На 5 декември 1909 г. на брега на Черна река в Петербург се състоял дуел между Николай Гумильов и Максимилиан Волошин. Нито един от поетите не пострадал, но дуела е влязъл в руската история на дуелите заради комичната си причина …
Седейки на чаша чай, двамата добри приятели Максимилиан Волошин и Елизабет Дмитриева решели да позабавляват публиката. Те написали няколко портични произведения и ги публикували под испанското име Черубин де Габриак.
Почитателите на поезията била във възторг, те искали не само продължение на написаното, но и да се запознаят с прекрасната поетеса. Мистериозната испанка не бързала да се покаже на света, но продължавала да публикува свои произведения, които читателската аудитория очаквала с нетърпение.
Един от най-нетърпеливите бил поетът Николай Гумильов. Той се влюбил в непознатата поетеса, четейки стиховете ѝ. Волошин и Дмитриева, се смилили над него и му разкрили истината.
Реакцията на Гумильов била непредсказуема.  Той гневно избухнал и призовал Волошин на дуел. Мястото на дуела било избрано на брега на Черна река, където се стреляли Пушкин и Дантес.
Николай Гумильов бил сигурен, че ще се разправи с противника, но Волошин се изплашил и поискал да се помирят.
На път за Черна река, Волошин загубил галоша си и в крайна сметка закъснял за срещата. За негово щастие, Гумильов бил толкова ядосан заради забавянето на противника си, че ръцете му се тресели от ярост, за това куршумат му пропуснал. Тогава Волошин стрелял в небето.

В природата има много интересни растения. Едни предизвикват възторг, други отвращение. В Африка има растение, което е трудно да се нарече такова. То по-скоро е гъба. И името на цветето идва от думата „гиднор“, което идва от гръцки и означава гъба. Става дума за необикновеното растение африканска гиднора.
Това е насекомоядно хищно растение. То има огромни корени, като змии, пълзящи на различни страни. Напипа ли корените на друго растение присламчва се към тях и изпива всиките сокове на последното. Това растение е паразит.
Когато дойдат дъждовете гиднората се появява над земята и разкрива цветовете си. Те достигат до 15 сантиметра и имат ярко червена окраска. Цветът издава миризма на нещо загнило, разлагащо се. Но към тази пъстрота и отвратителна миризма летят различни насекоми, опрашващи гиднората. Разтваряйки напълно цвета си, с миризмата си може да задушат заек, но така привлича много бръмбари и мухи. Те влизат дълбоко в цвета и растението ги поглъща. А когато цветът завехне и започне да гние, ставя място за личинките на бръмбарите
Африканската гиднора дава плодове, които могат да се ядат. Те са добро лакомство не само за животните, но и за местните хора. Смята се, че някои части на това растение са лечебни.

Всяка пъпка се разтваря, когато настане времето й.
Не я насилвайте да стане цвят.
Не огъвайте венчелишчетата.
Те са много нежни. Ще ги нараните.
Почакайте!
Те ще се разтворят сами.
И тогава ще бъдете във възторг.
…..
И ще сте готови да приветствате красивото създание.
Щастие е, да виждаш как израства и разцъфтява неповторимото!

Мъж внимателно разглежда изложените украшения в бижутериен магазин. Между продавачът и клиента се завързва доста интересен диалог.
– Тази седмица в нашия магазин има отстъпка 20% за всички бижута, – казва продавачът. – Сигурен съм, че приятелката ви ще бъде във възторг, ако и купите нещо!
– Аз нямам приятелка, – промърмори недоволно мъжът.
– Нямате приятелка?! – озадачен казва продавача, след като е забелязал колко красив и представителен е мъжът пред него.
– Не …… Жена ми не позволява.
Какъв порядъчен джентълмен! Какво ще кажете?!

Дошъл един младеж при учителя си и му казал:
– Наскоро четох, че всички са виновни във всичко. Кажете ми, как е възможно това? В края на краищата, човек не е виновен за това, което се случва далеч от него, дори у близките съседи.
Учителят помислил малко и казал:
– Представи си, че хората са един голям оркестър. Всички музиканти трябва да свирят една и съща музика. Всеки свири със своя инструмент. Оркестърът е ръководен от диригент. Той знае реда на изпълненията, чува всеки и подава знак. Когато музикантите слушат диригента и вярно изпълняват неговите указания, музиката се лее хармонично и красиво. Тя предизвиква възторг и радост.  Но ако само един от музикантите свири фалшиво, то цялата музика и оркестъра ще пострадат от изпълнението на тези фалшиво изпълнени ноти.