Винаги мога да разчитам на Бога, че е с мен и чува молитвите ми.
Няма нужда да обмислям как звучат думите ми, когато се обръщам към Него. Бог винаги е готов да помогне.
От Него можем да се научим как да бъдем внимателни слушатели и как да обръщам достатъчно внимание на хората.
Бог ни дава умение да общуваме с другите така, че да им помагаме.
Той е истински пример за внимателно и любящо отношение.
Бог няма да отхвърли никого.
Нека бъдем добри слушатели, на които може да се разчита.
Трудно е да се работи във фирма свързана с комунални услуги. Най-вече, защото служителите ѝ трябва да се отзовават на странни повиквания или в неудобно време.
Николай работеше в такава фирма и съвсем не му бе леко. Много пъти са го срещали раздразнени и гневни, сякаш сам той лично е отговорен за повредата.
Колко пъти са крещели срещи него:
– Кой ви е изпратил? Вие сте некомпетентен. Друг на ваше място отдавна да е отстранил повредата.
– Вие сте безотговорен, вече втори ден звъним във фирмата ви. Къде се бавихте до сега?
– Всичко това сте направили с цел да ви повикаме на помощ, за да се обогатите.
Всичко това нараняваше Николай и го караше да мисли лоши неща за оплакващите се хора.
Но имаше случаи, в който Николай чуваше:
– Благодаря ви! Без вас нищо не бихме могли да направим.
– Златни ръце имате, Бог да ви благослови.
Тогава вярата в доброто с нова сила се възвръщаше у Николай.
Веднъж Николай поговори за тези проблеми във фирмата си с дядо Спас.
– Всички се преживели в живота си разрушения, които човек не може да поправи, – каза старецът.
– Тогава какво да правя? – попита Николай.
– В такива случаи имаме нужда от Бог, – каза дядо Спас, – защото само Той може да разреши проблемите ни.
– А мога ли напълно да съм уверен, че Бог винаги ще се отзове и ще ми помогне? – попита Николай.
– Той не само ще отговори на нуждата ти, – засмя се дядо Спас, – но и ще те подкрепи и възстанови. На Бога трябва да казваме: „Благодаря Ти, че беше с мен в тази ситуация“.
Когато нещата вървят добре, не е трудно да вярваш в Бога, Неговата доброта и грижа.
Истинското изпитание идва, когато обстоятелствата внезапно се променят. Тогава животът се превръща в бурно море, което заплашва да ни погълне.
Всички преминаваме през такива предизвикателства, като разочарование, болка от загуба, предателство, дълго боледуване, безпомощността на старостта.
Всичко това може да ни хвърли в отчаяние. И тогава започваме да потъваме, съмнявайки се в Божията грижа.
Именно тогава можем да се обърнем към Бога за помощ. Колкото и да сме уплашени и объркани, добрият Пастир ни познава. Той ни е обещал да ни води и пази, докато преминаваме през долината на мрачната сянка.
Цялата християнска история е изпълнена с примери за Божията грижа и любов в момент на безнадежност.
Лятото беше в разгара си. Ангел и Борис решиха да прекарат един месец на къмпинг до едно езеро. Речено сторено. Приготвиха багажа и на другия ден потеглиха.
Когато стигнаха близо до езерото, оставиха караваната близо до пътя, а няколко мили носеха лодката си, докато стигнаха езерото.
Плуваха цял ден и се наслаждаваха на красивата природа и чистия въздух.
Вечерта Ангел реши да отиде до караваната.
– Какво ще правиш там? – попита го Борис. – За тази нощ можем да останем и тук. Нали взехме с нас спалните чували.
– Там има осветление, – каза Ангел, – искам малко да почета.
Почти се бе стъмнило, когато Ангел тръгна. Скоро нищо не се виждаше.
Той се опита да запали кибрит, но той по-скоро му пречеше и той не можеше да се адаптира към светлината.
– Какво да правя? – попита Ангел.
Изведнъж му дойде чудесна идея и той я приложи на практика.
Събу си обувките и чорапите и започна да крачи предпазливо. Така усещаше земята под краката си и бе сигурен кога стъпва на пътеката.
Стъпка по стъпка бавно се придвижваше, като изучаваше терена. Когато усещаше листа под краката си, променяше посоката, докато усетеше земя.
Няколко часа му бяха нужни, за да стигне до караваната. Но поне стигна без проблеми. Търпението и упоритостта му бяха възнаградени.
Малко по-късно, когато вече седеше под лампата в караваната се замисли и откри паралел между Божието водителство и ходенето му в тъмното.
– Краката ми усещаха правилния път, – каза си Ангел, – по същия начин, когато сме се изгубили, можем да продължим напред, само ако връзката ни с Бога не е прекъсната.
Точно, когато сме несигурни и не знаем на къде да тръгнем, Бог ще ни показва правилния път.
Един новоповярвал свидетелствал, че приел Исус Христос за свой Господ, след като прочел „петото Евангелие“. Това не било Евангелието на Матей, Марко, Лука и Йоан, а Евангелието на един вярващ, който се казвал Михаил.
Михаил бил истински и верен християнин, който обичал Господа. Той водел благочестив живот, бил като пети евангелист и Бог го използвал да свидетелства за Исус Христос.
Святия живот и доброто поведение говорят повече от всякакви думи. Ние сме писма, ежедневно четени от другите хора, които не познават Господа.
Много хора не четат какво казва Божието Слово за Христос, но те могат да видят Спасителя в живота на тези, които подобно на Михаил са получили Христовото спасение.
Експерти по почерка, твърдят че могат да определят характера на човек. Ние сме синове и дъщери на Бога, за това сме отговорни пред Господа и пред хората около нас за нашия духовен живот. За Христос хората съдят по естеството на нашия живот.
Писмата се пишат, за да могат да се прочетат. Но ако писмото е написано с неразбран почерк, как ще се разбере съдържанието му?
Писмата на някои хора много трудно се четат, защото са нечетливи. Нека да се погрижим нашият християнски живот за всеки човек да бъде написан с ясен, кратък и лесен за четене почерк.
Нашият живот трябва да бъде чист, свят, последователен и угоден на Бога. В него трябва да има любов, милосърдие, кротост и доброта.
Фридрих Ницше е казал:
„Новото християнско понятие за любов, милосърдие, кротост и доброта в първи век е накарало света да направи преоценка на древните ценности и да приеме християнството“.