Един от най-късите полети ще се осъществява от авиокомпания People’s Viennaline.

Маршрутът ще свърже австрийския Фридрихсхафен и швейцарския Санкт Гален. Разстоянието между градовете ще бъде изминато от самолет само за осем минути. Такъв полет ще има два пъти през деня.

Нововъведението ще започне през ноември. Цената на билета ще бъде 40 евро.

В компанията очакват маршрута да стане популярен. Въпреки, че разстоянието между двата града е само 20 километра, изминаването му по земята не е съвсем лесно. Градовете са разделени от Боденското езеро. С кола ще трябва да се направи обход от почти 80 километра, което е около час път.

Новият полет ще се счита за един от най-късите в света и в Европа. По-рано този статус е принадлежал на маршрута на компанията FlyNiki от Виена до Братислава, столицата на Словакия. Самолетът е бил във въздуха около 10 минути. Сега този полет е закрит.

През XIX век Виена е била музикалната столица на света, композиторският Олимп. Всеки, който искал да стане велик композитор, трябвало да завладее Виена непременно.

Когато Брамс дошъл във Виена, тя принадлежала на Вагнер. Там той царувал. Бил на самия връх. И не отстъпвал своя трон и звание на никого от композиторите в света.

Брамс бил талантлив. И това било толкова очевидно, че привържениците на Вагнер решили да унищожат младия композитор каквото и да става, без да се скъпят за средства, които ще изразходват за това.

Симфониите на Брамс във вестниците наричали изключително „отвратителни, без вкус, дълбоко неверни и екстравагантно готварски“.

Малко преди Брамс, Ференц Лист по същия начин се борил с Вагнер. Според отзивите на преданите на Вагнер рецензенти, нямало на света по-бездарен композитор от Лист.

Затова, когато се появил Брамс, се оказало, че има по-лош композитор и от Лист. “ В един единствен удар по чинелите в кое да е произведение на Лист има повече чувство, отколкото във трите симфонии на Брамс с неговите серенади“, – писали тогава във вестника.

Въпреки това, 29-годишният Брамс бил назначен за ръководител на Виенската капела.
– Нека пишат, те друго нищо не могат да правят, – добродушно казал Брамс, – нали и те трябва хляб да ядат.

Това се случило във Виена. Изпълнвал се Концерт за цигулка с оркестър от Йоханес Брамс.

На диригентския пулт стоял самият композитор, а соловата партия  свирел младият Фриц Крайслер.

Когато достигнали до финала, Брамс неочаквано повел оркестъра толкова бързо, че младият цигулар едва смогвал.

След концерта Крайслер попитал Брамс:

– Маестро, защо взехте такава главоломна скорост на финала?

Брамс бил 42 години по-възрастен от Крайслер и отговорил весело на цигуларя:

– А защо не, мой млади приятелю? Точно днес съм в отлично настроение. Пулсът ми е много по-бърз, отколкото обикновено. И аз се чувствам толкова млад, колкото сте и вие.

Люляк е красив цъфтящ храст, който по качества и популярност отстъпва единствено пред розата.

Родината на този невероятен храст е Персия, откъдето търговци го пренасят във Виена преди 400 години, а от там изцяла Европа.

Цветовете на люляк съдържат етерично масло, багрила, гликозиди, соли, органични киселини, витамин С и фарнезол, който придава невероятния аромат. Листата съдържат синигрин, витамин С и други вещества.

Невероятният аромат на люляк се използва в състава на редица козметични продукти.

Предимно се използват листата, цветовете и пъпките, които имат високо съдържание на микроелементи, дъбилни вещества, гликозиди и фитохормони. Тези вещества имат противовъзпалително, очистващо и обезболяващо действие върху кожата. Люлякът се използва в парфюмерийната промишленост.

Цветовете на люляк помагат за пречистване на организма и при подагра.

Цветовете се заливат с ракия, така че те да се покрият 1-2 пръста отгоре. Съдът се държи на тъмно две седмици, след което се прецежда. Пият се по 20-30 капки с малко вода, 2-3 пъти на ден. При артрит с настойката се натриват болезнените участъци.

Гинцбург е живописно място близо до Виена. Но напоследък, интензивният автомобилен трафик нарушавал спокойния живот на жителите му.
Един от собствениците на местните ресторанти измислил малка хитрост.
По негово искане, разбира се, срещу заплащане една от местните девойки облечена  в носия, постоянно вървяла по главната улица и гонела с пръчка ято гъски.
Привлечени от зрелището, шофьорите намалявали скоростта и шумът от двигателите станал по-малък.