Мъж със съпругата си седна на една маса. Тази вечер той имаше среща със съучениците си.

На съседната маса пиеше жена. Тя беше пияна, но непрекъснато изпразваше чаша след чаша.

Съпругата попита мъжа си:

– Познаваш ли я?

– Да, – въздъхна мъжът. – Чух, че е започнала да пие, след като се разделихме, преди много години и от тогава не е преставала.

– Боже мой, – възкликна съпругата. – Кой би си помислил, че човек може толкова дълго да празнува?

През 60-те години на миналия век на учениците от втори клас са предлагали следната задача. Тя съвсем не е проста и не е по силите на всеки възрастен.

А ето и следната задача:

Погледнете рисунката и отговорете на шест въпроса:

1. Надолу или нагоре по течението на реката върви параходът?

2. Кой сезон от годината е изобразен на картината?

3. Дълбока ли е реката на това място?

4. Далеко ли е пристанището.

5. На десният бряг или на левия се намира пристанището.

6. Кое време на деня е изобразено на рисунката?

Преди да погледнете отговора, можете внимателно да разгледате русунката и да потърсите отговорите на зададените въпроси.

Отговор:

1. Триъгълната основа на шамандурата винаги е насочена срещу течението. Следователно корабът плава нагоре по реката.

2. В небето се вижда ято птици. Тъй като едната старана на ъгъла образуван от всяка птица е такъв, че едната му старана е по-дълга от другата, можем да направим извод, че това са жерави. Така те се движат през есен или пролет. Известни е, че короната на дърветата е по-буйна от южната страна. Следователно жеравите летят на юг, а на рисунката е изобразена есен.

3. На това място реката не е дълбока, защото моряк измерва дълбочината с прът.

4. Съдейки по струпаните пътници с багажа им в ръце, параходът скоро ще акостира на кея.

5. Както е известно левият и десния бряг се определят, като се стои по посока на течението на реката. От отговорът на първия въпрос, знаем накъде плава корабът. Именно от тази страна пътниците се готват да слизат. Следователно пристанището се намира на десния бряг на реката.

6. На шамандурата има фенер, който се включва вечер и се гаси рано сутрин. Освен това овчар прибира стадото си в селото, следователно е вечер.

Дончо седеше до дядо си Страхил и тази вечер край огнището.Разговорите с този мъдър старец му доставяха голяма удоволствие. Дядо Страхил беше препатил и видял много неща по нашата земя. А младежът попиваше всяка негова дума като нещо скъпоценно, което трябва да се запази за идните поколения.

– Дядо,  как да си обясня тяхната вяра?

– Мохамед е бил сирак от дете, – започна да обяснява дядо Страхил. – Бил е прибран от чичо си , който кръстосвал пустинята. Чистел камилите, а във време на война добил сила и издръжливост. Мохамед видял, че християните по това време не били справедливи, безкористни и милостиви, каквито е трябвало да бъдат според Христовото учение. Те били надъхани със суеверия. Спорели и се биели като врагове. Всеки искал да управлява и граби, вместо да дава.

– За съжаление и сега се срещат такива между нас, – с болка в гласа се обади Дончо.

– Така е за голямо наше нещастие, – съгласи се дядо Страхил. – И Мохамед решил да покори всички народи. Обещал на своите нещо, което много им допаднало.

– Интересно, с какво ги е съблазнил? – любопитството не давало мира на Дончо.

– На едно тайно събрание Мохамед поискал покровителство от подръжниците си, – продължи разказа си дядо Стахил. – Но те го попитали: „А в замяна какво ще получим?“ „Раят!“, – казал им той.

– Ето каква е разликата между нашето учение и тяхното, – въздъхна Дончо. – На заслужилите във вярата се обещава вечно блаженство близо до Бога, а Мохамед е прибавил и голи жени.

– Според Мохамед човек е създаден от капка кръв, а не от земята. Явно добре умее да съблазнява, – засмя се дядо Страхил.

– Същински дявол, – подкрепи го Дончо.

– Мюсюлманите смятат за безумие безолодното въздържане, за тях това е противно на закона за размножаването.

– Не бих обещал на хората рай с порочни удоволствия, – каза Дончо, – но ще приемат ли Христовото оръжие, което е по-страшно от всичко друго?

– Съмнението обезсилва вярата и отбива Божията помощ, – потупа с ръка рамото на своя внук дядо Страхил.

Двете монахини тази вечер трябваше да стигнат до женския манастир „Сестри на милосърдието“. Те се оглеждаха с надежда за някой, който можеше да им покаже пътя.

Беше война. Англичаните бяха нахлули във Франция. Никъде не се срещаха жени, явно каква бе съдбата им, след като оттук бяха минали английски войски.

Повечето от полята бяха изгорени. Французите горяха, за да няма храна за настъпващите войски, а англичаните унищожаваха всичко, което не можеха да вземат със себе си.

Най- после двете монахини видяха сбръчкана старица, застанала пред една каменна къща, под още неузяла ябълка. С безъбата си уста възрастната жената се опитваше да отгризне от една зелена ябълка.

Когато ги видя старицата се опита да се скрие, но не успя да стигне далеч.

Мария, едната от монахините учтиво се обърна към възрастната жена:

– Добър ден, майко. Този път към манастира ли отива?

Жената се успокои, посочи напред с ръка по пътя и каза:

– Зад хълма е.

– Далече ли е? – попита другата монахиня.

– Много,

– Ще стигнем ли там докато се стъмни? – попита Мария.

– Ако имахте коне, да, – каза старицата.

– Благодаря ти, майко, – любезно каза другата монахиня.

– Имах дъщеря и двама внуци, – почти изплака старицата, – англичаните ….. дано горят в ада.

– Ще се молим за дъщеря ти и внуците ти, – съчувствайки ѝ каза Мария.

– Имате ли хляб? – с надежда попита старицата.

Мария се огледа наоколо дали няма от ония гладни мъже, които скитаха наблизо и като се увери, че няма никой, кимнаха с глава на Сара нейната спътничка.

Сара извади от торбата остатъци от хляба, който им бе останал и го предложи на старицата. Жената ги грабна и лакомо взе да ги гризе с безъбата си уста.

Мария и Сара продължиха пътя си.

– Ако продължаваме да раздаваме храната си, скоро ще започнем да гладуваме, – каза Сара.

– Знам, – каза Мария, – но как бихме могли да откажем?

– Не можем да свършим работата, за която сме пратени, ако умрем, – рязко възрази Сара.

– Но нали сме монахини, – каза кротко Мария. – трябва да помагаме на нуждаещите се. А колкото до това, кога ще умрем, нека Бог решава.

Сара остана смаяна:

– Никога не съм те чувала така да говориш преди.

– Баща ми мразеше хората, които говореха само за морал, а всъщност „всички те са добри, когато това ги устройва“. Когато много искаш да направиш нещо грешно, да натрупаш богатство от нечестни сделки, да целунеш жената на съседа или да излъжеш, това е времето, когато трябва да се съобразиш с правилата. Почтеността е като меч. Не трябва да замахваш с него,освен ако не си готов да го изпробваш.

Сара замълча, може би мислеше въру думите на Мария или просто се бе отказала да спори.

В Австралия жертва на модата прекарала четири дни в болницата след носене на тесни дънки. Лекарите били принудени да срежат дънките директно на жената, защото тъканта така стягала мускулите на прасеца, че се нарушавало кръвоснабдяването им.
35-годишна жена от Аделаида прекарала цял ден обута с тесни дънки. Тя помагала на едно семейство да се премести в нова квартира. Почти целия ден жената прекарала клекнала, изпразвайки шкафовете. След известно време тя усетила, че дънките ѝ са впити в нея.
След като помогнала на хората, жената си тръгнала късно вечерта. Когато минавала през парка „краката ѝ загубили силата си и тя паднала“.
В крайна сметка, допълзяла до пътя, хванала такси и отишла в болницата. Лекарите е трябвало да разрежат тесните дънки от самия крак, защото не можели да ги свалят по друг начин.
Седенето в клекнало положение значително нарушило кръвоснабдяването на прасеца и причинило голям оток. В резултат на това жената изпитала силен натиск на два основни нерва в долната част на крака.
Лекарите поставили на пострадалата апарат, който да премахне излишните протеини от кръвта, защото поради инцидента можели да пострадат бъбреците.