Тези, които следват своите греховни желания, страда от дълбоки вътрешни
конфликти.

Бог не иска да се отделяме от невярващите, но Той не желае да съгрешаваме заедно с тях.

Ние трябва да живеем свят живот сред тях, който да бъде като лъчи на светлината.

Когато околните видят нашият чист живот, възможно е да се покаят.
Но може и да ни се присмеят.

Във всеки случай Бог се прославя, а ние ще бъдем възнаградени.

Има три впечатляващи песни за Божията милост в Библията. Едната  е на Ана, която благодари ан Бога за детето, което Той ѝ дава.

Моисей и Мариам, заедно с целия народ, благодариха с песен на Господа за избавлението си от Египет.

Мария, майката на Исус, същи прослави Бога за избавлението, което идваше на света с Божия Син.

От тези три песни можем да научим много за Бога и Неговата воля.

Ана възпя Божията милост към бедните и сиромасите, които подценяваме. Трябва да ценим всички хора.

Мойсей откри Божията милост чрез любовта, с която Господ води народа си. Победата не бе на страната на силните, а в любовта на Бога. Никое добро не идва от насилието, а само чрез любов.

Мария също прослави Божията милост. Бог се смилява към смирените, които осъзнават нуждата си от Него

Нашата цел не е силата, а любовта, която идва от Господа и е споделена с другите хора.

Дамян се бореше с един грях, който бе станал нещо обичайно за него. Той поиска подкрепа и съвет от един по-възрастен вярващ, който му каза:

– Ако наистина си християнин няма да ти е трудно да контролираш пороците в сърцето си.

Дамян искаше да му изкрещи: „Това не ми върши работа, а и не е вярно“, но си замълча. Все пак този човек бе по-възрастен от него…

„Ние сме християни, – каза си Дамян, – защото сме осъзнали, че сме грешни и имаме нужда от Божието водителство. Тогава какво следва от това?“

Той се помоли:

– Господи, прости ми този грях…помогни ми….

Но продължаваше да се чувства виновен.

На следващата неделя пасторът в църквата проповядваше за Божията безкрайна благодат.

– Греховете ще ни съпътстват постоянно, – каза той, – но ние трябва да ги признаем пред Бога и да продължим напред“.

Тези думи ободриха Дамян. Те бяха наистина верни, но вината и срамът не го оставиха.

Веднъж един много близък приятел на Дамян, след като го изслуша и разбра проблемът му, каза:

– Бог е вятър в гърба ти, а не дъжд в лицето ти. Господ не ни връща назад, за да ни натяква нашите грехове, а ни води напред. Ако приемем Неговата прошка и продължим напред, ще видим новия живот, който Той ни е обещал.

Изведнъж Дамян осъзна:

– Бог е простил греховете, сега е мой ред да си простя сам на себе си. Нима аз съм по-голям от Бога, че не мога да направя това?

Борис Трендафилов бе приятел на Павел Димитров. Борис бе учител на Павел и много пъти му бе помагал, това ги сприятели и когато Димитров завърши училище посещаваше редовно Трендафилов.

Двамата дълго разговаряха на различни теми. Павел споделяше с учителя бъдещите си планове. Димитров пръв запозна Трендафилов с момичето, за което по-късно се ожени.

Борис не беше женен, родителите му отдавна бяха починали, нямаше близки или роднини, за това прекарваше празниците сам.

Веднъж Павел го покани в семейството си за поредния празник. Едва пристигнал, Борис вече забавляваше децата. Той се смееше с тях и им помагаше да правят кълбо върху килима.

През пролетта Трендафилов започна трудно да изговаря думите. Трябваше му доста време, за да състави нормално изречение. Оказа се, че е болен от неизлечима склероза.

Състоянието му се влошаваше, но продължаваше да общува с Павел вечер на компютъра си.

Една нощ, той написа на Павел:

„Денят е чудесен. Надявам се да е такъв и за тебе. Трудно ходя и говоря. Едва натискам клавиша, за да ти изпратя посланието си“.

– И въпреки това, – засмя се насила Павел, – той намира денят за чудесен. Какъв човек само. На негово място отдавна да съм започнал да се самосъжалявам.

Такива като Борис имат радост в сърцето си и вътрешен мир. Истински обичат живота и се радват на всичко около тях.

Радостта, онази за, която копнеем всички е възможна само чрез вяра в Бога.

Изкупените трябва да се обичат искрено, без лицемерие, с чисто сърце. Силата и любовта идват от живото и вечно Слово на Бога.

Пролетните дъждове и лятното слънце правят тревата сочна и зелена, но през есента тя увяхва, а през зимата умира. Земният живот минава бързо.

Човешката любов и отношения не могат да бъдат наша основа. Ние се нуждаем от Божието Слово, семето на вечния живот.

Ако наистина обичаме другите ще им даваме вечното Слово Божие.

Злобата, лицемерието, завист и клюките са духовна отрова, която разрушава любовта и унищожава работата на Бога. Не пийте отрова! Пийте даващото живот чисто духовно мляко – Словото Божие.

Благодарение на това Слово ние израстваме от безпомощни и егоистични деца, в сръчни и плодоносни Божии деца. За това трябва да изучаваме Божието слово искрено, а не лицемерно.