Преди близо век и половина в големите градове са си светели с лоени свещи или за целта са използвали чиния или чаша с масло. Светлината от тях била слаба, а и се отделяли много сажди.
Когато англичанинът Фредерик Уинзър предложил да се използва газа, образуващ се при нагряване на въглищата без достъп на въздух, му се присмели и го срещали с градушка от подигравки.
Собствениците на фабриката за свещи се страхували, че ще загубят своите печалби и за това обявили изобретателят за луд.
За него пишели сатира, подигравателни стихове и забавни песнички.
„Един луд, – писал тогава английският писател Уолтър Скот, – предлага да осветим Лондон и с какво си мислите? Представете си – с дим“.
Насмешките не спрели изобретателят и Уинзър упорито доказал навсякъде, че той е прав.
И ето през 1807 г. светлината на газовите фенери за първи път осветили улиците на Лондон. Скоро те почнали да се появяват и в други градове на Европа, а по-късно и в Америка.
Коминът на газовия завод в Съединените щати запушил през 1816г. в град Балтимор. Четири години по-късно, газовите фенери със светлината си залели Париж.
През 1826 г. бил пуснат газовия завод в Берлин, а през 1835 г. в Петербург.

Около VI – XI век преди новата ера в ранната китайска държава Ин жреците на Небесното Върховно същество предсказвали бъдещето по костите на домашните животни – свине и кучета, а също и по черупките на костенурките. Всички тези предмети се изпичали на въглища и гореща мед, а получените пукнатини и цепнатини се тълкували като мистични символи, те се смятат за прототипи на йероглифите.
В тази далечна епоха са намерени около 3000 уникални, т.е. неповтарящи се, гадателски знаци от които са „разшифровани около 2200.
До 1000 пр.н.е. тези йероглифи са се поставятли главно върху бронзови ритуални съдове и са получили името „да джуан“ – йероглифа на „големия печат“.
С годините и в продължение на векове те са се развили до „сяо джуан“ – йероглифа на „дребния шрифт“, който приблизително съответства на съвременната китайската писменост.

Представители на правителствата на Кения, Уганда и Танзания обявиха намерението си за партньорството в борбата срещу незаконната сеч на африканските гори.
Според оценката на последния отчет на екологичната програмата на ООН, незаконната сеч причинява голяма вреда на световната икономика в размер на 30-100 милиарда долара годишно. Което е еквивалентно на 10-30% от световния годишен оборот на дърводобивната промишленост.
Освен икономическите щети, непланираната и незаконна сеч причинява непоправими щети на екологичните системи и намалява биоразнообразието. В резултат на това се влошава глобалния климат.
Горите се сечат по много причини. Най-ценната дървесина махагон, африканска череша и палисандър, се изнасят навън.
Но особено неефективна в Африка е преработката на дървета във дървени въглища, който осигурява енергия за 82% от домовете в Кения. Ефективността на този род топливо в тези региони не надвишава 10%, докато при съществуващите технология имаме 30-40% ефективност.
В дългосрочен план, съвместна програма за опазването на горите не само ще запази околната среда и биоразнообразието в региона, но също така ще доведе до повишаване на икономиката в тези африкански страни.

Инженери от европейския проект SOLAR-JET  са обявили, че са  завършили пълния цикъл на синтез на самолетен керосин от вода и въглероден двуокис с помощта на слънчева енергия. Предложеният метод е подходящ за производството на бензин, дизелово гориво и водород.
Синтезът на гориво се извършва на два етапа. В първия, т.нар слънчев реактор, от въглероден диоксид  и вода произвежда синтетичен газ, смес на въглероден оксид и водород. Процесът представлява окислително-възтановителна реакция, като катализатори се използват метални оксиди, а за източник на енергия служи концентрирана система от лещи и огледала поставена на слънчева светлина.
Във втория етап, от синтеза на газа, се получава керосин по добре известния метод на Фишер – Тропш.
Този химичен процес е известен още от преди, но е нов метода за получаването на синтетичен газ. До сега от въглероден диоксид и вода синтетиен газ се произвежда, като се пропуска пара през филтри с нажежени въглища. Този процес изисква доста изкопаеми въглища и не можем да го наречем екологично чист.
Теоретично, с помощта на новия „зелен“ метод могат да се получат горива за двигатели с вътрешно горене буквално от въздуха. Химици от SOLAR-JET, които се финансират от Европейския съюз, вярват, че  са разработили технология, която напълно ще промени световния енергиен пазар.

В началото „шофьори“ са наричали хора, които са хвърляли въглища и дърва в машиното отделение.
Буквално от френски chauffeur, означава „огняр“.
Тъй като първите автомобили са се движели с парен двигател, водачите е трябвало да ги загряват, както пещта в парен локомотив.
От там започнали да ги наричат и шофьори.