Учени от Нюйоркския университет в Абу-Даби, Обединени Арабски Емирства, са създали лъжица, която променя вкуса на храната.
За да направите храната солена, сладка, горчива или кисела, просто да настроите вашата лъжица на избрания от вас вкус. Разположените на нея електроди безпогрешно въздействат на вкусовите рецептори и храната ще ви се стори такава, каквато бихте искали да бъде.
Като допълнение, учените са разработили електронен мундщук за течности със същите характеристики.
Тестването на прототипа на устройството, учените са предложили на 30 доброволци То е съдържало обикновена вода и овесена каша, приготвени без добавка на сол и захар. Точността на пресъздадения вкус се оценява на 40-83%, в зависимост от желания резултат. Най-трудно се оказало да се направи храната с горчив вкус.
Някои пациенти се оплакват също така, че им пречи металния вкус на самите електроди. Учените са обещали, че ще работи за решаването на тези проблеми.
Новите устройства могат да окажат незаменима услуга на тези, които са принудени да са на диета, например пациенти с диабет или имащи проблеми със сърдечно-съдовата система. Те са принудени да се ограничават с приема на сол и захар.

Китайската кухня винаги се е славела, че е здравословна. Нейната история датира от преди 3000 години. Кулинарията в Китай се е смятала за важна наука, която се е изучавала в престижни учебни заведения.
От готвачите се изисквало не само приятен външен вид и добър вкус на храната, но и особени свойства, които могат да лекуват заболявания.
Ето защо старият готвач съчетавал готвенето с фармацията и медицината.
Има и особени традиции при сервирането на храната. То е съобразено с определена цветова гама. Често се наблюдава бяло-синя окраска на храната, ярките цветове се избягват. При еднократно хранене трябва да има течни и меки порции и обезателно купичка с пресен ориз.
Самото оформление на храната върху чиния също отнема много време и усилия. Първо всички съставки на едно ястие се варят, печат, задушават поотделно при различни температури. След това от всички съставки на яденето се правят композиции от цветя, класове и т.н.
Често на масата се поднася храна с плодове, които са нарязани по интересен начин и съставляват необикновенна картина. Такива ястия се поставят в центъра на масата и се ядат последни.

Малцина знаят, че домашният кабинет като такъв е навлязал в живота сравнително скоро. За създаване на шедьоври гръцката интелигенция е използвала таблички и папируси, разположени навсякъде, където им е било удобно.
Римляните ограждали извесно пространство или слагали щора около малко пространство във вътрешния осветен двор.
Чак в епохата на Ренесанса са се появили първите, приличащи до някъде на съвремените, кабинети. Това било място за уединение, четене или за среща с партньор в неформална обстановка.
Днес кабинетът се е превърнал в пълноправно допълнение към нашия дом. Това не е само мястото, където се намира библиотеката и компютъра, а и зона за отдих. Стопаните обикновено слагат в него диван, понякога бар и маса за сервиране, както и различни колекции и всякакви добре изглеждащи неща.
Оформянето на кабинета е в зависимост от материалните възможности и вкуса на собственика. Основната препоръка на дизайнерите е да се използват топли, пастелни цветове в декорацията на стените. Ако децата са налице, е полезно да се направи допълнителна изолация за шума и другите звуци, за да не се пречи на работата в кабинета.
Без значение какъв е стилът на подредбата в кабинета, неговите основни атрибути си остават същите – стол и маса. Масата трябва да бъде широка и голяма, а столът достатъчно удобен.
При създаването на интериора в кабинета трябва да се помни, че  допълнението към работната площ е индикатор за състоянието на собственика, неговите вкусове и навици.

Не беше изложен на опасност от съдебно наказание. Бедността не беше надвиснала над него. Но ако се разкриеха някои обстоятелства, можеше да бъде презрян и щеше да стане позор за околните.

Ужасът да не бъде порицан изостряше паметта му. Силната памет принуждава човек да признае грешките си в миналото. Когато спомените засмърдят като отворена рана, миналото вече не е една отминала история, която може да се представи като подготовка за настоящето. Миналите грешки не са като обрулен плод от дърво. Те продължават да са пулсираща част от човека, която предизвиква тръпки, горчив вкус в устата и пристъпи на вина.

Съвсем нова форма беше придобило миналото му сега. Радостта беше изчезнала от живота му. Денем и нощем, без прекъсване, освен малка дрямка, спомените и страхът от предишният му живот се натрапваха пред очите му и той не виждаше нищо друго. Редуващите се външни и вътрешни събития се преплитаха. Дори и да се съсредоточеше само върху едното, другото не излизаше от съзнанието му.

Той отново се виждаше като млад човек в банка, с приятен характер, отзивчив и много добър в работата си. Тогава беше изявен млад член на калвинистка църква. Отново чуваше как го наричат „братко“. Виждаше се как говори на събранията. Спомни си, че възприемаше свещеническия пост като възможно жизнено поприще и проявяваше интерес към мисионерството. Това беше най-щастливия период от живота му. Би искал да се събуди и отново да се озове в онова време, а всичко останало да е само сън.

Малко хора се изявяваха като него по това време. Усещаше Божието водителство и виждаше признаците, че Бог го е създал с определена цел.

След това дойде промяната. Скоро беше поканен в един дом чието богатство се дължеше на преуспяваща търговия. Той усети нов повей. Мисълта, че е богоизбран, го подтикна към мисълта да обедини религиозните си заложби с успешния бизнес. Бизнесът се свеждаше до поддържане на заложна къща, преуспяваща по размах и печалба.

След запознаването с работата, той откри, че източник на изключителните печалби е безпрепятственото приемане на всякакви стоки, без строго документиране от къде идват.

Спомни си първите първите мигове, когато беше потресен от всичко това. Размислите върху тези неща доведоха до много молитва.

Бизнесът бе стабилен, с дълбоки корени, а печалбите бяха получавани от заблудени души. Къде беше границата?

Често си казваше: „Всевишния знае колко далече се намира моята душа от всичко това. Той разбира, че гледам на парите като средство да обработвам градината му“.

Метафори от подобен вид не липсваха в мислите му. Имаше и особени духовни преживявания, които го убеждаваха да запази работата си, като богоугодно дело.

Блясъкът на богатството се беше разкрил пред него, а потръпването стана някъде дълбоко в него. На него никога не му бе идвало на ум, че търговията има нещо общо със спасението на душите. И стана така, че той започна да води двойнствен живот. Бе убеден, че религиозната му дейност не бе несъвместима с поетата работа.

И сега, когато гледаше към миналото имаше същите доводи. Изминалите години ги бяха превърнали в плътна маса, претъпила нравствената чувствителност. Нещо повече. Сега, когато егоизмът се бе изострил, ала загубил вкуса си към наслада, душата му се изпълваше все повече със вяра, че прави всичко в името на Бога и е безразличен към собственото си облагодетелстване.

И все пак, ако можеше отново да се върне в младежката си нищета ….О, тогава би избрал да стане мисионер. Това за него беше истинското му призвание.

Вероятно има лицемери, които съвсем съзнателно парадират с вяра и чувство на преданост, за да заблудят света, но той не беше такъв. Той просто беше човек, чийто желания са по-силни от теоретичните му възгледи. Въпреки че с течение на времето беше съчетавал осъществяването на желанията си с възгледите си.

Благото, което би могъл да допринесе в името на Бога, през целия му живот, бе онзи маяк, давал насока на действията му. Че кой би могъл по-добре от него да използва парите и властта, която беше получил, от самия него? Кой може да се мери с него във възхвала за Божията воля? За него Божията воля беше нещо съвсем различно от неговата праведност. Тя налагаше да се разпознават враговете на Бога и да се използват само като оръжия на Божието дело или да се обезсилят, чрез лишаване от пари и влияние. Освен това, изгодно вложените пари в търговията, стават истински значими, когато се управляват от ръката на божи служител.

Всъщност подобни мисли не са по-малко свойствени за набожен човек, отколкото силните думи, прикриващи користни стремежи. Ако човек уповава на нещо друго, а не на собствената си алчност, неизбежно има съвест и ориентир, към който в общи линии се придържа. Този ориентир за него се свеждаше до служба на Божията воля: „Аз съм грешен и нищожен ….. само оръдие за употреба ,,,,. но нека бъда употребен“. Такъв беше калъпа, в който бе вкарал огромното си желание, да бъде значим и овластен.

А сега дойде мигът, когато възникна опасност този калъп да бъде напълно счупен и захвърлен.

Какво ли би станало ако с деянията, с които се бе примирил, за  да стане „по-силно оръдие“ на Бога, станеха повод да помръкне Божията слава? Ако това бе станало, той ще бъде изгонен от храма, като човек със съмнителни пожертвувания.

Знаете ли, че има ресторант, в който хората се хранят в пълна тъмнина?
През 2004 г. в Париж бил открит ресторант Dans le Noir целия персонал, на който били слепи хора.
Посетителите обядват тук в пълна тъмнина. Те не знаят точното меню, така че отсъствието на възможност да видят храната, им дава шанс да почувстват пореднат порция по мириса и вкуса ѝ.
С течение на времето ресторанти от такъв вид, макар и под друго название, но с подобна идея, са били открити в много столици и по-големи градове.