Поради горчивия си вкус цикорията засилва храносмилането, има апетито възбуждащо и слабително действие, смъква кръвната захар, подобрява работата на сърцето, унищожава микробите.
Прилага се при при жлъчно-каменна болест, атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата.
Цикорията наречена още синя жлъчка, се употребява при лечение на черния дроб, проблеми със стомаха и далака. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност. В нашата народна медицина се прилага като цяр за далака, цироза, захарна болест, жълтеница, изпотяване, глисти у децата, кръв в урината, при кашлица, треска, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, стомашни болки, гастрит, язва, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.
Използва се надземната част на растението, които се събират през юли и август, а корените през есента, когато опадат семената. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустимата влажност е 12%. Срокът на годност на целите стръкове е 3 г., а на рязаните е 2 г.
Външно цикорията се прилага за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Прави се настойка от цветовете в зехтин в съотношение 1:10 и се използва за мазане при рани, изгаряния, както и за компреси при младежки пъпки.
От корена се прави запарка от 2 чаени лъжици ситно нарязана цикория в 200 мл кипяща вода, това е доза за 1 ден. Пие се преди ядене 4 пъти на ден за прочистване на организма.
За стимулиране на жлъчната секреция от стръковете се приготвя отвара от 2 супени лъжици смлени стръкове, които се заливат с 400 мл вода, варят се 5 минути и се оставят да киснат 30 минути. Прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 мл преди ядене.
Корените на синята жлъчка се използват за приготвяне на безкофеиново кафе  – Инка или се комбинират с кафето в различни съотношения.
Употребяваните части от синята жлъчка за лечебни цели са коренът и стъблата. Стръковете се събират през периода на цъфтеж, а корените се изваждат през есента – октомври месец. Корените съдържат 40—60% инулин и следи от горчиви вещества; листа съдържат сесквитерпетони лактони  – лактуцин, лактукапиждац с горчив вкус, тритерпени, цикориенова киселина. Цветовете съдържат кумариновия глюкозид цикории, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
Местообитанието на синята жлъчка са ливади, тревисти места, край пътища и жп линии, плевел в лозя, градини, посеви и окопни култури.

Ясенът е широколистно дърво от семейство Маслинови. У нас се срещат по склоновете на Стара планина, Рила и Родопите. Виреят и в областите край река Дунав, Камчия и други.
Ясенът се използва като диуретично и противоревматично средство. В народната медицина листата на дървото се използват при подагра и ревматизъм, радикулит, воднянка, шипове, кашлица, треска, глисти, като слабително средство.
Отвара от кората се приема при диария, дизентерия и жълтеница. Външно се правят лапи при рани и екземи, използва се и за жабуркане за заздравяване на венците. Ясенът понижава температурата, успокоява треската, използва се като горчив тоник и стягащо средство.
Смята се, че отварата от кората помага за отстраняване на запушвания в черния дроб и далака, както и при ревматоиден артрит. Листата имат диуретично, потогонно и слабително действие, отпускащо действие особено при лечение на подагра и ревматични оплаквания.
За отварата с ясен и бяло вино се е носела славата, че разтваря камъни и лекува жълтеница.
Днес чаят от листата на ясен се приема в Европа като очистително средство и срещу ревматизъм, артрит, подагра и воднянка.
В нашата народна медицина се използва белият ясен. Употребява се засъхналият сок манна, който изпуска при нарязване на клонките му.
Ето как се приготва отвара от ясен.
Залейте две супени лъжици счукани кори от бял ясен с 500 мл вряща вода. Сместа се разбърква добре и след като изстине, се прецежда. Получената течност се изпива за един ден.
Според френската народна медицина запарката от листа на ясен, 60 г на 1 л, се приемана всяка сутрин за намалява уврежданията при старост.
Настойка от ясен може да се приготви, като 1-2 чаени лъжички листа се накиснат за 2-3 минути в половин чаша вода, след което се прецеждат. От течността се пие по 1-1,5 чаши дневно, без подсладители и на глътки.
Нашата народна медицина предлага и следната рецепта за отвара с ясен.
Сварете за няколко минути 1 чаена лъжичка кора в половин чаша вода и оставете така 2 – 3 минути. Приемайте отварата без захар по 1/2 – 1 чаша дневно. Можете да подобрите вкуса ѝ с мента или сладък риган.

Учените от Сибирския институт по физиология и биохимия на растенията в Уркутския научен център са открили уникални свойства на гъби, които растат вътре в брезата.
Гъбите укрепват имунната система. Мощен антиоксидант са. Предпазват от развитието на сърдечно съдови заболявание и стареене.
Изследователите предлагат гъбите да се слагат в чай, защото не могат да се запържват или варят. Гъбите не придават никакъв вкус на напитката.
Уникална гъба расте само на бреза и подпомага разграждането на мъртва дървесина, за това я наричат санитар на гората.
Лабораторните изследвания са показали, че тези гъби не носят никаква вреда на организма, а само добро.

Ядрото на кайсиевата костилка е уникално средство. То унищожава болните клетки и възстановяват цялото тяло.
Съдържащият се в него витамин В17 има противотуморни свойства. Сладките ядра на кайсиевите костилки се използват при нефрит и астма, ларингит и бронхит. Това е ефективно противокашлево, отхрачващо и противовъзпалително средство.
Екстрактът от костилките на кайсиите укрепва имуната система, бори се с гъбичките, използва се като противоглистно средство.
Внимание! При предозиране, повече от 20-30 г ядки на ден, може да се предизвика тежко отравяне, тъй като те съдържат токсично вещество, наречено амигдалин, придаващи им горчив вкус.

За такава салата са ви необходими: 150 грама листа от глухарче, две краставици, 50 грама фъстъци, зехтин, лимонов сок и сол.
А ето и как се приготвя.
Листата на глухарчето добре се измиват. В купа се налива 500 мл вода и се слагат 10 грама сол. В тази подсолена вода се оставят листата на глухарчето да постоят около половин час. Това се прави, за да се премахне горчивината им.
Листата на глухарчето ситно се нарязват. Краставиците се измиват, разделят се наполовинки се режат на тънки филийки. Краставиците могат да се заменят и с млади тиквички. А можете да прибавите една краставица и една тиквичка.
За салатата е необходимо да се вземат солени фъстъци, но ако не са солени, досолете я по ваш вкус. По желание фъстъците могат да бъдат заменени от гръцки орехи.
Листата от глухарчетата, краставиците и фъстъците добре добре разбъркайте. Към сместа добавете зехтина и лимоновия сок или оцет.
Нашата супер полезна салата от листа на глухарче вече е готова.
Добър апетит.