Ако обелите ябълките преди да дойдат гостите, те бързо ще променят цвета си.

Неудобно е да ги белите и пред гостите.

Проблема се решава, ако потопите ябълките в леко подсолена вода, това ще защити парчетата от окисление.

Ако ябълките са за салата или сандвичи, можете да ги напръскате и с лимонов сок.

Лимоновият сок предпазва и очистените банани от потъмняване.

Ще ви кажа една рецепта, която ще ви помогне да скриете драскотините върху мебелите от любопитни очи.

Неприятно е ако върху шкафа ви се е оформила грозна драскотина и когато ви дойдат гости, погледите им все натам са насочени.

Има случаи, в които вашите мебели пострадват. Но има начин да скриете появилите се драскотини.

За целта са ви необходими гръцки орехи.

Счупвате ги и използвате вътрешната част, която се яде по следния начин.

Търкате по драскотината със сърцевината на ореха, както гумичка върху писаното от молив.

Резултат ще има, ако сте направили всичко както трябва. Ще се радвам ако този съвет ви е помогнал.

През втората половина на януари 1925 г. Чуковски бил изпратен от съветското правителство във Финландия при Репин.

Той трябвало да убеди художника да се завърне в родината си, където щели да му окажат почит и уважение.

Освен това, Чуковски трябвало да предаде на Репин, че след завръщането му в родината, художникът ще получи Сталинска награда и паметни приживе.

След известно време Чуковски се върнал и съкрушен докладвал:

– Всички мои опити да въздействам на художника, се разбиха като вълни о камък.

След пет години Репин починал. Във Финландия били издадени дневниците му, където се намирали следните редове:

„Дойде ми на гости Корней Чуковски. Между другото, той ме посъветва изобщо да не се връщам в родината си“.

Властта в града бе завзета. Тези, които до вчера се разпореждаха какво трябва да се прави, вече не бяха между живите.

По улиците се появиха мародери от простолюдието. Срещаха се и пияни наемници, които отнемаха живота на тези, които бяха облагодетелствани от предишната власт.

Кръстина бе принудена да остане зад дебелите стени на дома на леля си. Беше ѝ дошла на гости преди три дни.

Искаше ѝ се да се разходи в парка, да разгледа забележителностите на града, но вратата и прозорците на първия етаж бяха здраво залостени.

Чувстваше се като участник в някакъв кошмарен сън.

По няколко пъти на ден заставаше пред импровизирания олтара в един от коридорите и се молеше, всичко да утихне, размириците да престанат и хората да престанат да се избиват.

Вечер се качваше на покрива и с часове наблюдаваше небето през телескопа. Това бе любимото място на чичо ѝ. Когато той им гостува, я бе научил много неща за звездите и планетите, дори и бе подарил малък сгъваем телескоп.

Кръстина жадуваше да поизлезе малко навън. Чувстваше се като птичка в кафез. Тя помоли леля си:

– Само за малко да погледна, няма да се отдалечавам много от къщата.

Леля Славка в отговор измърмори недоволно:

– Момичета и жени не се разхождат по улиците в такова несигурно време.

– Не разбирам за какво са всички тези правила, – бунтуваше се Кръстина. – Радвам се, че по-рано не съм се сблъсквала с тях.

Когато видя намръщеният поглед на Славка и желанието на леля си да изригне нов поток от поучения, Кръстина наведе глава и примирено каза:

– Добре де! Всяка жена или момиче трябва да знае какво не трябва да прави.

– За да избегнат забраните ли? – попита заядливо Славка.

– Не! Но нали трябва да имат право на избор?! – натърти Кръстина.

– Правото на избор? – Леля ѝ бе готова отново да избухне. – Това право води до грешни мисли.

– Грешните мисли според мен се появяват, когато една жена или момиче са затворени някъде, нямат достъп до външния сват и върху тях се сипят куп правила и задължения, – възрази Кръстина доста нервно.

– Мислиш ли, че Бог не ни наблюдава отгоре? – каза  леля Славка, като посочи с ръка нагоре. – Всяка жена трябва да бъде смирена и покорна.

Кръстина въздъхна и се примири с положението си. Времето минаваше, а лицето на Славка бе постоянно под напрежение.

Кога ли щеше да дойде края на всичко това?

След сватбата съпрузите живели в благоденствие. Но след известно време нещата в работата на съпруга нещо се объркали.

И така житейските радости, почивката на море, дори посрещането на гости у дома, вече не били възможни, защо не достигали пари за това.

Жената имала много роднини и те започнали да и натякват:

– Твоят мъж недостатъчно се грижи за теб. Той не е способен да изхранва семейството си.

По-голямата сестра на жената, неомъжена още, но успяла да стане солиден бизнесмен, предложила да ѝ подари старата си кола.

Жената благодарила на сестра си за предложението, но се отказала:

– Аз имам най-добрия мъж! Той има трудности в работата, но непременно ще се справи с тях. И аз ще му помогна в това. Кола сами ще си купим. Ще работим и ще си купим.