Аборигените от хавайските острови не познавали желязото, но те се нуждаели от оръжия за защита.
И как решили този проблем?
Когато нямаме това, което ни е необходимо използваме това, което имаме.
Аборигените направили необикновени оръжия, като използвали зъби на акула. Навързвали зъбите около дървена основа и оръжието било готово.
Така можели да направят и копие, което им било необходимо при лова на диви животни.
В единоборство с врага използвали „оръжието от зъби“. То било много ефикасно, защото оставяло страшни рани върху тялото на този, с когото се биели.

Преди изобретяването на радар за откриване на приближаващ враг използвали специални „слухачи“.
Тяхното оборудване варирало в различните армии, но по принцип били едни и същи.
Те садържали големи микрофони положението, на които можело да се настройва в пространството, а самите те предавали звука в ухото на оператора.
С други думи, за определяне на позицията на въздушните цели се използвали огромни стетоскопи.

Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

Съществуват няколко начина за отбрана.
Конят пуска най-главното си оръжие – зъбите и копитата. Той предпочита този метод, когато хищника напълно го настига.
Ако напададелят е на доста по-голямо разстояние, конят предпочита просто да избяга. За това природата го е надарила с бързи и здрави крака.
Може да застане изправен на задните си крака, опитвайки се да изплаши противника.
Конете могат да покажат смелост и кураж в случайте, когато хищник нападна стадото, където им голям брой жребчета. В този случай конете събират малките на едно място и застават в кръг, обърнати към опасността, приготвили копитата си за отбрана. Така те могат да нанесат удар на врага, да наблюдават какво става с жребчетата и да защитят шията и главата си.

Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.