Маги лежеше на земята опряла лицето си в нея. Баща ѝ я видя и изтича при дъщеря си.
Надвеси се ниско над малкото момиченце и разтревожен попита:
– Меги, добре ли си?
Детето вдигна глава, усмихна се на баща си и каза:
– Тихо, говоря на мравките.
– Ох, – изстена бащата, – мислех, че ти е станало лошо.
Той я остави и тръгна към къщи.
– Защо се учудвам? – запита се бащата. – Меги винаги се е грижила за всяко създание, което срещне.
Преди лягане малкото момиченце разказваше приказки на котето си, което обикновено се гушкаше в него.
Вчера майка ѝ я завари да строи къщичка. Когато я попита:
– За кого я правиш?
Меги отвърна:
– За тези два бръмбара. Да имат подслон, когато завали дъжд.
Баща ѝ много се изненада, когато завари дъщеря си тържествено да погребва една умряла муха, която бе намерила на перваза на прозореца.
Какво да се прави, такава си бе Меги?!
Може би трябва да вземем пример от това дете. Нали Бог ни е дал отговорност да се грижим за Неговото творение.
Това не означава, да говорим на насекоми и птици, да строим къщички за бръмбари.
Достатъчно е да започнем да рециклираме отпадъците от ежедневието ни, да се придвижваме пеша, колело или с градския транспорт, …..
Като настойници на Божието творение, всеки един от нас може да помогне за защитата и опазването на природата.
