Разрабитчици на холандска фирма предложили използването на рециклирани пластмасови бутилки за изграждане на пътища. Според изобретателите, материалът може да бъде лесно отстранен и заменен, както елементи на Lego.

Проектът е наречен PlasticRoad и е реализиран в Ротердам. Това е първият град в света, който е получил пластмасов път.

Представители на строителна фирма VolkerWessels са заявили, че повърхността на пътя ще изисква по-малко поддръжка в сравнение с традиционните асфалтови настилки и могат да издържат на по-екстремни температури – от -40 ° C до 80 °. В допълнение, тези пътища ще се изграждат много по-бързо, само за няколко седмици, а не месеца.

Освен това използването на рециклирани бутилки е много по екологично от асфалта, който е отговорен за 1.6 милиона тона емисии на CO2 за година в световен мащаб.

Въпреки че проектът е в идейна фаза, компанията твърди, че те са готови да сложат първите пластмасови пътища в рамките на следващите три години.

Румен мина с бързи крачки между симетричните купове от компютърна памет и някъде в средата мярна тази, която му трябваше. Носеше сини дънки и памучна зелена риза.

Високата му фигура се открояваше между три компютърни екрана с формата и големината на огледала. Обстановката приличаше на пробна в универсален магазин.

Румен бе истински гений. От дванадесетгодишен  проектираше и разработваше компютри.

В желанието си да намери най-ефективен интерфейс, бе преправял тази системата безброй пъти. Използваше множество клавиатури, гласово активиране, виртуална реалност и говорящи холограми.

Всичко край него се променяше. Само Румен оставаше единствената константа на постоянно променящото се уравнение.

Радко почука на вратата, но Румен не го чу, затова бутна вратата и влезе.

В това време Румен се стрелкаше покрай стъклените екрани, на които просветваха данни. Той жестикулираше, докосваше и преместваше неща от един екран на друг.

Някакво странно приспособление за глава покриваше едното ухо на Румен и прибавяше  към дясното му око допълнителен миниатюрен екран, дълъг, колкото човешки пръст.

– Някой ден ще вляза тук и ще те намеря вграден в хардуера, – засмя се Радко.

Тъй като Румен не бе забелязал влизането на приятеля си, се стресна от гласа му.

– Можеше поне да почукаш, – недоволно реагира Румен.

– Как може при всичката тази неразбория от технологии, да не си сложиш звънец? – скастри го на шега Радко. – По-добре си вземи куче.

Лицето на Румен се сгърчи от негодувание.

– Имам си куче, но го оставих в къщи, защото пикае навсякъде и ми изгриза сумати кабели.

Изведнъж двамата приятели избухнаха в смях, който освободи напрежението създало се между двамата. След това Румен се ти, защо бе дошъл Радко.

В града им гостуваше специална научна изследователска експозиция и двамата беха взели решение, имено днес да я посетят, но както винаги Румен бе забравил.

Той забравяше дори и да яде, като застане между компютрите. Та какво да кажем за другите неща, просто нямам думи…..

В Бразилия затворниците също се занимават с определена трудова дейност.

В затвора Санта Рита ди Сапукаи, близо до Сан Пауло, те помагат на страната си да стане екологично чиста.

За да намалят присъдите си, те изпълневат извънредна работа.

В затвора са инсталирани стационарни велосипеди, които са свързани към портативен акумулатор.

Когато затворниците въртят педалите, те изработват ток, които отива за осветяване на улиците в града.

24 часа работа на такъв велосипед са равни на минус един ден от присъдата.

Тази програма също помага на затворници да бъдат в добра форма.

Китайския град Ченгду е център за отглеждане и изучаването на панди.

Там се занимават с развъждане и опазване на бамбукови мечки.

Център прилича на детска градина, където пандите растат и учат необходимите умения за живот в дивата природа.

В дивата природа, пандите са само 1864 на брой.

Пандите са много лениви и неохотно се размножават.

Женската ражда само по едно малко един път на всеки две години.

Интересен случай е станал във финския град Сипо.

Контузена катеричка само отишла в местната ветеринарна клиника и се качила на рамото на специалиста по малки животни.

Лекарят внимателно се отнесъл към животинчето.

От носа на катеричката текла кръв. Зверчето било силно отслабнало. Лекарят нахранил малкото с ябълка, дребни трици от зърнени култури и го напоил с вода от спринцовка.

Тогава пациентът „започнал да се усмихва“.

– Най-вероятно животинчето е паднало от дърво и си е разбило носа. До сега не съм виждал диви животни сами да идват да търсят помощ, – споделил ветеринарят.