Това име се отнася, както за страна, така за един човек: праотец Яков.
Според Библията ангел изменил името на Яков в Израил, след като се „борил с Бога“.
На иврит в това особено име се съдържат всички праотци и прамайки.
Думата Израел е упомената в Библията  повече от 2000 пъти. Тя означава „борил се с Бога“ и първоначално като име било дадено на Яков, който се борил с ангел на Всевишния.
В това име има много имена, много измерения. То може да означава народа на Израел или земята на Израел, но в него е скрит сюрприз.
На оригиналният език на иврит в думата Израел  ישראל се съдържат първите букви на всички имена на всички библейски патриарси и прамайки.

И     י     יצחק – Исаак יעקב – Яаков     Исаак Иаков
С     ש     שרה – Сара
Ра     ר     רבקה – Ревека רחל – Рахил     Ревека Рахиль
Е     א     אברהם – Авраам
Л     ל     לאה – Лиа

Уникалността на иврит е, че той позволява да се играе с думите, за да намерят най-красивите и смислени връзки.

Семейство Симеонови много обичаха да пътуват. Когато решат да пътуват те се стремят да изберат най-добрия и ясен маршрут.

Петър, главата на семейството, в колата си има достатъчно техника, която му помага в това начинание. И въпреки това когато тръгнат на път, понякога се губят, защото Петър не е обърнал внимание на някое предупреждение или е пренебрегнал предложения маршрут.

– Моята задача е да задам дестинацията, – обясняваше Петър на сина си, – а джипиесът ми е отговорен, да изчисли всичко и да ми предложи решение.

– А ти съобразяваш ли се, следваш ли стъпка по стъпка, това, което ти е предложил джипиесът? – попита Тихомир баща си.

– Ако го следвам, – уточни Петър, – накрая чувам съобщението: „Вие достигнахте дестинацията“.

– Интересно е, – намеси се Марта, съпругата на Петър, – как общуваш с техниката и как получаваш необходимите инструкции, при положение, че това очакват хиляди коли?!

– Сигурно така Бог чува и отговаря на хилядите ни молитви, – засмя се Петър.

– Моля Бога да ме води в правилния път, – каза Ралица, дъщерята на Петър, – да ми помага да различавам знаците по него, за да стигна до целта.

– Той чува молитвите ни, – каза Марта, – дори когато хиляди други гласове викат към Него.

– Когато пренебрегна Божието водителство, – допълни Петър, – тръгвам в грешна посока.

– Ако започнем денят с молитва, – обади се Ралица, – Господ ще ни води и ще ни помага да преодоляваме предизвикателствата.

– Макар да не ни е лесно в житейското пътуване, – каза Петър, – ако гледаме към Бога, един ден Той ще ни каже: „хубаво, добър и верен, слуго“. нека всеки ден да търсим пътя на правдата и да следваме Божието водителство.

Бог е единственият източник на истинско блаженство. Той ни предлага блага, които ни се струват, че можем да намерим на земята: удовлетвореност, безопасност, мир, надежда за бъдещето.

Работата, човешките отношения, пари, власт, положение в обществото, всичко това не може да ни помогне да достигнем настоящето щастие. Това може да ни даде само Бог.

Но колко е трудно да се повярва това! И не е чудно, че ако не бяхме повярвали в Христос, ние си оставаме духовно слепи. Не можем да видим Божията истина, докато Святият Дух не ни отвори очите.

Но такава слепота може да стигне и повярвалите, ако започнат да живеят по законите на този свят, стремейки се към светското щастие.

„Блажени са тези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“. Това е Божие обещание и то е неизменно.

Богатство или праведност? Каква е твоята цел?

Михаил работеше като свещенослужител в една болница. Неговата работа се състоеше в това, да утешава и насърчава пациентите и техните близки.

Обикновено в края на посещението си при болен Михаил се молеше с човека отсреща, за да може пациентът да се отпусне и да сподели с Бога своите надежди, притеснения и радости.

Някои пациенти не обичаха дългите разговори и искаха само молитва.

Михаил бе забелязал, че много трудно подкрепя в молитва някого, когото не познаваше.

„Как да се моля за него, – мислеше си свещенослужителят, – когато не знам какви са неговите мечти, от какво се страхува, какво обича?“

Когато Михаил сподели с Тимотей тези неща, той му каза:

– Чувстваш, че молитвите ти са неадекватни, защото не можеш да намериш подходящите думи.

– Ти си прав, – каза Михаил. – Когато се застъпвам за някой пациент в молитва, не мога да намеря точните думи, за да изразя неговата скръб от дадена загуба, радост от успешна трансплантация или шок от току що поставена тежка диагноза.

Тогава Тимотей го посъветва:

– Продължавай да се молиш за своите пациенти, но не забравяй, че самото ти присъствие там, езикът на тялото ти, съчувствие ти, което проявяваш, също са част от молитвата.

– Какво излиза тогава? – замисли се сериозно Михаил. – Радостният дух, милото отношение и топлото присъствие са молитва, която има голяма сила.

– Молитвите ни не трябва да се изразяват само с думи, – поясни Тимотей, – но и с отношението ни към този свят и към Бога.

Много са интересни състезанията, особено лекоатлетическите. Напрежение преди старта, изражението на лицата на състезателите устремени към финала, съсредоточените им погледи. Колко е приятно да видиш радостта на всеки получил награда си.

Ние поздравяваме и тези, които са постигнали личен рекорд, дори и да не са спечелили състезанието. Радваме се заедно с тях, защото са постигнали нещо повече от преди.

И в християнският ни живот е така. Всеки ден можем да се стремим да служим на Бога по-добре. Ние постоянно общуваме с Него и трябвало да копнеем за по-силна вяра.

Исус казва, че Той е лозата, а ние сме пръчките. Когато пребъдваме в Него, даваме плод.

Нека положим всички усилия за да принасяме добър плод, като тичаме към целта, да се уподобяваме на Христос и да пребъдваме в Него.

Господи, помогни ни да дадем днес най-доброто от себе си, за да бъдем верни твои ученици.