Някога в Дания се възцарил крал Кнут, когото наричали „великия владетел на моретата“.
Веднъж Кнут стоял на брега на морето, заобиколен от неговата свита. Те възхвалявали силата на краля, казвайки, че той справедливо се нарича повелител на моретата и че за него нищо не е невъзможно на земята, защото той е всемогъщ. Слушайки тези думи, кралят казал:
– Донеси ми моето кресло и го постави тук на ръба на тази скала.
Донесли креслото, владетелят седнал отново и започнал да гледа към морето. В същото време, се вдигнал силен вятърът  и вълните започнали шумно да се удрят в брега.
– Не смей да приближаваш до мен, море! – Зловещо закрещял Кнут. – В края на краищата, то трябва да изпълни волята ми, не е ли така? – попитал краля придворните
Те се поклонили мълчаливо на краля в знак на съгласие.
– Тогава елате по-близо до мен, моите приятели, по-близо.
Придворните пристъпили напред.
A бурята в морето ставала все по-силна и по-силна. Вълните като луди, се втурвали към брега. Страхливите придворни тръпнели от страха, но не смеели да се отдръпнат, а краля седял и като че ли нищо не забелязавал.
Но една вълна толкова силно ударили брега, че всички били повалени във водата. Придворните извикали от страх и отскочили назад.
– Как може да стоите до мен и да се страхувате от морето? – Попитал краля. – Не казахте ли вие, че аз съм повелител на моретата и ветровете?
Придворните мълчали. Тогава Кнут се изправил и посочвайки себе си, казал:
– Вижте – това е вашия крал.
После вдигнал ръка към небето и добавил:
– А там е вашият Бог! Ако Кнут е всемогъщ владетел на морето, то щеше да го слуша. Има само един истински Бог, който е всемогъщ и на който ветровете, морето, хората и всичко останало Му се подиняват.

Жената в бяла престилка приближи леглото и усмихнато каза:

– Момиченце е. Красиво малко момиченце

„Естествено, че така ще кажат, – мислеше си Елена, докато се отпускаше в леглото, останала съвсем без сили. – Едва ли ще кажат, че детето е грозно.“

Странно, мислите ѝ бяха логични, въпреки дългите изтощителни часове, общо 36 часа 24, от които прекара в  болницата. Всичко беше придружено с внимание. Сестрите бяха любезни, акушерките също, а лекарят беше безупречен.

Помисли за майка си преживяла същото нещо пет пъти. Е, тя не е била настанена в удобна стая и за нея не са се грижили цял медицински екип, защото е раждала в дома си под надзора на местната акушерка. Странно, как беше издържала всичко това?

– Искам да я видя.

Подадоха ѝ бебето добре увито в одеяло. Малко човече с млечно сини очи и рехава златисто червеникава коса.

Погледна дъщеря си и си помисли: „Колко е прекрасно да се обичат двама души, а след 9 месеца миговете на удоволствие се превръщат в плът и кръв, в човешко същество с мозък, собствена воля, което умее да се смее, да плаче, да мрази и да обича“.

Животът ѝ бе променен завинаги. Той не беше само неин, а и на дъщеря ѝ. От тук нататък те щяха да го моделират заедно.

В този момент я заля вълна на любов, едно съвършено, всепоглъщащо и невероятно чувство. Каквото и да правеше от този ден нататък, където и да отидеше, това дете за нея щеше да означава много. Ако него го нямаше загрижеността и любовта към него щяха да останат.

Всичко се бе променило около нея, беше се преобърнало наопаки. Всичките ѝ мечти и желания бяха изместени към това миниатюрно, малко създание, което лежеше в ръцете ѝ.

Старозаветната Петдесятница е чествана на 50-ия ден, т. е. седем седмици след Пасха. Християнската Педесятница се празнува на 50-ия ден след Възкресение Христово.
Важно е да разберем, че Педясетница е ключово събитие в човешката история, увенчаващо делото на спасителното Божие домостроителство. Отправяйки се към кръстните Си страдания, Господ Исус Христос казва на Своите ученици: „… за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя”.
Така, именно чрез слизането на Светия Дух върху апостолите се осъществява изпълнение на земното служение на Христа. От Педясетница започва напълно различна епоха в съществуването на човечеството, когато хората, повярвали в Спасителя, формират църковна общност, тяло на Църквата, в което пребивава Светият Дух.
Ако не беше настъпила Педясетница, ако хората не бяха повярвали в Христа, Бог не би могъл да действа в тях така, както Му е угодно. Христос освобождава човешката природа от робството на греха и след възкресението Му в изкупените от Него люде, става възможно действието Божие.
Спасителното Христово домостроителство дава възможност на човечеството, отдало се по своя воля на греха, да се върне към замисъла на Твореца, без да се нарушаване принципа на свободата, който е велик Божи дар.

Обикновено, когато човек трябва да се откаже от нещо, което се е превърнало в „навик“, а не е полезно за него, задава въпроса; „Какво ще спечеля ако се откажа от това?“
В случая действа не толкова търсенето на сметка в цялта работа, а нежеланието да се разделим с нещо „любимо“.
Е нека опитаме, дали предложеното ще се окаже парче месо в сравнение с гол кокал.
И така, какво ще спечелите ако престанете да пушите:
Вашите бели дробове няма да са застрашени и вие без запъхтяване  ще стигате поне до 5-я етаж.
Вашите близки и роднини ще са ви много благодарни. Няма да вдишват тютюневия дим, който е опасен за тяхното здраве.
Ще икономисате прилична сума. Ако не ми вярвате вземете химикал и изчислете колко бихте похарчили за цигари в близките 2-3 години.
Няма да ви измъчва съвеста от мисълта, че е време да захвърлите този вреден навик.
Отказа от цигарите, ще подобри самочувствието ви. Вие сте излезли победител в една доста оспорвана битка.
Зъбите ви няма да пожълтяват. Така няма да се страхувате да се усмихвате.
Ще спечелите и доста време, което губите за купуване, на тази безполезна стока.
Списъка от предложение за подобряване на живота ви, след отказване от цигарите, може да бъде продължен, но всичко се оказва във вашите ръце и най-вече желанието да го направите. Ако всичко това остане само като думи, без вашата воля, губи смисъла си.

Шотландският реформатор Джон Нокс се молил така: „Господи, дай ми Шотландия или аз ще умра“. За кратко време, чрез неговите проповеди, основните градове се покорили на Бога.

Разказва се, че Мария Стюарт, известна като кървавата Мери, веднъж казала: „Повече се боя от молитвата на Джон Нокс, отколкото от армия с десет хиляди човека“.

Молитвата прави чудеса, тя съкрушава и най-твърдите.

Апостол Павел призовава да се молим непрестанно, но ние често превръщаме молитвата в дълъг списък от нужди: да има достатъчно пари, никой никъде да не го боли, работите ни да вървят добре. Христос казва, че така се молят езичниците, но ние трябва да искаме първо Божието царство и Неговата правда.

Това съвсем не е лесно. Необходимо е да оставим волята си, да забравим за благополучието си и да споделим съдбата на тези, които страдат.