Под страшния натиск към 5 часа следобед Волинската височина бе изоставена и турците затвърдиха позициите на нея. След това веднага предприеха настъпление към важната Централна височина, която решаваше участта на Шипка.

Това бе една мъчителна борба! Сили вече се бяха изчерпали. Главите натежаха, погледите помътняха.
Краят идваше! Увереността на защитниците на прохода бе разколебана.

Колко дни вече се биеха? А помощ не идваше от никъде.

В изстрадалите и измъчени души на опълченците нещо се скъса. Само чудо можеше да ги спаси.

Ето и Самарското знаме бяха готови да изгорят. То бе вече отковано от дръжката. Само един миг и последната искра щеше да изгасне.

В този момент в най-страшната психологическа криза някой запя между опълченците „Шуми Марица“. Прав, с изправена глава, без да обръща внимание на свирещите около него куршуми, майор Челяев също запя.

Това не беше последна молитва, а зов за решителна борба. Опълченци неволно трепнаха и подеха песента. Освежителните звуци на марша като че ли ги съживиха и вляха нови сили в душите им.

– Марш, марш, с генерала наш, – пееха опълченците от всички дружини. Гласовете им укрепнаха. Погледите им отново заблестяха. Уморените мускули се стегнаха. Нова струя от сили се вля в телата им. И те се ободриха. Дружната песен се носеше над всички защитници. След малко тя се превърна в ураган.

Наелектризираните звуци на Химна преминаваха и събуждаха все нови и нови неподозирани сили. Върху окървавените скали на Шипка израснаха обновени хора. Това бяха се превърнали в гиганти, готови за нови подвизи.

Българският химн извърши чудо. Преди още да се роди България, той зае вече своето място.

В най-решителния момент този химн стана и молитва, и зов, и победен вик. Опълченците се сраснаха със скалите. Погледите им започнаха да искрят.

В този момент турците започнаха настъплението си. Само преди няколко мига те може би щяха да успеят, но сега вече беше твърде късно! . . .

И макар атаката на турците да бе посрещната само с последните няколко снаряда от Централната батарея, въпреки че нямаше вече патрони за пушките, турците бяха спрени.

Победата беше им обърнала вече гръб… И Шипка беше спасена.

Откъм Габрово се бяха задали части от 4-та стрелкова бригада. Радостен вик се изтръгна от сърцата на защитниците. Екна вик на тържество.

Шепата стрелци се хвърлиха върху турците около шосето и ги прогониха, а след това тръгнаха нагоре към другарите си. Те бързаха да им помогнат, да облекчат положението на онези, които бяха издържали докрай, изтръгвайки победата от тържествуващите ръце на врага.

Пристигналата първа група стрелци заеха веднага Централната височина. Посрещна ги ново мощно ура. Въодушевление обзе цялата позиция. Не беше важно колко нови сили са дошли на помощ, важно бе тяхното неизмеримо морално значение. Опълченците се прегръщаха.

– Ура! Ура! – ехтеше Шипка.

– Ура! – повтаряше Балканът.

Заедно с частите на 4-та стрелкова бригада пристигна и генерал Радецки. За кратко време турците бяха отхвърлени, както от шосето, така и от Волинската височина, а вечерта за пръв път през тези тежки дни спря пушечният и артилерийският огън.

След 4-та стрелкова бригада в прохода през тази нощ бяха пристигнали вече и две други бригади, а от Севлиево пристигаше цялата 2-ра дивизия. Към полунощ в прохода пренощуваха 20 дружини с 36 оръдия.

Преломът бе настъпил, а по-късно дойде и победата.

Това е земята на гигантите с огромни планини, дълбоки клисури и най-огромните дървета в света.

Толкова е трудно да се оцени големината на гигантската секвоя.

Най-голямата от тях е висока, колкото 26 етажно здание, а диаметърът в основата, надвишава ширината на много градски улици.

Ако изследвате това особено място, ще се почувствате като Гъливер в страната на великаните.

Всички знаят за гигантите в света на животните. Но сега не става дума за слонове, китове и жирафи.

Днес ще ви представя интересен вид от животинския свят, чийто гигантски размер изглежда аномалия, а не норма.

Запознайте се , това е Дарий. Ако не бяха ушите, можеше да се приеме за голямо куче.

Теглото на заека е 22,6 кг, а дължината му 132 см.

Хората с висок ръст винаги са привличали вниманието на другите. През Средновековието гигантите са били изгаряни заедно с вещиците. Смятало се, че твърде високия ръст, говори за наличие на дяволска кръв.

През XIX века ненормалните размери започнали да предизвикат медицински интерес. Учените открили тайната на гигантите – хипертрофия на хипофизната жлеза, води до излишък на растежен хормон, който причинява непрекъснато растене на тялото на височина.

Ето един от най-известните гиганти в световната история, който е могъл да се превърне в баскетболна легенда. Робърт Уодлоу е бил висок два метра и 72 сантиметра.

Хипофизната хипертрофия причинила ненормално високи нива на човешкия растежен хормон в тялото Робърт. „Гиганта от Илинойс“ израснал почти три метра, а за да не го духне вятърът по пътя натрупал 221 кг.

Излишъкът на хормонът бил толкова голям, че тялото на Робърт продължило да расте даже след фиксирана смърт на мозъка му.

Домашните телескопи не могат да се сравнят с тези използвани в обсерваторията, но всяка година качеството им се подобрява, а цените им спадат.

В резултат на това любителите астрономи стават все повече и понякога те правят невероятни открития преди професионалните си колеги.

В края на 2012 г. група любители астрономи, нарекли се „Ловци на планети“ открили цели 42 нови планети, 15 от които, ако се съди по разстоянието им от звездите, могат да се окажат подходящи за живот.

Само за два месеца, двама от „ловците“ направили голямо историческо откритие….

През октомври 2012 г. Киан Жак и Роберт Гаглиано, забелязали планета PH1, разположена в звездна система с четири светила.

Самата планета е газов гигант, въртяща се около две слънца. И преди са откривани система с четири светила, но в тях не е забелязвана планета.