Сега обопщавайки случилото се през миналата година и планирайки за следващата си задавам въпросите: Кое за мен е най-важно и ценно? От какво мога да се откажа и да го изхвърля от живота си?
За мен и семейството ми най-важно остава помиряването, това е вътрешната основа, от която се ражда семейното щастие, творчеството и здравето.
Отново, както всяка година композирам колелото на жизнения баланс. Това е в мен отдавна и така живея и продължавам да живея.
То е ценно за мен, не като система за планиране, а като система за оценка на ценностите ми и търсене път за тяхната реализация. Благодарение на нея, аз не се опитвам да успея всичко да стане по-бързо.
Бих искала да живея хармонично без резки прескачания в едно или друго, независимо дали това са децата или работата.

Разговаряли двама приятели.
– Моятя жена е такава неопитна и невнимателна, – оплакъл се единият. – Все ѝ казвам да внимава, но от година на година става все по-лошо и по-лошо.
Другият го потупал по рамото и весело казал:
– А моята е такава умница! Тя е отлична стопанка! От година на година става все по-добра и по-добра. И аз постояно я хваля за това.

Прибави две нули към размера на обувките си.
От полученото число извади годината на раждането си.
Към полученото прибави числото на сегашната година.
Погледни последните две цифри на полученото число. Те не отговарят ли на твоите години?

Тя седеше на опашката на рецепцията при новия зъболекар. Забеляза диплома окачена на стената. Изведнъж се сети, че красивото високо момче е учило с нея в един клас, преди 30 години.
Но веднага като влезе в кабинета на зъболекаря, отхвърли тази идея. Този оплешивял мъж със сбръчкано лице беше твърде стар, за да бъде неин съученик.
Независимо от това след като мина прегледа тя го попита в кое училище е учил. И той назова името на нейното училище.
– А през коя година? – напрегнато попита тя.
– През 1978 г. А защо ме питате?
– Вие сте били в моя клас, – извика тя потресена.
Той се вгледа в нея внимателно, а след тоя я попита:
– Да?А какво ми преподавахте?

Голяма морска вълна изхвърлила костенурка на брега. Тя искала отново да се върне в морето, но случайно попаднала в един кладенец. Там живеела една жаба.
Жабата попитала костенурката:
– Коя си ти и от къде идваш?
– Аз съм костенурка и живея в морето.
– А колко е голямо морето ти? Има ли една трета от моя кладенец?
– Повече, – казала костенурката.
– Колко ….. две трети ли от моя кладенец?
– Много повече.
– Колкото моя кладенец?
– Как да ти обясня? – казала костенурката. – Ти всичко измерваш спрямо твоя кладенец, а морето е много голямо. Можеш да плуваш в него цяла година и да не стигнеш средата му!
– Как може твоето море да е по-голямо от моя кладенец? – възмутила се жабата. – Вижда се, че само прехвалваш морето си и ме лъжеш.