Преди много години имало един стар немски професор, чийто живот със своята красота и радост изумявал своите ученици.

Един от учениците му решил да разгадае тайната му  и за това се скрил в кабинета на професора, където възрастния човек прекарвал вечерно време.

Вече било късно, когато предавателят влязъл в стаята. Той бил много изморен, но седнал на стола си и един час чел от Библията. След това навел глава и се помолил, след което казал:

– Господи, Спасителю мой, отношенията ни помежду ни не са се изменили.

Да познаваш Господа, е най-голямото постижение в живота. Всеки вярваш  трябва да се стреми към това, така че „отношенията му с Господа да не се променят“.

Прекарване в молитва и лично изучаване на Библията с любов и благоговение има добри последствия, които Господ прави за нас реални.

Един новоповярвал свидетелствал, че приел Исус Христос за свой Господ, след като прочел „петото Евангелие“. Това не било Евангелието на Матей, Марко, Лука и Йоан, а Евангелието на един вярващ, който се казвал Михаил.

Михаил бил истински и верен християнин, който обичал Господа. Той водел благочестив живот, бил като пети евангелист и Бог го използвал да свидетелства за Исус Христос.

Святия живот и доброто поведение говорят повече от всякакви думи. Ние сме писма, ежедневно четени от другите хора, които не познават Господа.

Много хора не четат какво казва Божието Слово за Христос, но те могат да видят Спасителя в живота на тези, които подобно на Михаил са получили Христовото спасение.

Експерти по почерка, твърдят че могат да определят характера на човек. Ние сме синове и дъщери на Бога, за това сме отговорни пред Господа и пред хората около нас за нашия духовен живот. За Христос хората съдят по естеството на нашия живот.

Писмата се пишат, за да могат да се прочетат. Но ако писмото е написано с неразбран почерк, как ще се разбере съдържанието му?

Писмата на някои хора много трудно се четат, защото са нечетливи. Нека да се погрижим  нашият християнски живот за всеки човек да бъде написан с ясен, кратък и лесен за четене почерк.

Нашият живот трябва да бъде чист, свят, последователен и угоден на Бога. В него трябва да има любов, милосърдие, кротост и доброта.

Фридрих Ницше е казал:

„Новото християнско понятие за любов, милосърдие, кротост и доброта в първи век е накарало света да направи преоценка на древните ценности и да приеме християнството“.

Днешните герои на Зорница са много по-различни от тези, които имаше, когато бе по-малка. Днешните ѝ герои не са известни личности, спортни легенди или популярни артисти.

Един ден , когато я попитаха:

– Кои са твоите герои днес?

Тя отговори:

– Днес ми правят впечатление обикновените хора, кито Бог използва по невероятен начин.

Веднъж при едно свое пътуване, тя срещна „своите герои“.

Зорница бе изпратена далеч от дома си, за да учи жени на основите на християнския живот. Но от тях тя научи много повече, отколкото те от нея.

– Тези жени, – разказваше по-късно Зорница пред приятелите си, – не са имали възможност да се образоват, но предизвикателствата, пред които ги е изправял живота, са ги научили на да бъдат такива „герои“, каквито ние рядко можем да бъдем.

– Чак пък толкова, – с недоверие и малко скептицизъм се отнесоха приятелите ѝ към нейните думи.

– В своето ежедневие те са се изправяли пред много изпитания, – продължи Зорница. – Били са отхвърляни. Много от приятелите и роднините им не са вече между живите. Всичко това Господ е използвал, за да заздрави тяхната вяра. Те бяха преминали през много трудности и израснали във вярата си, защото бяха изпитали една основна истината, че Бог е верен.

– Вярно е, – съгласи се Вероника, – че ние не забелязваме обикновените хора, които извършват Божието дело. Ние търсим изявените, а не скромните люде, които вършат Божията воля, прославяйки Бога, а не себе си.

– Трябва да се учим от тях, – наблегна Атанас.

И всички се съгласиха.

 Негативните изказвания на хората ще ви разсейват. Вие знаете, Бог ви е дал важна задача. Но скептиците ще ви кажа, че вие ​​сте неподходящ човек за тази работа, че имате грешна представа за нещата, че го правите по грешен начин.

Вижте Неемия, например. Той не е бил пастор или свещеник, а бизнесмен.

Израел е бил пленен от вавилонците. Израилтяните били в изгнание в продължение на 70 години. И изведнъж вавилонците им дават възможност да се приберат в къщи.

Ерусалим бил унищожени и е бил беззащитен. У Неемия се появила голяма идея. „Ще се възстанови моя град. Ще започна с възстановяването на стената, за да го защитя“.

Тогава само за един миг възникнала опозиция.

Враговете на Израел не искали да видят Ерусалим защитен. Възможност плюс опозиция се равнява на Божията воля.

Врагове на Неемия опитвали по най-различен начин да го спрат да възстанови стената около Ерусалим. Говорели подигравки, пускали слухове и заплахи. Когато нито едно от тях не проработило, те се опитали да го забави с дискусия.

Скептици, които искат да ви попречи да правите това, което Господ ви е призовал да се направи, ще използва същите трикове. Те ще ви се присмиват, ще разпространяват слухове за вас, дори ще ви заплашват, само и само да ви накара да спрете да прави това, което Бог иска да направите.

Но вместо да ги слушате, отговорете по начина, по който Неемия го е направил:

“ Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?“

Вечерта беше тиха и не предвещаваше нищо лошо. Въпреки това, Лидия усещаше някаква тежест в гърдите си.

– Странно, не съм се карала днес със никого, – каза си тя. – Дори и най-малките ми прищявки бяха задоволени. Тогава защо ми е тежко?

Телефона звънна. Беше майката на най-добрата ѝ приятелка:

– Лили, Станка вече я няма….., – последва задавен плач.

– Какво се е случило? Как така я няма? Вчера говорихме, беше весела и дори щастлива, защото Тони най-после ѝ обърна внимание….

– ……автомобилна катастрофа……

– Не-е-е-е-е! – изкрещя Лидия и се строполи на килима.

Когато дойде на себе си, видя, че е паднала близо до телефона, който издаваше дразнещ писклив звук :

– Пип, пип, пип……

Изведнъж проблесна в съзнанието ѝ, какво бе чула по телефона и изпадна в шок.

– Та ние сме едва на 17 години?! – крещеше Лидия. – Катастрофа … как може? Господи, Ти къде бе……

Изведнъж тя се стресна и започна да преосмисля живота си. Когато бяха малки, майките им ги водиха на църква, но навлязоха в „трудната “ възраст и двете с приятелката решиха, че в храма е скучно.  Светът ги омая със своите „прелести“ и двете момичета се отдалечиха от Бога.

– Ще се върна отново към Бога, но Станка? Защо трябва да стават такива трагедии, за да разбера, кое е най-важното в живота ми? Повече няма да се отделям от Него.

Сълзи като голям поток се изливаха от очите ѝ.

– Краси вчера ми се перчеше как щял да подобри финансовото си състояние. А Григор мечтаеше да подобри социалното си положение. Дичо желаеше да получи признание във спорта. Но ние всички забравяме едно, че Бог ни е подарил живота и на Него трябва да поверим плановете си.

Лидия си спомни, че скоро бе говорила с Крум и Нели, макар и не пряко, по тези въпроси.

Тогава Крум бе попитал:

– Ако идеята за успех стане натрапчива, какво да правя?

– Задай си въпросите; – каза Нели – Правилно ли оползотворявам времето си? Живея ли така, сякаш този ден е последният на земята?

– Боже, – възкликна Крум, – помогни ни да ценим всеки ден, който ни даряваш!

Изведнъж Лидия се отърси от спомените си и си каза:

– Библията ми, къде ли прашясва сега?

Майка ѝ я бе оставила на рафта в библиотеката. Лидия грабна книгата, разтвори я и започна да я чете като старо позабравено любовно писмо……