Зрението на Борис съвсем отслабваше с възрастта и той се нуждаеше от много повече грижи.

Жена му Дафина беше непрекъснато около него. Грижите около съпруга ѝ ангажираха цялото ѝ внимание. Тя нямаше нито минутка свободно време. Вечер се строполяваше в кревата си умаляла и си мислеше:

„Какво ли ме чака утре?“

И неусетно заспиваше. А утрото не обещаваше нищо ново.Тя се чувстваше незабелязана и недооценена.

– Разбирам, че всички са загрижени за него, заради положението му, – казваше си тя, – но се чувствам като някаква прибавка към него, а не пълноценна личност.

И тя се помоли:

– Господи, помогни ми! Чувствам се много уморена от всички тези грижи…..Нямам минутка спокойствие или време за себе си. Знам, че грижейки се за съпруга си, изпълнявам съпружеския си дълг, но не се чувствам удовлетворена, това не ме радва ….. Знам, че не трябва да е така, помогни ми, моля Те!

Вечерта, когато си лягаше Дафина осъзна, нещо, което бе пропускала до сега.

– Исус ме оценява така, както никой човек не може да ме оцени, – каза си тя. – Той ме познава и обича. До сега са ме учили на това, но едва сега го разбирам истински.

Това бяха утешителни мисли, дошли точно навреме. Дафина се почувства отново силна, а тя имаше нужда точно от това.

И тя се усмихна:

– Като погледна назад, се изумявам за случаите, в които Бог ме е лекувал емоционално и ми е връщал чувството за сигурност и вяра в себе си. Той винаги е знаел моите нужди и ми е отговарял преди да съм Го помолила.

Господ е милостив към нас, за това и ние трябва да показваме милост към хората.

Бог иска всички хора да се върнат към тази връзката с Него, за която са предназначени. За това Исус Христос пренесе Себе си в жертва за хората.

Когато църквата започне да се интересува от собствената си структура и организация, тя престава да бъде духовната общност от хора.

За да се възстановят нормалните отношение на хората с Бога, е необходимо Христос да се проявява, както в живота на всеки човек, така и в обществото.

За това Исус изпращаше апостоли и учители, за да въплъти Себе си в църквата, в общността на хората.

Ние сме на земята не само да се занимаваме със своя личен духовен живот или да се наслаждаваме на духовния мир. Ние сме тук, за да изявим Исус Христос и така да спомагаме за изграждането на Тялото Христово.

Какво правя, действам ли за изграждането на Църквата или се занимавам с духовното си усъвършенствуване?

Най-важното е, какво е Исус Христос лично за мен, правя ли всичко възможно за да „Го познавам“?

Ще изпълня волята на Бога, ако напълно се предам на Неговата воля. Ако започна нещо лично за себе си, отношенията ми с Бога се нарушават.

Ще ми бъде много неприятно, ако разбера, че съм се стремила не да изявя Христос на хората, а само съм споделила какво Той е направил за мен.

Моята цел е Самият Бог, не мир в душата и не благословения, а само Бог. И не отстъпвам …. на нищо по-малко от това.

Грехът е подобен на отровна змия. Той ще унищожи душата със своята смъртоносна дяволска отрова, ако не го изоставите.

От всички злини човешкият грях е най-голямото зло. Греха лишава душата от мир, ума от светлина, земята от благословения, а всяка твар от всяко добро нещо.

Източник, корен и майка на всяко зло е греха. Той отслабва телата ни и произвежда болести.

Грехът не е безобидна грешка в живота. Той действа разрушително. Унищожава общението с Бога и близките.

Грехът опасно стеснява подсъзнанието, стараейки се да бъде забравено. Именно в подсъзнанието той действа разрушително върху тялото и душата.

Против греха има само едно средство – прошката. Исус Христос има власт да прощава греховете. И когато Той прощава, то и освобождава от властта на греха.

Около година по-късно, след дългото пътуване на „Бийгъл“ Чарлз Дарвин е имал странна болест, която го бе измъчвала до края на дните му.

Три часа след хранене започвали много силни коремни болки, които преминавали в ужасно гадене. Скоро след това той започвал да повръща, което напълно го лишавало от сили.

От време на време, състоянието му се е влошавало толкова много, че той ставал почти инвалид. Най-ужасното е, че ние все още не знаем причината за болестта му.

Въпреки, че всичките му приятели мислели, че Дарвин е хипохондрик, съвременни лекари по-късно му поставили диагноза синдром на циклично повръщане.

Може ли в днешно време да се направи точна диагноза на Дарвин? Лекарите не са успели да направят нищо в тази насока.

Дали пътуването му по море е причина за това заболяване? Само Бог знае.

Беше красив есенен ден. Соня и Слави пътуваха по хълмовете с мотор. Гледката, която се разкриваше пред очите им бе неописуема. Творецът бе създал такива багри, че дъхът на всеки би примрял пред тази красота.

Нюанси в жълто,червено, кафяво и зелено разказваха прекрасна планинска приказка, която не оставяше равнодушен, дори и най-скептично настроеният наблюдател.

– Малко се притеснявам, – сподели Слави, – защото трябва да стигнем до онова селище до края на деня, а не знам дали ще успеем!?.

– Но нали избрахме мотора, – подчерта Соня, – за да се насладим на гледката и да бъдем по-бързи в натоварения трафик.

След един завой, двамата се озоваха след два големи камиона.

„Сега ще трябва да бъда още по-внимателен, – каза си Слави, – но нямаме вече и същата видимост към прекрасната природа“.

– Вероятно пътуването ни ще се окаже по-дълго отколкото очаквахме, – въздъхна разочаровано Соня.

Но след един от завоите, двамата бяха приятно изненадани. Изведнъж се откри прекрасна видимост и Слави успя да изпревари камионите.

Когато всичко приключи и те стигнаха на време до определеното място, Слави се замисли и каза:

– Колко бързо губя търпение, когато не получавам отговор на молитвите си, когато и както аз очаквам.

– Това, че имахме хубав път и ти изпревари камионите, – каза Соня, – ме наведе на мисълта, че доверието в Бога ни помогна да преодолеем раздразнението и да се насладим на едно прекрасно пътуване.