Радан се усмихна приятелски на Катерина, но тя остана с чувството, че ѝ се присмива. Беше я поканил, за да и покаже ателието си. Тя знаеше, че е добър в работата си, но за първи път прекрачваше прага на творческото му гнездо.
– Всички скулптори ли са ваши? – попита Катерина.
Радан я погледна, изразявайки цялото си превъзходство. Тя се престори, че не е забелязала демонстрацията на прекаленото му голямо самочувствие и попита съвсем небрежно:
– Сигурно е много трудно да издялаш колона с фигури?
– Трудно ли? Съвсем не, – Радан е засмя като малко момче, за което всичко е лесно. – Всичките тези фигури са в мрамора. В него има мъже, жени, деца и всичко, което можете да си представите.
– Как така? – скептично сви вежди Катерина.
– Е, просто трябва да се отстрани излишния камък, – самодоволно и наперено обясни Радан.
Катерина се насили и му се усмихна.
– Ами този херувим? – попита тя, сочейки мъж, който отчаяно крещеше. – И той ли е бил скрит в мрамора?
– Херувим ли? – попита учудено Радан. – От къде ви дойде това на ум? Херувимите са щастливи същества, те постоянно ликуват.
– Аз пък мислех, че като са близо до Бога страдат , защото осъзнават своето несъвършенство, – поясни Катерина.
– Глупости! – не се сдържа да изрази недоволството си Радан. – Тази фигура изразява една осъдена душа в ада. Нека да я оставим да се кае за греховете си.
Радан обърна поглед към скулпторите в залата и попита:
– Кажете ми, коя скулптура тук ви харесва най- много?
Катерина обходи всяка композиция, обстойно огледа всичко, но погледа ѝ се спря на двама млади.
– Кои са онези двамата? – попита Катерина насочила погледа си в дъното на залата.
– Поздравявам ви за чудесния вкус! – каза Радан.
И двамата се насочиха към привляклата я композиция.
Когато приближиха достатъчно Катерина видя ясно лицата на фигурите. Имаше чувството, че и двамата копнеят да прекрачат през прозореца и да избягат в градината.
– Струва ми се, че съм виждала някъде този младеж, – каза замислено Катерина.
– Естествено, – възкликна развълнувано Радан. – Копирах я от изложбата, която сте посетили, но направих някои подобрения на самия образ. Ето, забележете сама разликите. Спокойното лице, което сте наблюдавали в музея, сега е останало без дъх от гонитбата на любимата.
Катерина бе вперила поглед в скулптурата и внимателно изследваше чертите върху лицето на младежа.
– Вижте колко е изненадан! – продължи настървено обясненията си Радан. – Жената, която силно желае се превръща в дърво, за да не позволи да я завладее. Бедният, жените са толкова жестоки …
– Каква странна история, – тихо каза Катерина. – И всичко това е скрито в каменния блок?
– Да, от самото начало, – очите на Радан засияха въодушевено. – Важна е идеята. Щом я имам, грабвам длетото и отстранявам излишния камък. Идеята, изненадващото хрумване, от него зависи всичко.
Двамата вървяха между скулпторите и Радан ѝ обясняваше защо е видял тази, а не друга фигура. Разкриваше ѝ каква идея е вдъхнала душа на едно или друго парче мрамора.
Скулпторите в тази работилница се наслаждаваха на живота и всяко предоставено им блаженство. Всичко изглеждаше леко и безгрижно, сякаш изкуството бе една грандиозна игра.
Много правилно сте прочели, в съвременния свят има сладоледи, които се погребват в гробище.
