Дъждовете не спряха. Сякаш небето изливаше мъката си, като гледа неуредиците, безпорядъка и хаоса на земята. Сашо и Боньо се бяха приютили в една близка бирария и напрегнато дискутираха:

– Ние всички ставаме духовни безделници, защото не искаме да се включим в борбата за придобиване на нови души за Небесното царство, – тупна леко с ръка по масата Сашо.

– Да, нашата единствена цел е всичко да бъде спокойно, – съгласи се Боньо.

– Но ние трябва да се поощряваме един друг и да се държим заедно.
А и за двете неща се изисква инициатива, – тъжно констатира Сашо.

– Трябва да имаме инициатива относно това, какво желае Христос, а не това, което на нас ни се иска, – тъжно добави Боньо.

– Нашата духовност преминава през изпитания, за да се установи стабилността ѝ, а това става като се сблъскваме с несправедливости, подлости, неблагодарности и суети, – поклати глава Сашо.

– И всичко това става поради нашето духовно безделничене, – възкликна Боньо.

– Ние използваме Бог като средство за намиране на мир и покой. На нас не ни е нужен Исус Христос, на нас ни е необходимо Той да ни даде нещо, – сбърчи нос Сашо, – а това е първата крачка в неправилната посока.

– Всичко, което искаме е следствие, а ние се опитваме от него да направим причина – наблегна Боньо.

– Не е много приятно, ако някой който е пълен с духовна сила, да те „възбужда“, бутайки те в страни, – една полуусмивка грейна на лицето на Сашо.

– Ако някой е силен, не означава, че е такъв духовно. Плътската активност отлично се маскира като духовна, – каза Боньо.

– Опасността от духовна мързел се крие в това, че ние не искаме някой да ни съживи, да ни запали, а искаме да слушаме само за духовно уединение, – недоволно започна да ръкомаха Сашо.

– Христос никога не е подкрепял идеята за духовна почивка, – подчерта Боньо, – Нали самият Той каза: „Идете идете кажете на братята Ми….“

Дъждът за малко бе престанал и двамата мъже решиха да се приберат, докато не е завалял пак.

В залата звучеше „Хава нагила“ – една от известните еврейски песни.

Къде ли не я пускаха?! Тя звучи по сватби, бар-мицва и често се използваше и в киното.

Момчета и момичета бяха се събрали на групички и разговаряха.

– Знаете ли, че Хари Белафонте я изпълнява при всяка своя изява? – каза Андрей веднага щом пуснаха песента.

– Можеш да я чуеш при всеки мач на холандския футболен клуб Аякс от Амстердам, – добави Мариела.

– Корените на тази песен са ми неизвестни, – започна философски да да разсъждава Владо. – Много бих искал да науча нещо за произхода ѝ.

Яков приближи групичката и като се усмихна започна да разказва:

– Тази песен е написана през 1915 г. от Авраам Цви Иделсън, професор по музика в Еврейския университет в Йерусалим.

– Веднага ли е станала толкова популярна? – попита Людмила.

– Не, – отговори Яков, – това е станало две години по-късно, когато са я запели по случай освобождението на Палестина от турците и е подписана декларацията на Балфур.

– Тези събития не сложиха ли основата за създаване на държавата Израел? – попита Андрей.

– Да, – кимна с глава Яков. – Това стана тридесет години по-късно.

– А какво се пее в песента? – попита Людмила.

– Текстът на песента е много прост, – каза Яков. – „Хава нагила ве-нисмаха, хава неранена, уру ахим бе-лев самеах“ означава „Нека се веселим и се веселим, нека запеем, събудете се братя с радостни сърца“.

– Много интересно, – възкликна Мариела.

– Тези думи са били написани, – продължи да обяснява Яков, – когато се е зараждал съвременния иврит. Еврейските професори като Иделсън са взели древните думи от юдейската Библия и им придали нови смислов отенък.

– Тази песен идеално отразява духа на ционизма, – подчерта Андрей.

– Нейните думи са основани на Псалом 118, – допълни Яков, – а нейният дух отразява възраждането на Израел.

След това някои от децата се втурнаха да се хванат на така нареченото израелско хора, а други, които не го бяха научили само слушаха популярната песен и тихо ѝ пригласяха.

През 1926 г. в Париж се провел световен конгрес на хората допринесли много в кинематографията. Имало много изказвания. Вдигали се тостове в чест на създателите на кинематографа братя Люмиер.

Вниманието на един от организаторите било привлечено от един бедно облечен човек, който мълчаливо седял в ъгъла.

– Какво правите тук?- попитал организаторът.

Човекът смутено отговорил:

– Виждате ли, името ми е Люмиер.

Един човек ловил диви зверове в пустинята. Видял, че авва Антоний  се шегувал с братята и се съблазнил. Старецът, желаейки да го увери, че понякога е нужно малко разслабване на братята, му казал:

– Сложи стрела  в лъка си и натегни.

Той направил така. Старецът пак му казал:

– Още го натегни.

И той още го натегнал. Старецът потретил:

– Още го натегни.

Ловецът му отговорил:

– Ако го натегна твърде много, ще го счупя.

Тогава авва Антоний му казал:

– Така е и с Божията работа. Ако прекалено много напрегнеш силите на братята, те скоро ще се отдръпнат от Божието дело. Необходимо е от време на време да ги поотпускам.

Вслушвайки се в това, ловецът бил силно засегнат и получил голяма полза от случилото се, си тръгнал.

Плисецкая е една от най-известните балерини, името на която е записано със златни букви в историята на руския балет.

Когато Мая била на 12 години я осиновила леля ѝ Суламиф Месерер. Бащата на Плисецкая бил разстрелян, а майка ѝ с малките ѝ братя били изпратени в Казахстан в лагер за жени изменници на родината.

Лелята на Плисецкая била балерина в Балшой театър, за това Мая започнала да посещава часовете по хореография. Момичето постигнало много успехи на това поприще и след като завършила училище Плисецкая била приета в трупата на Балшой театър.

Вродената артистичност, изразителна пластика и феноменалните скокове на Плисецкая я направили прима балерина. Мая е изпълнила главните роли във всички класически постановки.

Преливащата енергия и невероятната ѝ любов към професията помогнали на Плисецкая да дебютира в постановката „Аве Мария“ в деня на 70-я си рожден ден.