Атмосферата е газовата обвивка на нашата планета. Това не е ново, защото всеки го е учил в училище.
Но какво знаем за нея в действителност?
Знаете ли, например, че на височина 5 километра над повърхността на земята човек започва трудно да диша? А на 9 километра спира потокът на кислород в белите дробове.
Факт е, че на 20 километра водата, намираща се в тъканите на човека закипява и при разхерметизиране на кабината на самолета човек мигновенно умира.
На височина 36 километра човешкият организъм  попада под интензивното въздействие на йонизирано лъчение, това са първите космически лъчи, от които преди това човек е бил защитен от плътния слой на въздуха.
На височина 40 километра човешкото тяло изпитва опасните ултравиолетови лъчи на слънчевия спектър.
На височина 90 километра постепенно изчезват толкова обикновенните за нас свойства на атмосферата, като разпространението на звука и възникване на аеродинамична подемна сила и съпротивление.
На височина 100-130 километра управлението на аеродинамичния полет става невъзможно, летателните апарати могат да се управляват, само ако се използват реактивни двигатели.
Над 100 километра изчезва способността на атмосферата да провежда топлина, т.е. изчезва явлението конвекция, характеризиращо се с предаване на топлина чрез преместване на въздуха. На тази височина, топлината се предава само чрез топлинно излъчване.

Денят беше слънчев, но някаква болка и мъка тежеше въз въздуха, които не вещаеха нищо добро за разходка. От вън се чуваха крясъци, викове, ругатни и стенания. Всички се натрупана на прозореца. Това, което видяха ги смрази. На площада отпред се виждаше голяма група от хора, обкръжена от въоръжени, които ги блъскаха едни в други. Между тях имаше жени, възрастни хора, но не и деца. Имаше мъже, който яростно избитваха насочените дула на наобиколилите ги и нещо крещяха, но следваше удар и съпротивилият се мъж падаше на земята.

Изведнъж се чу мощен залп. Площадът се покри с трупове на хора. От тях потече море от кръв. Същинска касапница.

По стълбите тичаха уплашени хора. Викаха и крещяха обезумели:

– Идват! Ще ни убият!…Бягайте….

Бравата на вратата се размърда и в стаята влетя уплашен мъж. Той огледа хората в стаята и задъхвайки се започна да обяснява:

– Влизат навсякъде,….. изкарват хората навън и ги разстрелват. Не знам какви са, но където и да влязат …… търсят само пластмасови топчета, събират ги в чували и ги изнасят.

– Трябва да затъмним прозорците и да залостим добре вратата, – предложи Симо, след като хората в стаята се съвзеха от чутото.

– Залостените врати едва ли ще ги спрат, – каза с тъжна усмивка новодошлия. – Те са като лавина, след която остават само трупове и изтърбушени домове.

– И все пак да опитаме, – обади се Рената, – не можем да стоим със скръстени ръце.

Хората в стаята се задвижиха с някаква затаена надежда, че това ще ги отмине. Някой пусна резето на вратата и превъртя два пъти ключа на вратата. Другите започнаха да пускат щорите, а там където недостигаха, импровизираха с тежки и тъмни пердета, черна хартия и каквото имаха под ръка, за да затъмнят прозорците.

Веско и Елена се сетиха за една стая, която използваха за килер и се запътиха на там. Тази стая имаше по-малък прозорец, но решиха и него да затъмнят.  Намериха някакви избелели щори, но в случая щяха да им свършат работа. Закачиха ги на прозореца и въздъхнаха облекчено.

Странно, прозорецът беше затворен, но усетиха сякаш вятър надигна щората, която бяха току що поставили и пред тях изникнаха двама души с оръжие в ръцете. Те бяха в камуфлажно облекло. Веско реагира бързо. Удари изненадващо единият под брадичката, но и Елена не беше бездействала. Не знам от къде, но в ръцете ѝ се намери дъска, с която халоса другият натрапник. Едвали щяха да успеят, ако другите знаеха или бяха усетили, че вътре има хора.

Единият от нападателите беше жена. Тя дойде бързо на себе си и започна да се оглежда. Видя, че я бяха вързали здраво. Над главата ѝ стоеше девойка с дълга пусната коса, която я разглеждаше с любопитство.

– Защо преследвате хората и ги убивате? Кои сте вие? – попита Елена.

Жената прехапа разкървавената си устна и каза:

– Нас ни е създал Един. Ние сме хуманоидни роботи. Трябва да прочистим лошите хора и тези които не желаят да правят  добро.

– Това с насилие ли мислите да го постигнете? – намеси се Веско. – Вие убивате наред, как разбирате, кои са лоши и кои добри?

– Убиваме тези, които ни се противопоставят или не желаят да се поправят, – каза овързаният мъж, който беше дошъл в съзнание.

– Но това е нелепо, дори Исус Христос не е насилвал никого да вярва в Него, нито го е убивал, въпреки че е имал сила за това – каза Елена.

– А инквизицията, а кръстоносните походи, изгарянията на клада, …..? – каза жената.

– Но това е бил прекален фанатизъм и неразбиране на Бога, – каза Веско.

Вързаните само се засмяха.

– Казахте, че сте роботи, но от къде черпите енергия? – продължи с въпросите си Елена.

– За това събираме пластмасови топчета, – каза жената. – Когато ги погълнем, ние така сме устроени, при разтварянето им в тялото ни, се отделя енергия.

– Но тези топчета рано или късно ще свършат, – намеси се Веско.

– Ние от скоро сме създадени и използваме наличните ресурси, – започна да обяснява жената. – Този, който ни е направил ще създаде машина, която да прави такива топчета.

– И все пак това, което правите, мисля, че не е съвсем правилно, – разсъждаваше на глас Елена. – Насила нищо добро не се е постигало до сега. Унищожават се хора, но резултат няма. Ако човек не е убеден в нещата, които върши, той се превръща в марионетка, машина за изпълняване на заповеди ……..

Тя не успя да довърши. В стаята блесна силна светлина. Когато тя угасна, на пода лежаха два трупа на мъж и жена …..

В Норвегия решили да преоборудват стар рибарски кораб в плаваща електростанция. Първият такъв кораб стои на котва на един от кейовете в западната част на страната и вече генерира електричество.
Над разработката на електростанцията специалисти са се трудили в продължение на две години.
Идеята е много проста. Станцията работи като помпа за велосипед.
Преоборудваният кораб има четири камери. Когато има силно вълнение, нивото в камерите се повишава, което води до увеличаване на налягането вътре в камерите. Въздухът под налягане, върти турбини, произвеждащи ток. Налягането в камерите се увеличава повече при по-големи вълни.
Корабът е снабден със специална система благодарение, на която той винаги е обърнат към вълните. Мощността на електростанцията е 200 кВт. За тази година тя ще може да произведе 320 хиляди киловатчаса електроенергия.

Тези рисунки поразяват въображението. Нима наистина могат да се създават такива само с молив?
В продължение на много векове в изобразителното изкуство са създадени много шедьоври. Можете да ги видите в най-известните галерии в света или части колекция.
Такива рисунки, за които говорим, не можете да видите в музеите, но за това пък те поразяват с своята реалистичност.
Изглежда, те лесно напускат плоскостта на белия лист, летят във въздуха и можем да ги докоснем с ръка.
Тези рисунки са направени от графичния дизайнер от Милано Марчело Беренжи.

В тази епоха на таблети, смартфони и електронни устройства, много хора все още предпочитат да четат книги на хартия. Това е един вид ритуал. Пробягват с поглед по рафтовете на книжарниците, избират подходящата книга, откриват я и вдишват аромата ѝ .
Следователно, определено количество хартиени книги ще останат в нашите домове повече от едно поколение. А правилно ли ги съхраняваме?
Враг на всяка книга е прахът, който прониква навсякъде. За това няма по-добро място за съхраняване на книги от остъклени рафтове. Всичките ценни и стари издания, трябва да се съхраняват в тях.
Книгите трябва да се пазят от прека слънчева светлина, защото цвета им избледнява с времето. Добре е книгите да се съхраняват на подходящо тъмно място.
Приблизително веднъж годишно, а ако книгите са много стари на всеки 2-3 години, е необходимо да се организира почистване на рафтовете.
Това се прави по този начин: Освобождаваме всички рафтовете от книгите, избърсваме ги, заедно с всички ниши, леко с влажна гъба, оставяме ги така за няколко часа. По това време, всички книги е добре да се изнесат на чист въздух и да се отупа леко праха от тях. След това можете спокойно да сложите книгите обратно по чистите и проветрени рафтовете.