Доста често писателите използват фразата „безбрежно море“. Съществува ли такова в природата или това е просто плод на фантазията им.

Вие знаете, че Земята в по-голямата си част е покрита с вода, но тук не става въпрос за това.

Как мислите това писателска метафора ли е или действителен феномен в природата?

Разровете се и потърсете информация за познатите и не толкова познати морете. Това навярно ще ви помогне.

А нетърпеливите ги очаква …

Отговор:

Такова море наистина съществува и се нарича Саргасово. Неговата особеност се състои в това, че водата му е изцяло покрита със специфични, едноименни водорасли, които го отделят от обкръжаващия го Атлантически океан.

През 1995 г. в езерото отседнали ято гъски. Всичките 342 птици умрели.

След това те били извлечени от спасители на брега. Освен това белоснежната им перушина била сменена с кафяво оранжева.

Причината за смъртта на птиците станала предмет на разгорещен дебат.

Едно от най-токсичните езера в света – Berkeley Pit се е образувало в кратера на медна мина.

Въпреки че това езеро е отровно, на дъното му  били намерени нови видове водорасли и микроорганизми, които са се видоизменили в резултат от борбата за оцеляване.

Офицер Пак постъпи на работа в местния полицейски участък в началото на годината. След обяда той се почувства много уморен и реши да подремне.

Телефонът извъня:

– Възрастна жена повече от час блуждае наоколо, – съобщи му началникът, – виж какво става.

Пак не можеше да се бави, трябваше бързо да действа. Той седна в колата и потегли към оказаното място.

„Вероятно старата жена просто се е изгубила, – помисли си Пак. – Едва ли ще е толкова трудно да реша проблема ѝ“.

Когато приближи мястото той видя жената. Тя носеше две бохчи.

– Как се казвате? Къде искате да отидете? … – питаше я Пак, но тя не отговаряше на нито един от въпросите му.

Жената повтаряше само едно и също нещо:

– Дъщеря ми ражда.

Жената изглеждаше объркана, тя не можеше дори да каже името на дъщеря си.

По- късно се разбра, че жената страдала от Алцхаймер и често ѝ се случвало да губи паметта си.

Случаят се оказа много по заплетен, отколкото предполагаше Пак. Но той забеляза нещо много интересно. Жената беше по пантофи, вероятно живееше някъде наблизо.

Той я снима на мобилния си телефон и започна да показва снимката ѝ на минаващите. Но никой не я познаваше.

Пак я покани:

– Да отидем до полицейския участък. Там ще си починете малко.

Но когато посеган към бохчите да ги вземе, тя ги притисна до себе си и не му ги даде.

„Изглежда вътре има нещо много ценно за нея“, – помисли си Пак.

След няколко часа полицаите успяха да намерат човек, който я познаваше. Едва тогава Пак научи, къде живее жената, как се казва, дори къде е болницата, в която се очаква дъщеря ѝ да роди.

Няколко офицера придружиха възрастната жена до болницата, за да може тя да види дъщеря си и новородения си внук.

Когатто пристигнаха там, бабата с усмивка разтвори бохчите си. А там имаше ….. очите на полицаите се насълзиха.

В бохчите имаше супа, ориз и плодове.

В Корея на родилките се дава гореща супа от водорасли, която е богата на полезни вещества и помага за възстановяване на силите.

Бабата поднесе храната на дъщеря си и каза:

– Яж, мила, възстановявай се.

Момичето се разплака и я прегърна. Полицаите, кото станаха свидетели на тази сцена, също не можаха да задържат сълзите си.

Йодът е бил открит през 1811 г. от френския химик Бернар Куртоа в пепелта на морските водорасли.

Съществува забавна история за откриването на йода. Смята се, че „виновник“ за откритието е любимата котка на Бернар.

На рамото, на работещият в лабораторията Куртоа, лежала котката му. Изведнъж тя скочила на масата и съборила на пода наблизо стоящите съдове. В един от тях се намирал спиртен разтвор на пепел от морски водорасли, а в друг сярна киселина. След смесването на течностите се образувал облак от синьо виолетова пара. Това бил йодът.

99% от запасите на йод се намират в две страни Япония и Чили.

В криминалистиката парите на йода се използват за откриване на пръстови отпечатъци върху ценни книжа.

Този химичен елемент е отровен за хората. Само три грама от него са достатъчни, за да убият човек.

Най-много йод се съдържа в граха, 211 микрограма на 1 кг сухо тегло, а също и в чушките, 135 микрограма на 1 кг.

Покачването на температурата, според изследователите, може да има голямо влияние върху околната среда.

Проведените изследвания са използвали комбинация от показанията за температурата от сателитни и наземни измервания за 235 езера на шест различни континенти.

Според изследователите, този метод на наблюдение, заедно с различни географски природни образци, осигурява най-пълна картина за това как температурата на езерата се променя в глобален мащаб.

Средната температура в езера се е увеличила с 0.61 градуса по Целзий за 10 години. Въпреки че тази промяна може да не изглежда значителна, скоростта на затоплянето е  много по-висока от тази в океана или в атмосферата, а това може да има дългосрочни последици.

Изследователите прогнозират, че продължаващото нарастване на температурата на езерата ще доведе до увеличение на водораслите с около 20 на сто през следващия век, намаляване на кислород във водата, увеличаване на токсичността за риба и животни.

Освен това, увеличаването на температурата може да доведе и до нарастване на емисиите на метан до четири процента през следващото десетилетие.

Увеличаването на температурата е по-слабо изразена в топлолюбивите тропически езера, но дори и с тези данни, това е сериозен проблем, който има отрицателно въздействие върху рибата.

Сериозни последици се очакват в области като на Великите Африкански езера, където рибата е основен източник на храна.