговарям. Не желая изобщо да ви виждам.
Мартин прекоси стаята, взе си чантата и започна да хвърля дрехите си в нея. Бързо облече якето си и изтича на улицата.

Мартина се отекчаваше от хората наоколо. Всички те смятаха, че настоящата подредба на обществото е задоволителна. Но Владимир беше различен. Въпреки, че родителите му не искаха промени, защото бяха задоволени от всичко, бе изненадващо свободен в изказванията и възгледите си.

Мартина седеше в операта на по-задните редове заедно с брат си, а Владимир беше няколко реда преди нея с група приятели.

Мартина го погледна и си каза: „Само като се вгледа човек внимателно във добре фризираната му коса и идеално прилепналия нов костюм, избобщо не би могъл да предположи, че е бунтар. Как  се е изпъчил на стола само“.

Лека усмивка се прокрадна по лицето ѝ.

На сцената дон Жуан обвинен в опит да изнасили момиче от селото, нагло прехвърли вината си на слугата си Лепорело.

Всъщност Владимир не бе точно бунтар. Имаше необичайно отворено ум за новото и промените, но понякога си бе напълно обикновен. Гордееше се с музикалните традиции на народа си, но се дразнеше от онази хора, които закъсняваха, приказваха по време на преставлението и си тръгваха преди края на операта.

И сега се подразни от Тони, един от приятелите му,  когато започна да коментира с доктор Михов фигурата на сопраното. А на жената седнала един ред пред него, която под секрет съобщаваше адреса на магазина на съседката си, от където си бе купила новата рокли, с която бе тази вечер, бе готов дори да ѝ удари шамар.

– Слушат музика, само, когато им свършат темите за клюки и разговори, – казваше Владимир възмутен, не веднъж на Мартина.

Мартина и Владимир се чувстваха по един и същи начин сред тези „любители“ на операта, но за жалост бяха малцинство. За повечето хора операта бе място, където можеха да покажат тоалетите и бижутата си.

Край Мартина приказваха две жени и не замлъкнаха дори в края на Първото действие, когато дон Жуан заплаши да убие Лепорело, а оркестърът пресъздаде буря от удърни инструменти и контрабаси. Те изобщо не се интересуваха от това, което ставаше на сцената, разменяха клюки за една известна особа в града. Така и не видяха как с обичайната си наглост дон Жуан пусна Лепорело и излезе с бодра крачка, предизвиквайки всички да го спрат …. и завесата се спусна.

Владимир се обърна към задните редове и помаха на Мартина. Братът на Мартина му помаха в отговор. По-късно Мартина, брат ѝ и Владимир се събраха във фоайето, където обсъждаха на спокойствие музиката и изпълненията, необременявани от ничие „празнодумство“ и „разносвачи“ на местните клюки.

Веднъж в няколко известни печатни издания на един град, в раздел запознанства, се появило съобщение:
„Млада, красива и добре осигурена дама търси мъж за забавление и удоволствие, която прилича на главната героиня на романа …… – и следвало името на книгата.
Скаква цел е дадено това съобщение.
Помислете преди да отговорите. Прочетете внимателно съобщението, то ще ви подскаже отговора, ако внимавате.
Ако вече сте се изморили или бързате, прочетете отговора.
Отговор: намор вон ан енарималкер.

Какво може да съживе човек в града освен чист, свеж и влажен въздух? Този въпрос е разрешен от дизайнери от студио Loop.pH. Те са представили свой проект на London Architecture Festiva.
Дизайнерите са поставили няколко надуваеми съоръжения по река Темза. Те изглеждат като жилища от далечното бъдеще, но в действителност са закрити помещения с ароматизирана мъгла за хората и растенията в оранжерията.
Тези структури имат две цели: да предоставят на хората чист и свеж въздух, а на растенията добра среда за растеж.
Работата е там, че тези растения се отглеждат по аеропонна технология, за която не е нужна почва или прах, а само аерозолен хранителен разтвор.
Конструкцията се подържа от два тона дърво и желязо, и трудно ще я възприемем като лека, но ще допринесе голяма полза за хората.
В такива парници, според специалистите, ще може да се отглеждат растения за храна и ще се подържа здравето на хората на неоходимото ниво.
Не е нужно да чакате да се построят такива съоръжения на обществени места, можете да организирате и поставите подобни в своя двор.