Учените отдавна са се интересували, как термите обновяват въздуха във вътрешните галерии на домовете си и накрая това им се отдало.

Те използвали топловизори и миниатюрни датчици отчитащи въздушните потоци, които били поставени в повече от десетки термитника.

Оказало се, че вентилацията в термитниците работи благодарение на разликата между дневната и нощната температура.

През деня въздухът в контрафорсите се загрява по-бързо, отколкото в центъра. Топлият въздух от контафорсите се издига нагоре, а по-студеният от централните проходи пада и по този начин се обезпечава вентилацията на термитника.

През нощта, въздухът вътре в контрафорсите бързо се охлажда, а в центъра се запазва топлина и въздушния поток се движи в обратна посока.

Обръщането на въздушния поток освобождава от вътрешните помещения въглеродния диоксид в рамките на един ден.

Въпреки, че учените са изследвали само един вид на термити, те вярват, че такава вентилация, която работи поради архитектурните особености на жилището им, я има и при другите видове.

Смятало се, че маската с клюн, придава на лекаря вид на египетски бог и прогонва болестта.

Но клюна е бил функционален с това, че защитавал лекарят от „мирис причиняващ заболяването“.

Човката била запълнена със силно ухаещи билки, което улеснявало дишането при чума.

А за профилактика докторът постоянно дъвчел чесън. Клюнът защитавал околните от миризмата на чесъна.

Любителите на екстремните спортове, скоро ще получат нов вид за развлечение.

Вейкбордингът, който е свързан с езда по вълните, сега ще бъде видоизменен за движени във въздуха.

Благодарение на съвременните технологии и иновативни материали екстремните спортове са достигнали качествено ново равнище.

Група ентусиазирани инженери са предложили създаването на средство за получаване на нестандартни дози адреналин в облаците.

В основата на развлечението е вейбординг, движение върху дъска върху вълните, следвайки плаващ катер. Сега този спорт от водата ще бъде принесен във въздуха. В случая въжето ще бъде дърпано от самолет.

Устройството за такова придвижване във въздуха е наречено Wingboard.

За разлика от морската версия Wingboard има напълно друга форма. На дъската са закрепени закопчалки и стабилизатори. В долната част има малко шаси за излитане и кацане.

Старта се извършва направо от земята. След като се пристегнат специалните закопчалки към дъската, едва след това се хваща кабела с кормилото. Пилота на  Wingboard има на гърба си парашут, а на главата си каска.

Първо се ускорява дъската при излитане, следвайки самолета. Управлението се осъществява с кормило закрепено на кабел, също така се използва умението да се балансира с телесната маса.

Мелина Рейс танцувала още от ранно детство, но мечтата ѝ за балет отстъпила назад, поради тежка автомобилна катастрофа.

От 2002 г. тя е претърпяла 30 операции на левия си крак, а през 2014 г. лекарите решили да ѝ ампутират крайника под коляното.
Специалистът по изработка на протези Хосе Андре Карвальо  се съгласил да помогне на Мелина. Той ѝ направил индивидуална протеза.

Леки и издържливи въглеродни влакна се закрепват на коляното, а гипсово стъпало ѝ помага да запази равновесия, опирайки се на 1 кв. сантиметър. Въпреки малката опора, стъпалото може да издържи теглото на Рейс и ѝ позволява да се движи плавно и красиво.

Протезата изисква допълнителни настройки, защото интензивните физически натоварвания могат да наранят коляното на Мелина. Но тя е изпълнена с оптимизъм и е решила  в следващите години да танцува напълно.

Днес балерината отново разучава сложната стъпка па и дълго се упражнява на приспособлението за различен вид опори.

Случи се точно по време на празниците. Органите отговарящи за настойничеството, трябваше да вземат малко момиченце от вечно пияната му майка и да го дадат в сиропиталище.

Ани беше само на половин година, но изглеждаше като осем месечно дете. Момиченцето не можеше нищо от това, което можеха да правят децата на половин година. Човек като я гледаше можеше да остане с убеждение, че е умствено изостанала.

Но Ани беше съвършено здраво дете, просто никой не се бе занимавал с нея или както казват специалистите, тя бе педагогически занемарена.

Как можеш да се научиш да говориш, ако никой не разговаря с теб? Ани не можеше да държи и лъжицата, защото никой до сега не ѝ бе показвал, как да прави това. Детето не се бе опитвало да ходи, защото беше чувало постояно командите:

– Стой там! Не ставай от леглото!

Ани през цялото време бе прекарала на леглото на майка си. Там тя бе спала и започнала по-малко да пълзи.

– Няма да слизаш от кревата!- постоянно ѝ крещеше майка ѝ.

И как майка ѝ би разрешила на Ани да слезе на пода, когато щеше да ѝ създаде много проблеми. Бащата живееше сам и не посещаваше дъщеря си.

След като Ани бе настанена в сиропиталището майка ѝ и баща ѝ щяха да бъдат лишени от родителски права.

И изведнъж в живота на Ани се появи баща ѝ. Той дойде в сиропиталището и каза:

– Моля ви, дайте дъщеря ми.

– Странно, – вдигна рамене възпитателката, – до сега не се е интересувал от детето и изведнъж си  е спомнил за него.

Но на бащата нищо не казаха.

– За Ани се появи възможност да има свой дом, а това съвсем не е лошо, – каза една от възпитателките.

– Нека да наблюдаваме този загадъчен баща – предложи друга от жените във дома – и да му позволим да посещава дъщеря си до решението на съда.

Първоначално тази идея изглеждаше напълно безнадеждна.

Стоян, така се казваше бащата на Ани, в момента никъде не работеше. Той дори не знаеше как да се обръща към дъщеря си. Да я нахрани, да я облече, да я вземе на ръце, … всички подобни действия объркваха нацяло Стоян. Той дори не знаеше как да общува с нея. Оставаше в недоумение, когато тя започваше да капризничи.

Да, между двамата липсваше емоционален контакт. Баща и дъщеря бяха като чужди един спрямо друг.

Възпитателката на Ани виждаше това и ѝ ставаше тъжно. Надеждата, че момиченцето ще се върне в семейството си, се топеше пред очите ѝ.

Тихият, не много говорещ и на вид не приспособим към живота Стоян се оказа удивително упорит човек. Половин година той се бори за правото си да бъде баща.

Той не пиеше много като майката на Ани и се опитваше да се пребори с лошите си навици, но му беше много трудно.

Най-накрая Стоян нацяло се отказа от пиенето, започна работа. Цялото си свободно време прекарваше в сиропиталището с дъщеря си. Там жените го учеха как да играе с дъщеря си, как да я приучва да ходи на гърне, да ѝ приготвя каши.

Ани постепенно привикна към него. Когато чуеше възпитателката да казва:

– Ани баща ти дойде.

Тя повече не се вкопчваше със страх в крака на възпитателката си, а смело тичаше към вратата, за да посрещне баща си.

Съдът взе решение да не лишава Стоян от родителски права. И Ани заживя при баща си.