Държавата не мoже да се развива при недостиг на средства в бюджета. А той се попълва за сметка на данъците. За всяка страна те са различни. Има такива странни между тях, които те карат да се почешеш по главата.
Не бяха пощадени от данъците и нашите домашни любимци. Да, но за тях плащат не животните, а техните стопани.
Например, в Австрия през 2006 г. се появил данък за кучетата. Като допълнение към него, собствениците на животните сключвали застраховка за всяко куче, което се е родило след 2006 г.
Стойността на застраховката надвишава 700 евро. За да успокоят хората, властите са уточнили, че тези пари ще бъдат използвани за лечение на хора, ухапани от кучета. Като цяло идеята е много добра.
Странно, но на хиляда кучета ежегодно се падат не повече от 10 „ухапани“.
Какво излиза? Доброволната-задължителна застраховка е само прикритие за изземване на „излишните“ пари от портмонето на австрийците.
А при неплащане на данъци и избягване да се сключи „кучешката“ застраховка, глобата е в размер на 3500 евро.

71-годишна американка, която през голяма част от живото си е изпълнявала мисионерска работа в Африка, благополучно е излязла от Нигерия, където е прекарала две седмици в плен.
Вдовицата Филис Сортор е освободена благодарение на властите и лидерите на Свободната методиска църква. Жената е живяла в Нигерия около 10 години останала е там и след смъртта на мъжа си през 2008 г. Тя е работила по проекти, за подкрепа на децата, образованието и селското стопанство.
Дъщеря на мисионери, до преместването си в Сиатъл, тя е прекарала детството си в Мозамбик. Филис и нейният покоен съпруг Джим са живели шест години в Руанда и са отишли в Нигерия през 2005 г.
Отвличанията се явяват заплаха за безопасността в Нигерия, включително и плащането на откуп. Районът, в който е била отвлечена Сортор, се контролира от ислямската група Боко Харам.

Представете си рибки, които живеят в аквариум с изпъкнало стъкло.
Какво ли си мислат за нашия свят, като ни гледат през изкривеното стъкло и не могат да се измъкнат оттам?
„Не е възможно да се запознаят с изтинската същност на реалността. Понякога си мислим, че реално си представяме света, но образно казано, ние сме обречени да прекараме живота си в аквариум, тъй като възможностите на нашето тяло не ни позволяват да го напуснем“.
Това са расъждения на английския физик и теоретик Стивън Хокинг.
Впечатлени от тази метафора властите на италианския град Монца, преди няколко години, са забранили със закон рибите да се държат в кръгъл аквариум. Така изкривяването на светлината няма да попречи на рибките да възприемат света такъв, какъвто е.

Полицията във Фъргюсън изпитва ново устройство, което намалява скоростта на куршумите.
Служители на американската полицията са получили алтернативно устройството, което е прикрепено към цевта на пистолета и може да причини доста болка, когато се стреля, но без да убие потенциален престъпник.
Според компанията, разработила алтернативния накрайник, „тази технология е липсващата връзка между смъртоносно и по-малко смъртоносна сила.“
Според планирането на изобретателите, куршумът при напускане на дулото, когато се стреля от пистолета, попада в кръгъл снаряд и губа скорост, което води до зашеметяването на жертвата, без да ѝ причини фатално нараняване.
Според полицейските власти, такъв „удар на тъп предмет със значителна сила“ ще намали броя на смъртните случаи от огнестрелно оръжие от служителите на закона.

В долинита имаще прилични човешки жилища. Стените им бяха тухлени, на покривите блестяха червени керемиди, на прозорците имаше не животинска ципа, а стъкла. Някой от тях имаха течаща вода, телефон и дори сателитни антени.

Денят беше непоносимо горещ, а Петър се изкачваше по хълма. Тук къщите бяха схлупени и мизерни. Вместо прозорци и врати, зееха дупки, през които вятърът влизаше безпрепятствено. Съборетините трудно можеха да минат за навеси. Бяха сглобени от хартия и пластмаса. Това беше най мизерния квартал.

Петър живееше в този град вече 27 години. След като завършеха семинарията йезуитските свещеници започваха кариерата си на места с известни лишения, но никой не се привърза към мизерията така, както Петър. Той не пожела да „научи урока си“ и да продължи нагоре в йерархията. Беше решил да остане и да се пребори с нищетата, колкото и трудно да беше това.

Беше чувал от учителите си и по-богати хора да казват:

– Бедността е като упорит плевел, ако днес изтръгнеш едно стръкче, утре ще пораснат 10.

Той често упорстваше:

– Но това съвсем не е безмислено. По тези смърдящи и кални улички живееха повече от 8 хиляди човека и всеки от тях е създаден по Божий образ. Дори само един от тях да получи храна, за да не гладуват или подслон, вместо да спи на улицата, усилията не са напразни.

Тази вечер той нямаше да полага грижи за нуждаещите се, да сипва супа и раздава храна на бедните или да завие с одеало някое зъзнещо дете. Беше зает да събира материал за доклада, който го бяха помолили да направи, за този беден квартала, от социалните служби. Самият факт, че бяха поискали такъв доклад, беше някакъв успех, от 9 месечното му ходене по мъките.

Властите отдавна бяха оставили хората в този квартал на произвола на съдбата. Тук закон не важеше. Ако хората искаха училище или болница си ги строяха сами или настояваха пред властта, докато им обърнеха внимание.

Така Петър се беше превърнал в официален представител на тези бедни и изоставени хора. Не веднъж ходатайстваше и настояваше пред държавната бюрокрация, чукаше на вратите на някои благотворителни организации, за да получи нещо за децата, които растяха по залетите с помия улички и се ровеха в боклука за храна.