Неделя. Скоро щеше да започне богослужението. Пламен огледа малкото хора в църквата и въздъхна:
– Какво беше тук? Имаше толкова много люде. Дори нямаше къде да седнат. А сега?
Един от дяконите на църквата Димитър, приближи Пламен и го потупа по рамото:
– Такива са сега времената. Трябва да се спазва дистанция, а има и много болни.
– Бях много по-малък, но си спомням как хората тичаха тук, за да чуят Божието Слово, – тъжно се усмихна Пламен.
– Да, но не със всеки бе така, – отбеляза Димитър.
– Леля Катя бе доста възрастна, но тя винаги бе първа тук, – спомняше си Пламен. – Веднъж я попитах: „Толкова много проповеди си слушала, сама си обучавала жени и деца на истините от Библията, не ти ли омръзна да слушаш пак същите неща?“
– Всеки път, когато слушаш или четеш Словото, Бог по различен начин ти говори, – поясни Димитър.
– Не е само това, – каза Пламен. – Това, което тя ми каза тогава, няма да забравя никога.
– И какво бе то? – полюбопитствува Димитър.
– „Ние ходим на църква и поради това, че някой може да има нужда от теб“.
– Права е била, – съгласи се Димитър. – И Библията го казва, да не оставаме събиранията си, за да се насърчаваме един друг.
В такова време като нашето нека се търсим едни други, особено тези, които не виждаме между нас по време на богослуженията.