Индианците са отглеждали многогодишни латинки с вкусни клубени. В наши дни тези клубени се приготвят множество ястия в Андите. В Европа латинките са пренесени през 16 век, когато испанските конкистадори донесли техните семена и много скоро станали неразделна част от градините.

Латинското наименование на латинка се свързва с „trophae”, което означава малък трофей. Най-вероятно тази асоциация идва от шлемовидната форма на цвета и красивите щитовидни листа.
Латинката има изключително разнообразен химичен състав. Богата е на калий, йод, фосфор, провитамин А, и витамините В1 и В2. Съдържа растителни антибиотици, витамин С, фитонициди, етерично масло.
Дори и да не вярвате, в готварските книги се срещат много рецепти, които използват  това растение. Латинката се използва в салати, супи, маринати и пюрета. За готварски цели се използват твърдните цветни пъпки, пресните листа на цветето и недозрелите семена.

Листата на латинка може да събирате от пролет до късна есен, плодовете – веднага след падането на прецъфтелия цвят, докато все още не са станали твърди. Листата са подходящи за сушене, а пъпките и зелените плодчета могат да се мариноват.

Още в далечни времена монасите са добавяли в салатите си листа и цветове от латинка. Старателно са пазели тайната на своите рецепти. В миналото латинката е била позната като кардиналска салата. Всички части на латинката притежават приятен пикантен вкус, а острият й аромат европейците са смятали за възбуждащ апетита през 19 век.

И до ден днешен във Франция добавят в салатите цветове от латинка. Едрите семена, които приличат на малки сбръчкани орехчета се варят в оцет и се ползват като подправка за месо.

Като лекарствено средство латинка е почти забравена в наши дни. Богата е на растителни антибиотици, затова салатата с нея е полезна при грипови състояния, заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове. Отдавна е известно, че всички части на латинката са полезни при мъжки и женски климактериум. Помагат при депресия, потиснатост и раздразнение.

Години наред семената от латинката са били използвани за лечение на импотентност. За тази цел ги счуквали и заливали 1 чаена лъжичка от тях с вряла вода. Завивали ги на топло и ги оставяли така 2 часа. Настойка от растението се пие при изтощение, анемия, проблеми с бъбреците, различни кожни раздразнения. Етеричното масло в латинката има противогъбично и антибактериално действие, укрепва защитните сили на организма.

Павел коленичи пред олтара и започна да се моли. Това му помогна да се пребори с ужаса и постепенно разбра какво трябва да направи. Когато се изправи, нареди на Петър, да събере всички в централната зала за срещи.

Когато хората дойдоха,бяха почти изпълнили залата. Някои седяха, други стояха прави, очаквайки какво ще им каже Павел. Той застана в средата, отвори Библията и им прочете пасаж от Битие:

– „След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал“.

Павел вдигна глава от книгата. Всички го гледаха напрегнато. Всеки един от тях знаеше историята за Авраам и Исаак, но искаха да разберат за какво ги бе повикал Павел. Застанаха нащрек, очакваха да видят какво ще се случи сега.

– На какво ни учи историята на Исаак и Авраам? – попита Павел без да очаква отговор от събралите се. – Бог каза на Авраам да убие сина си, не просто някой от синовете си, а едничкия си син, родил се на Авраам, когато той беше на сто години. Авраам възрази ли? Помоли ли Бог за милост? Започна ли да спори със Него? Погледнете, Авраам не спомена пред Бога, че това е убийство, детеубийство или смъртен грях.

Павел остави думите му да увиснат във въздуха, а после сведе поглед към Библитята и прочете:

– „Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си ….“ – Павел отново вдигна очи. – Бог може и нас да предизвика.  Това, което ни накара Господ, понякога може да ни изглежда като грях. В такъв случай трябва да си спомним случилото се с Авраам.

Павел говореше убедително. Умението му да проповядва настройваше аудиторията приятелски.

Тишината в залата говореше, че Павел бе успял да грабне вниманието на всички. Никой не се въртеше, не шепнеше и не помръдваше от мястото си.

– В такива случаи не трябва да задаваме въпроси, – продължи Павел. – Не трябва да спорим. Когато Бог ни води, трябва да Го следваме, независимо от това, колко глупави, греховни и жестоки изглеждат желанията Му за нашия слаб човешки мозък. Ние сме слаби и безпомощни. Това, което знаем може да ни подведе, но ни е дадена възможност да вземаме решения, да правим сами избор. Ние имаме дълг и той е ясен, трябва да се подчиняваме. За това нека тръгнем към земята, която Бог ни е приготвил.

Проблемът на това селище е, че се появиха болести, както по хората, така и по добитъка. Водата изведнъж изчезна в земята и тази, която бе останала не достигаше за всички. Посевите изгаряха, а горещият сух вятър заплашваше хората да ги остави без хляб.

Единствента възможност да оцелеят в такова напрегнато време бе, да напуснат селището си и да потърсят по-плодороден район с добри водоизточници. Повечето не искаха да се разделят с домовете си, които бяха построили и от години насам живееха в тях. Те се бяха превърнали в нещо неразделно и неотменимо за тях.

За това бе и свикването на това събрание. Павел искаше да изведе хората от изгорялата земя, изпълнила се с болести на място, където хората можеха да спасят живота си и да живеят по-спокойно.

Билката е позната още като рунянка, стръвниче, беснурка, еньов трън, истравниче и заешка лобода.
Миши уши съдържа дъбилни и горчиви вещества, захари, слуз, смоли, хлорогенова киселина и други съставки, които още не са добре проучени.
Миши уши има пикочогонно и противовъзпалително действие. Билката понижава кръвното налягане, увеличава отделянето на урина, премахва отоците от сърдечно и бъбречно естество, понижава нивото на уреята в кръвта и спира маточните и хемородиалните кръвотечения. Миши уши се употребява при бъбречни заболявания, хипертонична болест, уремия, полипи на червата и на ректума, катаракта, главоболие, безсъние, повръщане.
Надземната част от растението се използва при стомашно-чревни разстройства, при бъбречни камъни, проблеми с черния дроб, при слабо кървене от различно естество и други. Дрогата влияе благоприятно при някои видове упорити екземи. Има данни, че притежава дори противотуморно действие. По-рядко се прилага при белодробни възпаления, при циреи, при кокоша слепота  – вътрешно. Мас от суха или прясна трева се използва за улесняване заздравяването на гнойни рани.
В българската народна медицина диуретичният ефект на отварата от мишите уши се употребява при кардио ренални отоци, при бъбречни заболявания, където може да понижи нивото на кръвната урея. Съобщава за спадане на повишената кръвна урея след прилагане на инфуз от прясна билка, като заедно с общото подобрение изчезват главоболието, повръщането, безсънието. Подчертава се обаче употребата на прясната билка. Освен като диуретично средство отварата от миши уши се препоръчва при маточни кръвотечения, както и при други кръвотечения като хемороиди, дизентерия и хеморагични колити.
Отвара от миши уши се приготвя по следния начин: Залейте 3 — 4 лъжички ситно нарязана билка с 1 чаша вряща вода. Прецедете отварата, след като изстине и я изпийте в рамките на един ден.
Руската народна медицина препоръчва отварата от миши уши при жълтеница и проблеми с черния дроб. Можете да пригответе напитката, като сварите 10 г от билката в 200 мл вода. Приемайте 3 – 4 пъти на ден по две супени лъжици.
Външно миши уши се прилага в суров вид за налагане на циреи, а отварата от билката може да се ползва и за промиване на гнойни рани.
Не прибягвайте до приемате миши уши преди да се консултирате с лекар, тъй като в по–големи дози билката е отровна.

Тук няма нищо суперсложно и не се прилага някаво „суперсредство“.
Най-лесният начин за отстраняване на такова петно е като използвате обикновенно нишесте. Посипете нишестето върху петното и то обилно, но преди това добре намокрете мястото със студена вода.
Започва химична реакция, защото йодът е индикатор на нишестето.
Изчакайте, докато петното върху дрехата стане синкаво. Ако това се случи, тогава вече можете да изплакнете дрехата със студена вода. След това можете да поставите дрехата да се изпере заедно с другите дрехи в пералнята.
Нишестето можете да замените със пресни картофи. Обелете картоф и го разрежете на две. С тях търкайте петното от йод. Резултатът е същия и се постъпва по същия начин, както с нишестето. Когато петното изсветлее до синьо, дрехата се изплаква със студена вода.

Дрогата от полска поветица съдържа около 5% гликозидни смоли, танини, лавонриди и други.
Поветицата обаче не е само досаден плевел. Оказва се, че тя има установено слабително, диуретично и епителотонично действие. Слабителното действие на полската поветица, позната още като грамофонче, се дължи на съдържащия се в нея конвулвин.
Семената и корените от поветица притежават предимно лаксативно действие и могат да се използват при колит и гастрит, докато листата притежават диуретично действие, а стръковете и сокът, получен от тях – кръвоспиращо. Билката се използва при увреждания на кожата и специално при трудно заздравяващи рани.
Установено е също така, че екстрактът от полска поветица понижава артериалното кръвно налягане с до 50% от изходното ниво в продължение на 60-120 минути. Приложен в продължение на две седмици той води до нормализиране на кръвното налягане.
Екстракт от билката забавя и намалява силата на сърдечните съкращения. Върху гладката мускулатура екстрактът притежава атропиноподобно действие. Индивидуалните алкалоиди конволвин и конволамин притежават местно анестезиращо действие, съчетано със силно дразнещо действие върху лигавичните повърхности. От надземната част на поветицата е изолирана и съставка, притежаваща кръвоспиращо действие.
Гликозидите, изолирани от поветицата, притежават бактерицидно действие. В народната медицина извлеци от цялата билка, както и от отделни нейни части се използват като лаксативно и диуретично средство. Поветицата се употребява за лечение на хипертонична болест и бронхиална астма, което съответства на експериментално установените данни за действието ѝ.
Българската народна медицина препоръчва отвара от полска поветица при хроничен атоничен запек, придружен от болки и колики. Тя се използва още при застойна жълтеница, затруднено уриниране и възпаление на простатната жлеза.
Една част от билката се залива с 5 части 70% спирт и се оставя да престои две седмици. Прецежда се и се пие от течността по 1/2 до 1 чаена лъжичка 2 – 3 пъти дневно като диуретично и слабително средство.
Една чаена лъжичка нарязани ситно стръкове поветица се заливат с една чаша вряща вода и се оставят да изстинат. Получената течност се прецежда и се изпива в продължение на два дни. Същата течност може да се използва и за външна употреба.
При възпаление на пикочния мехур една супена лъжица листа от черен бъз, една супена лъжица троскот и една супена лъжица поветица се заливат с 400 мл вряла вода. Билките киснат два часа. Запарка се прецежда и се приема вместо вода.
Полската поветица трябва да се прилага като лекарствено средство само под лекарски контрол. При приемане на големи количества от билката могат да се появят оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт, повръщане, диария, увреждания на сърцето, бъбреците, черния дроб и други. Освен това приемът на полска поветица може да причини кръвоизливи и общо неразположение.