Веднъж един човек в група от хора разказвал за Бога и житейските изпитания.

Своя разказ той  завършил с думите:

– В края на краищата всичко ще бъде добре.

– А ако въпреки това не бъде добре? – попитал един от присъстващите.

– Ако не е добре, това означава, че още не си стигнал края, – усмихнал се човекът.

Даже и да вървим по заповед на Христос, ние не трябва да мислим, че няма да преживеем бури.
Учениците се отправили по заповед на Христос, но ги застигнала буря и те се оказали в опасност, така че трябвало да извикат Исус на помощ.

Понякога Христос се забавя да ни дойде на помощ по време на бедствие, за да бъдем изпитани и да се укрепи вярата ни. В такива моменти усилено се молим и оценяваме много по-добре избавлението, когато дойде.

Христос укори учениците си: „Къде е вашата вяра?“

Защо не запяхте песен за победа при настъпването на бурята. Защо не се опълчихте на издигащите се вълни с думите: „Вие сте безсилни да ни сторите зло, защото Всемогъщият Спасител е с нас на палубата“.

Много е по-лесно да се доверите на Бог, когато грее ясно слънце и няма буря.

Ние никога не бихме разбрали колко е вярата ни, докато не попаднем в буря, но важното е, че Спасителят е в нашата лодка.

Една жена се накъдрела, но това никак не ѝ отивало. Просто опита да изглежда по-различно, бил неуспешен.

Когато се прибрала в къщи, осемгодишният ѝ син казал:

– Мамо, приличаш на овца.

Жената изобщо не се обидила.

Тя отговорила:

– Овца, но от стадото на Бога!

Един ловец на змии се сприятелил с отровна змия. Той не се разделял с нея. Те била увита около врата му.

Ловецът на змии обичал да побъбри с някой, но всички го отбягвали, когато видели какво се е увило около врата му.

– Никой не ме разбира, – оплаквал се ловецът на любимката си. – Даже не искат да разговарят с мен. Хората не знаят как да се обичат и да се отнася по човешки един от друг.

Неговият разговор със змията чул един негов познат. Като се стараел да бъде по-далече от ловеца, той му извикал:

– Ей, ти, махни змията от себе си и тогава никой няма да бяга от теб. Именно това е по „човешки“ от твоя страна. Едва тогава ще разбереш, че хората не са виновни.

Отдалечете се от лошите си навици и ще бъде по-близо до Бога и хората.

Каква полза от това, че се безпокоите? В края на краищата, вие сте на борда на кораба, който не можете да контролирате. Дори и капитана да ви предостави руля, вие няма да можете да „вземете рифовете“.

И въпреки всичко се вълнувате, сякаш сте капитан. Успокойте се, Бог е Господ.

Смятате ли, че всичко това суетене и непрестанен шум наоколо означава, че Бог е оставил Своя трон?

Грешите! Неговите коне се придвижват мощно, бурята е колесницата Му. Той им е сложил юзди и ги управлява по волята Си. Бог е все още Господар на положението. Повярвайте Му. Ще имате мир. Не бойте се.

Моля ви, не се обезсърчавайте! Това е опасно изкушение, то е коварно и не се забелязва, но идва като враг към вас.

Унинието стяга сърцето и го изсушава. Прави го неспособно да възприеме благодатта. То преувеличава всичко. Придава на всичко лъжлива окраска и така прави бремето ви непоносимо.

Божиите намерения за вас и подкрепата, която ви дава,  се изпълняват от Неговата безгранична мъдрост.