Знанието за това как и какво детето може да възприеме на определена възраст, помага на родителите, да разбират поведението му не е от височината на тяхното възприятие, а от реалистична позиция.

Това предпазва родителите от суровите, негативни, и погрешни заключение, че тяхното дете е непослушно, капризно и вечно проявяващо инат.

Например, вие сте заета, готвите каша на детето си, а то седи до вас, дърпа ви за полата и настоява:

– Аз искам да ям! Искам да ям!

Вие обяснявате:

– Само още две минути и всичко ще бъде готово.

Но детето настоява отново:

– Искам да ям! Мамо, искам да ям!

Вашите нерви не издържат и вие категорично му заявявате:

– Казах ти 10 пъти: „Почакай 2 минути“.

В такива минути в главата ви преминават мисли, че детето ви е нетърпеливо, упорито, мисли само за себе си и не иска да чуе какво му говорите.

В действителност, детето ви е в такава възраст, вероятно от 1 до 6 години, когато абстрактните понятия като „може би“, „някой ден“, „вероятно“, „после“, „почакай“ не е способно още да възприеме. То живее на принципа „тук и сега“.

„Децата имат своите възрастови характеристики“, тази фраза е ключът към ефективно обучение и взаимодействие с детето!

Опитвали ли сте някога да ядете пилешка супа, когато сте болен от грип или имате запушен нос? Не е много приятно нали? Независимо от това, колко сол или пипер сте прибавили в супата, ще имате усещане, че тя е смес от влажна кърпа и гореща вода.

Това става така, защото нашата способност да възприемаме вкуса включва в себе си и нашето обоняние.

Въпреки че на нашия език има множество нервни окончания, отговорни за усещането на пет вкуса, повечето „чисти“ вкусове оформят нашето възприятие съвсем различно.

Според количеството ядене, което попада в нашата уста, голяма порция от храната се превръща в лека микроскопична „мъгла“, попадаща в носа ни.

По такъв начин, всяка подправка и аромат, присъстващи в храната, стимулират нашите обонятелни рецептори, смесвайки възприятието с вкусовите усещания. Всичко това се обединява в кулинарен бунт на аромата и вкуса.

Александър и Марин бяха на бригада. Те учеха в един от престижните университети в страната. Тази есен им се падна да работят в селското стопанство и то здраво.

Александър наблюдаваше сортировъчната машина, по чиято лента множество ръце отбираха картофите между буците земя.

Той дълго време стоя замислен,а накрая каза:

– Това много ми напомня на процеса на възприятие на сетивната информация.

А след това обясни примера на сортировъчната им работа от гледна точка на процеса на възприятие, включваща дълговременна и кратковременна памет. Така съдържанието  на съответстващите глава от учебника се възпроизвеждат на практика за няколко минути.

Марин осъзна, че образа на нещо, подобно на сортировката на картофи първоначално е било в съзнанието на авторите на учебника, но те не си го признават, затова се опитват да използват езика на науката.

И изведнъж настъпи промяна, бе изявен, вътрешния жив език. И това, което с часове може да се обясни на научен език, стана зримо и по-разбираемо.

– Сега разбирам, – каза Марин, – че зад високопарния и празен за мен научен език, стоят прости и земни неща.. Такива като тази сортировъчна машината.

– Тогава нека да говорим за това което виждаме, – усмихна се Александър.

– Сега вече всичко си е на мястото, – Марин потупа по рамото приятеля си.

Без значение с какво сте се сблъскали, хората не могат да ви влязат по кожата. Важното е да знаете как да управлявате чувствата си, когато имате работа с човек, който ви дразни.

Вместо да си мислите, колко много този човек ви дразни, съсредоточете се на това, защо така му реагирате.

Често на нас не ни харесва в другите това, което не харесваме и в самите себе си. Освен това другите не създават бутон, а само го натискат.

Точно определете механизмите, които биха повлияли на чувствата ви. Тогава вие ще можете да предвидите реакциите си, за да я смекчите и дори да я измените.

Запомнете, че е по-лесно да променят своите възприятия, нагласи и поведение, отколкото да принуди някой да се превърне в друг човек.

При проверка на зрението на вашия първокласник не позволявайте на лекаря да използва таблици с обърнати букви.

На тази възраст децата още не правят разлика между „дясно“ и „ляво“.

При проверка на зрението с такива таблици на лекаря може да му се стори, че зрението на вашето дете е слабо, въпреки че причината за това се състои в особеностите на възприятието.