С цел да се намали количеството на смог, който виси над големите градове в Китай, местните учени да обединили силите си, за да създадат първия в света трамвай, който работи с водородно гориво.
Китайската локомотивостроителна компания CSR Sifang заедно с водещите китайски изследователски институти е завършили успешно изследванията си в тази област, започвайки работата си през 2013 г.
Източник за захранване на експерименталния трамвай са станали водородните горивни клетки. За да се зареди трамвая с гориво са му необходими само три минути, а горивото е достатъчно за 100 километра с максимална скорост 70 км/ч.
Трамваят има три вагона, в които комфортно могат да пътуват 60 пътника. Максималната вместимост на този трамвай е 380 човека.
Според изчисленията на китайските инженери, за 15 километровите градски трамвайни линии, с едно зареждане трамваят може да направи най-малко три курса в двете посоки.
Заслужава да се отбележи, че транспортът е изключително екологичен. Горивните клетки и двигателят на трамвая не се нагряват по време на работа над 100 градуса Целзий, и не се отделят въглероден двуокис, така се запазва околната среда.

9 февруари 1878 г. Граф Николай Игнатиев пристигна в Одрин. След подписването на Одринското примирие, на него се падна честа да представлява Русия в мирните ѝ преговори с Турция.
Той непрестанно крачеше напред-назад и високо изразяваше недоволството си:
– Не трябваше да спират военните действия. Това примирие съвсем не е навреме. Нашите войски все още не са преминали земите на Македония и Родопите, нали и те трябваше да бъдат включени в границите на българското княжество.
– Прекрасно знаеш, че това бързо подписване на примирието е изискано от Петербург, – опитваше да го връзумява някой от дипломатите.
– Една евентуалната окупация на Цариград от руски войски би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите, – настояваше на своето Игнатиев.
– В Петербург са притеснени, страхуват се да не възникне война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, – каза дипломата.
– Кой още ще участва в преговорите от наша страна, – попита Игнатиев, независимо от това, че не бе съгласен с решенията взети в Петербург.
– Александър Нелидов, началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Ще бъде и княз Алексей Церетелев, той с очите си е видял безчинствата в българските земи, след погрома на Априлското въстание. Нали помниш, че замести Найден Геров в руското консулство в Пловдив. Той добре е запознат с проблемите на българите.
На 13 февруари в Одрин пристигна първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланик на Османската империя в Берлин.
– До кога ще ги чакаме да се събират? – негодуваше един от руските дипломати.
– Не чу ли, британският флот е нахлул в Мраморно море? – обади се един от руските офицери.
– И това нявярно ги обнадеждава, – недоволно поклати глава дипломата.
Най- накрая бе дадено началото на самите преговори. След като си размениха своите пълномощия и намерения за добра и ползотворна работа започнаха.
Сафвет паша още в началото заяви:
– Империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
– Тук сме се събрали, за да уточним условията за мир, – намеси се един от представителите на руската страна.
– Подписването на договор ще има само ако се съберат всичките Велики сили и решат това.
Много приказки се изприказваха, но преговорите не вървяха.
Не веднъж се коментираше в руската група мудността на турските представители.
– Знаете ли защо Сафвет паша протака преговорите?
– Да, но не ги прекъсва, нали!
– Виж, той се страхува от ново руско настъпление към столицата.
– От друга страна се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започнаха мъчително да се протакат. Руското правителство усети намеренията на Османската империя и за това предприе по-твърди мерки.
На 24 февруари бе изпратен отряд от 10 хиляди души край Цариград, а Главната квартира се премести от Одрин в Сан Стефано. Малко рибарско селище разположено на брега на Мраморно море, на около 10 километра от Истанбул.
Тактиката на сплашване не подейства и османските пълномощници продължиха да печелят време, очаквайки помощ или събиране на Великите сили.
Преговорите се ожесточиха.
– Възразяваме срещу предложениете граници за България и Сърбия, те откъсват значителна част от територията на империята ни, – спокойно обясняваше представител от турската страна.
Руските представители не искаха да отстъпят позициите си.
– Откъсването на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста селища там. Не разбирате ли, че голяма част от населението, ще се придвижи към свободните български земи? Това ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристигна великия везир Ахмед Вефик. Продължиха обсъжданията относно границите на България, но до споразумение не се стигна. Преговорите се прекъснаха на 28 февруари.
Граф Игнатиев разярен уведоми главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич:
– Примирието трябва да се прекрати, не може повече така. По-добре е незабавно да подновим настъплението си.
– Но това би довело до война с Англия, – опита се да го успокои Николаевич.
Игнатиев реши да предприеме друга тактика. На 1 март заедно с Нелидов поставиха ултиматум на османската делегация:
– Или ще подпишете договора, или ще подновим военните действия.
Руската армия в околностите на Сан Стефано се строи на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите се възобновиха.
Руснаците решават всичко да приключи на 3 март. Това е своеобразен подарък на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 3 март 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Представителите на руското командване започнаха подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части бяха строени с пълно бойно снаряжение.
На войниците бяха раздадени по 100 патрона и всички очакваха или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускаха и отново строяваха.
От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.
Напрежението нарастваше. След дългото очакване, едва около 17 часа сред официалните лица настъпва раздвижване, а сред тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнесе вестта за подписания мирен договор.
Радостен вик се разнесе от гърдите на 35 000 войника. Хората се прегръщаха и целуваха. Войници с офицери, приятели с непознати.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците. това беше върховен миг.
С цената на много жертви беше извоювана свободата за многострадална България.

Art Studio на британската столица PriestManGoode заедно с управление на транспортната система в Лондон представи своя план за бъдещето на лондонското метро, наречен „New Tube for London“. В близко бъдеще британското метрото напълно ще промени външния си вид, ще стане по-модерно и ще се откаже от машинистите си.
С дизайна на вагоните авторите са били ангажирани в продължение на три години. Новите влакове ще отговарят на всички съвременни реалности на лондонското метро, а именно – големи тълпи, особено по време на пиковите часове. Поради това между вагоните ще се поставят нови шарнири, което ще позволи на пътниците да се движат свободно по цялата дължина на влака. Вратите ще бъдат много широки, а станцията е оборудвана със защитни стени от стъкло, обезопасяващи  пътниците в пиковите часове.
Вагоните ще бъдат снабдени с дисплеи от течен кристал, по които ще се показва информацията в реално време, във всяка точка ще има достъп до безжичната мрежа Wi-Fi. Но най-съществената промяна ще бъде безпилотният контрол на влаковете, които ще работи в автоматичен режим, както и влаковете, обслужващи теснолинейната железопътна линията Docklands.
Управлението на транспорта в Лондон планира да закупи 250 нови влакове и да ги пусне по линиите през 2022. Метрото ще работите 24-часа в денонощието. Срокът на експлоатация на вагоните ще бъде 40 години.

Един физик бил помолен да помогне на момиче в решаването на задачи по физика. Девойката се готвела за изпит във ВУЗ.
В сборника от задачи имало и следната задача:
Влак пътува с определена скорост. В него попада куршум и пробива двете стени на вагон. Единият отвор е изместен спрямо другия на 3 см, ширината на вагона е 2,7 метра. Каква е скоростта на куршума.
Физикът решил задачата и получил 900 м/сек., а отдолу дописал: пушка М16, Ремингтон 0.223, разстояние от изстрела – 50 метров, калибър на патрона – 5,56×45, масса на патрона – 3.6 гр.

На 17 септември 1958г. влак на железопътната компания „Джърси Централ“ катастрофирал и паднал в залива Нюърк. На мястото на трагичния инцидент веднага пристигнали представители на пресата, в това число и фоторепортери, които направили снимки на мястото на произшествието.

На другия ден в един от вестниците била поместена снимка, изобразяваща стърчащия последен вагон,  показващ се от водата, на който можело добре да се види номер 932.

Няколко хиляди души, които видели тази снимка, заложили на това число в незаконна лотария, която се провеждала в този ден.

Каква била радостта и изумлението на тези хора, когато разбрали, че печелившия номер се оказал точно този.