Така както се отнасяме към себе си и другите, по такъв модел ще изграждаме отношенията си и с Бога. Ако смятаме, че можем да се взема в ръце и да поправим нещата, това ще очакваме и от другите, ще го осъждаме и обвиняваме себе си, ако е налице неуспех.

Нашата любов на този етап е условна, длъжни сме и другите също, независимо от това дали ние или те можем да го направим.

Такова отношение към самия себе си и другите не довежда до смирение и прошка, но за това пък пришпорва нервно и жестоко.

Ако разберем, че можем много малко и почти нищо сами, тогава ще разбираме по-добре и другите. Ще престанем да ги осъждаме. И ще осъзнаем, че сме в една и съща лодка с тях. Става ни ясно, че този, който ни е обидил или наранил не го е направил поради злоба, а поради някаква причината, която не виждаме и не знаем.

Можем ли да влияем на емоциите си и чувството на обида?

Има алтернативен път. Приемете прощението на Бога и Неговата любов . И Му кажете:

– Господи, заставам пред Теб такъв, какъвто съм. В мен има негодувание, обиди, гняв, тревога, болка и страх. До сега съм се опитвал да заслужа прошка и любов, но разбирам, че така не мога да продължавам. Помогни ми, защото съм безсилен и не мога сам да се променя!

Позволете на Бог да ви обича, дайте Му възможност да действа във вашия живот.

Веднъж Самуел Бренгъл бил представен на някой човек като велик доктор.

В същия ден Бренгъл записал в дневника си:

„Ако се окажа голям в очите им, то Господ чрез Неговата благост ми помага да видя, че без Него аз съм нищо и ми помага пред самия себе си да остана малък. Той ме използва, но аз съм толкова доволен от това, че ме използва, но не съм аз този, който върши работата. Брадвата не може да се похвали с дърветата, които е отсякла. Без ръцете на човека тя нищо не би могла да направи. Дърварят е направил брадвата, наточил я е и след тоя я използвал. В момента, в който той хвърли брадвата, тя става безполезно желязо. О, никога не трябва да забравям за това“.

Известен с истинското си благочестие, Бренгъл често попадал под жестоки критики. Той не се оправдавал, а казвал:

– Благодаря ви от цялото си сърце за вашето порицание. Мисля, че си го заслужавах. Бихте ли се помолили за мен, приятелю?

Суровите и резки нападки предизвиквали в него размисъл за духовния му живот:

– Благодаря ви за критиката в моя живот. Тя ме накара да се самоанализирам, да изпитам чрез молитва дали сърцето ми е в пълна зависимост от Исус Христос, а това ме води до желаното от мен общение с Него.

Готовността да признаеш възможността за погрешна преценка и да се подчиниш на присъдата на другите, без да намаляваш влиянието си като християнин и Божий служител, издига Господа.

Представата за непогрешимост завършва със загуба на доверие.

Истинското смирение не забелязва своите заслуги и не изтъква своите изключителни духовни качества. Лицето на Моисей е сияело, но самия Моисей не виждал и не забелязвал това сияние.

Облечен в смирение, Бог се яви като Човек. Хора облечени в смирение се уподобяват на Него.

Убежището е безопасно място, където никой не може да ни навреди. Твърдината или крепостта е укрепена стена, която почти не може да се превземе с обичайни средства.

Мартин Лютер е написал прекрасен химн:

„Нашата твърдина е вечния Бог,
Той е сила и защита.
От беди ще ни помогне да се измъкнем,
в Него е животът ни скрит“.

Колко прекрасно е казано в химна за Божията сила и надеждната защита, която Той ни предоставя.

Грижи ли се Бог за нас със теб? Можем ли винаги да се обръщаме към Него с упование и вяра, когато са ни обхванали голяма скръб и са ни притиснали изпитания? Да, винаги и на всяко място!

Какви доказателства за неговата любов още са ни нужни? Той изпрати Своя Син Исус Христос, за да умре за нас.

Един човек бил вярващ, но синът му не познавал Бога. Бащата много страдал от това, но не можел нищо да направи.

Усещайки, че скоро ще умре, този човек повикал сина си му казал:

– Моля те, да изпълниш една моя заръка.

– Каква, татко?

– Когато умра, 40 дни идвай в тази стая и стой в нея 15 минути.

– И какво да правя в нея? – попитал изненадан синът.

– Нищо не е нужно да правиш. Просто ще седиш в тази стая, но не по-малко от 15 минути.

Синът погребал баща си и точно изпълнил искането му. Влизал в стаята и седял в нея по 15 минути. След 40-я ден синът отишъл в църквата и се покаял.

Много по-късно синът осъзнал, колко мъдро е било бащиното завещание.

Бащата разбрал, че младият човек в този забързан живот, изпълнен със суета, няма време да помисли за смисъла на живота си и за душата си.

Понякога си струва да се спрем за малко, да постоим на тихо място  … и Господ ще почука на сърцето ни.

Застана човекът пред Бог и започна да се оплаква:

– Защо ми е тази красива земя, щом съм сам. Скучно ми е.

Бог се замисли и реши да създаде жената, която да бъде другарка в живота на мъжа.

Той взе светлите и красиви лъчи на слънцето, всичките цветове на очарователния изгрев, част от тъжната замислена луна, прекрасната осанка на лебеда, нежността и игривостта на котето, грациозността на водното конче, топлината на ласкавия мех и безумната притегателност на магнита.

Когато всичко бе събрано в едно, се появи съвършено творение с невероятна красота, но то не беше приспособено да живее на земята.

За да я приспособи към земните условия, той добавил блясъка на студените звезди, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците, хитростта на лисицата, настойчивостта на мухата, алчността на акулата, ревността на тигрицата, отмъстителността на осата, отровата на татула и я изпълнил с живот.

В резултат на всичко това на бял свят се появи очарователна и мила жена.

Бог я даде на мъжа и му каза:

– Вземи я такава, каквато е и не се опитвай да я преправяш или да я правиш наново.