Хората повечето, от които бяха деца се разотиваха след речта и програмата, която се бе провела на площада.
– Всяка епоха ражда своите будители, – размахваше ръце възрастен побелял мъж, облечен в тъмносив костюм, бяла риза и бомбе на главата. – Те не са избрани случайно. Изникват, когато има нужда от тях.
– За необходимостта съм съгласен, – клатеше глава в съгласие бай Марин. – Когато народа ни бе обезверен и останал без надежда, се появи Паисий, който убеди хората, че има с какво да се гордеят.
– Ами Левски, – каза възрастният мъж, това бе Цачо Влахов, отдавна излезнал в пенсия, бивш началник на пощата. – Посветил се на Отечеството си, завърши на бесилото, с една цел, „чиста и свята република“. Много са българските просветители, книжовници, революционери, отдали живота си за българската свобода и духовност, но има ли ги днес? Къде са днешните будители?
– Традиционно сме свикнали, – засмя се бай Марин, – да се появят хора, които очакваме да ни изведат от финансовата и духовна криза, в която потъваме. Може би са ни нужни човеци, които да ни измъкнат от материалното заслепение и да ни накарат да осъзнаем, че трябва да бъдем умни и духовно богати, а не притежатели на вещи.
– Днешните будители трябва да бъдат надежда за съхраняването на българския народ, – добави Цачо. – Някой трябва да ни разтърси от апатията, да ни отърве от мислите, че от нас нищо не зависи. Необходимо е да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да започнем да отстояваме националното си самочувствие и отговорност.
– Днешните будители трябва да поддържат пламъка на просветата, културата и духовността, – каза бай Марин.
– Мислиш ли, че такива наистина са ни необходими днес? – попита Цачо.
– И още как?! – възкликна бай Марин, – Времето няма да спре, а българският дух трябва да живее.
На търг в Лондон са продавало първото издание на един от ранните балети на Стравински. Имало много желаещи, които искали да придобият тази рядка вещ.
