На сватбата бяха поканени 300 гости. Официалната церемония свърши и настъпи време да се празнува.

Младоженецът застана на подиума и произнесе тържествена реч:

– Благодаря на всички, които сте дошли и ни подкрепяхте по време на сватбата, особено тези, които са дошли от далеч. Бих искал да изразя благодарност на семейството и роднините на булката, които организираха и присъстваха на тази прекрасна сватба. Много благодаря за подаръците и всичко, което направихте. Бих искал да ви поднеса и на вас подарък, лично от мен. Към всеки стол, на седалката от страни е прикрепен подаръкът, един плик. Моля ви нека всеки от вас отвори своя плик.

След отварянето на пликовете се чуха отчаяни възгласи и мърморения.

– Как е възможно?

– Каква пошлост….

– И защо е мълчал до сега?

Гостите бяха в шок, особено близките на булката.

Във всеки плик имаше снимка с размер 8Х10 см. На нея се виждаше как свидетелят на младоженеца правел секс с булката.

Младоженецът отдавна подозираше тези двамата, за това нае частен детектив, който за няколко седмици до тържествената дата направи своето разследване.

Младоженецът постоя малко на подиума, за да наблюдава реакциите на присъстващите.

След това се обърна към свидетелят и булката и им каза:

– Вървете по дяволите!

Погледна към изненаданите гости и каза:

– Аз се махам от тук.

И си тръгна, а в понеделник подаде молба за развод.

Както благородните метали се пречиства от примеси в пещи, така и Господ изпитва сърцата на хората.

Бог скърби, когато ругаят и обиждат бедните и слабите. На Него не Му харесва, когато хората важничат, лъжат и взимат подкупи.

Бог се отвращава, когато оправдават виновния и осъждат невинния. Той е справедлив Съдия и се радва, когато действаме с любов.

Бог желае сърцата ни да бъдат весели, защото веселото сърце е добър лекар.

Приятелите се познават в беда. Тези, които ни обичат, когато им е неизгодно или им причиняваме болка или загуби, са истински приятели.

Исус е нашият най-добър Приятел! Той ни обича във всяко време.

През 1898 г. Айнщайн пише на сестра си Мая:

„Аз имам много работа, но не прекалено. От време на време ми се отдава да открадна час и да по безделнича в живописните околности на Цюрих ….

Ако всички живееха така, нямаше да има приключенски романи“.

Моя позната  смяташе, че някои хора по природа умеят и обичат да се грижат за себе си, а на други това не е дадено.

Защо за толкова много жени е сложно да използват една част от силите си и да губят, макар и малко, време за поддържане на красотата си?

Има два начина, чрез които една жена възприема своето тяло.

Единият е, когато се идентифицира с него, вярвайки че „Аз- това е моето тяло“, а другият – отделяме се от него, считайки тялото си най-голямото свое ценно притежание.

В първия случай, виждайки себе си и тялото си, като едно, но не можем да го третираме като обект на внимание. Смятаме, че е трудно да се грижим за себе си.

Ако осъзнаем, че имаме тяло, независим орган, който има власт да удължи или да прекрати живота ни, ние се отнасяме към него с уважение, което заслужава.

Добротата винаги почва с очите – начинът, по който гледаме света и до колко виждаме нуждите на другите хора.

Добрият самарянин видя състоянието на мъжа и сърцето му се изпълни със съжаление. Обърнете внимание, казва се, че той видя. Това е отправната точка.

Ако искаш да станеш добър, трябва да промениш начина, по който гледаш на света. Трябва да станеш по-чувствителен за нуждите на другите около теб.

Бързането е смърт за добротата. Когато се учиш да бъдеш добър човек, нещата се забавят. Ако нещо ви разсейва, ви е нужно време, за да бъдете мил.

Ако ви се налага да обиколите една страна, може да го направите със самолет, но така няма почти нищо да видите от нея. Вземете влак или кола, така ще имате възможност да забележите повече неща. Но ако желаете да откриете, колкото се може повече в едно пътешествие, тогава ходете пеша.

По-бавно се придвижваш, повече неща виждаш.

„Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго“.

Първата стъпка към доброта е да помолим Бог да ни даде духовен радар да бъде нащрек за хората около нас, които имат емоционални, духовни и физически нужди.

Може би сте се родили с този дар и автоматично усещате нуждите на хората около вас. Това не означава, е сте по-духовен от другите. Вие сте просто жичката, чрез която Бог проявява своята милост.

Човекът, който сади егоизъм, без да обръща внимание на нуждите на други – пренебрегват Бога и реколтата му са плевели.

Не винаги е лесно да се видят нуждите на други хора, особено когато имаме свои грижи и не сме достатъчно чувствителни към околните, но това не бива да ни обезсърчава. Просто трябва да се освободим от всичко, което ни пречи, за да виждаме по-ясно нещата.