Американският любител астроном Гавторн от ранна възраст се увличал от наблюдение на небесните тела, а в частност и на метеоритите.
За тази цел той построи наблизо до дома си малка обсерватория.
Веднъж по време на вечеря той чул ужасен грохот.
Когато излязъл на улицата видял, че малката му обсерватория е полуразрушена. Когато Гавторн влязъл в нея, той намерил два метеорита.
Всеки от тях тежал повече от килограм,
Отишъл Трудът на работа.
Уморил се…..
Изведнъж видял купчина пръст.
На нея обикновено лежал Мързелът, но странно сега го нямало.
Седнал Трудът да отдъхне.
Мързелът се върнал от вечеря и започнал да крещи на Труда:
– Ах, лентяй такъв! Нямаш ли работа в дома си?
Въздъхнал Трудът, станал и си отишъл.
А Мързелът веднага скочил на купчината пръст, така че никой повече, да не може да заеме законното му място.
Аркадий Укупник отишъл на вечеря и попаднал на едно от националните тържества, в кулминационния момент на който се избирал крал на празника.
На всеки посетител в ресторанта бил поднесен десерт и само в един от тях се намирала перла.
Намерилият перлата тази вечер ставал главен на празника. Да, но тези правила на гостите били обяснени на гръцки език, а Аркадий не бил силен по този език.
Когато усетил, че нещо твърдо го ударило в зъбите, той веднага извикал управителят на ресторанта.
Всичко бързо се изяснило и Укупник буквално за ръцете бил издърпан на сцената. Посипали го с розови листенца и го обявили за крал на празника.
А щастливата перла обърнал на следващия ден в злато и го връчил на жена си под формата на медальон.
През 18 век основното хранене в Англия се отлагало за все по-късен час, докато не останало около 19-20 часа.
За това думата dinner, която исторически означавала „обед“, ние обикновено превеждаме като „вечеря“.
Вместо „dinner“ в днешно време англичаните употребяват „ланч“, но той бил много лек и не утолявал глада до вечерята.
Това е станало причина за поява на нова привичка, която измислила Анна Ръсел, херцогиня на Бедфорд: Около17 часа тя започнала да кани приятели на закуска, за да пият чай.
От нейния дом традицията да се пие чай в пет часа или Five o’clock Tea, се разпространила по цяла Англия.
Това е последната земна трапеза за Христос. Той разчупил хляба и казал: “ Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива“.
Така било установено християнското тайнство, причастие с тялото и кръвта на Христос чрез хляба и виното.
В това тайнството не само се споменава за събитията станали преди две хиляди години, а за реалното присъствие на всеки вярващ на самата Господната вечеря, която се провежда на Велики четвъртък.
Исус не случайно е запазил ритуала на жертвената символика, тъй като всички земни олтари били призив към небето и означавали желаещият да общува с Всевишния. Последната Христова трапеза е свързала хората с Него, с въплътеният Син Божий.
Кръвта в Библията се е смятала за символ на живота, на който владее само Творецът. Ето защо тя е била забранена да се използва за храна. В същото време, Спасителя на света даде Себе Си, Своя живот и кръвта си за хората.