Разходиха се покрай оградата на малка нива, а след това седнаха на два камъка, които като че ли нарочно бяха сложени там за почивка. Младият бе висок, с широки рамене, здрави ръце, буйна черна коса и остри черни очи. С него бе слаб, с побелели коси, старец. Той бе видял много и помнеше още времето, когато със семействата си шепа хора дойдоха и се заселиха по тези места.

– Жени и деца, вървяха в колона през селото, – върна се в спомените си назад старецът, – лицата им бяха уморени и измъчени. В ръцете си носеха малки торби с пръст и тор. Притискаха ги към гърдите си, сякаш бяха драгоценно богатство.

– От къде са ги взели? – размърда се маладежът неспокойно на мястото си. – За какво са им били?

– Бяха ги събирали в далечни долини, давайки за тях овце, монети и кожи. Смятаха да посипят твърдите скали на това място със скъпоценната пръст, та земята да роди зърно и народът да има какво да яде.

– И сега е скалисто това място, – засмя се младежът, – а нивите висят над безната.

– Тогава хората се връзваха на верига и се спускаха към малката площ, – ръцете на старецът потрепераха при спомена. – Внимателно с ръце ръсеха пръстта върху скалната почва.

– Но нали един по-силен вятър би отвял всичко това? – младият човек учудено погледна старецът.

– Над бъдещите ниви, – кротко продължи старецът, – бе изградена груба ограда, която да ги пази от вятър и лавини. Така се раждаха нивите сред тези обрулени, озъбени скали.

– Навярно не са били много големи, – каза младежът.

– Три крачки широка и четири крачки бе почти всяка новообразувана нива, – протегна ръка старецът напред, сочейки малките участъци земя. –  Това бе най-ценото богатство на нашият народ.

Старецът погледна към мъжете надвесили се над малките ниви и каза:

– Призори мъжете излизаха на нивичките си. Селянинът дълго се моли преди да започне работа на придобитата земя.

– А когато духнеше вятър, оградите успяваха ли да запазят натрупаната по скалите пръст? – попита младежът.

– Задухаше ли силен вятър, жените донасяха одеяла и ги разстила върху скъпоценната пръст. Галеха семенцата с малките си длани и с мънички коси скъпернически отрязваха поникналите стръкове.

– И от това сте правели хляб? – изненада се младият човек.

– Мелехме зърната, а жените месеха и печаха плоски продълговати хлябове.

– А защо слагате паричка в първият хляб? – попита младежът, който бе видял как този, който печеше хляба, бе пъхнал монета, не в кой да е хляб, а точно в първия.

– Това беше за всеобща благодарност за чудото.

Старецът бе разказал историята на народа си на този младеж, който бе дошъл и бе решил да се засели по тези места.

Знаете ли, че е без значение с какво се занимаваш? Можете да използвате вашата работа, за да донесе слава на Бога? Можете да използвате вашия бизнес и работното си място за по-нататъшното нарастване на Божието Царство.
Как се прави това? Един от начините е да използвате вашите бизнес или обикновенни контакти с хората, за да проповядвате Евангелието.
С колко служители работите? Да кажем 10-15 човека. Започнете да се молите за тях. Създайте добри християнски принципи в работата си.
В днешната глобална икономика, новите мисионери са бизнесмени. Има много държави, в които няма да позволят пастор или мисионер да пребивават в страната, но с радост ще посрещнат вашият бизнес.
Когато използвате вашия бизнес за едно нещо, което ще надживее всичко останало – Царството Божие, вие помагате за изграждането на това Царство, а не трупате само богатство.
Единственият начин да инвестирате в Небесата е да се инвестира в хората, които отиват там. Когато работата ви насочва хора към Бога, натрупвате съкровище на небето. Така напредват Божието Царство!
Отделете малко време, за да се молим за хората на работното ви място. Помолете Бог да ви помогне да видите възможностите да служите на вашите колеги и да им кажа за Исус Христос.

Понякога става така. Получаваме това към, което сме се стремили, но осъзнаваме, че то не ни носи дългоочакваното удовлетворение.
Това е една от главните илюзии на живота, когато мислиш, че нещата могат да ти донесат пълно удовлетворение. Но радостта от такива неща не продължава дълго.
Ние търсим любов, безопасност и щастие, опитвайки се да ги достигнем с помощта на работа, богатство, взаимоотношения с други хора. Вместо това ние виждаме наоколо скръб, неудовлетвореност и отчаяние,
Поставете в центъра на стремежите си Христос и ще почувствате как се изменя живота ви. Тогава ще видите, че само Той е източника на любовта, мира и радостта.
Бог е този, който е нужно да търсите.

Библията не осъжда притежаването на пари или имущество. С тях може да се направи много добро, ако се използват разумно и за благото на хората. Авраам, Исаак и Соломон навярно са били най-богатите хора на своето време.
Божият гняв не е насочен към материалното богатство, а към материални богове. Придобиването е идол за много от нас.
Натрупването на богатство е станало главна цел в нашия живот. Заслепени от това ние отдаваме прекалено внимание и слава на богатството, за които е достоен само Бог.
Придобиване на богатство е форма на идолопоклонство. А Бог мрази идолопоклонство. То отравя всички аспекти на нашия живот, включително и семейни отношения.
Библита учи, че работата не е в парите, а в нашата любов към тях: „Коренът на всяко зло е сребролюбието“.
Не позволявайте на пари или друго нещо, да заеме мястото на Бога в сърцето ви.

Водолази са открили най-голямото съкровище от златни монети, близо до средиземноморското крайбрежие на Израел.
Находката съдържа около 2000 златни монети, с общо тегло 9 килограма и предполагаема възраст около 1000 години.
Най-голямото богатство от златни монети са открити в Израел на морското дъно в древното пристанище в Кесария.
Членове на клуб по гмуркане са открили древните монети, когато са се гмуркали край пристанище от римската епоха. Когато случайно попаднали на монетите, те веднага не осъзнали стойността на находката, но когато разбрали, че са от залто, веднага са съобщили на директорът на клуба по гмуркане за археологическото откритие.
Пристигналите експерти са преброили около 2000 монети от различни страни, по-голямата част са били от Близкия Изток и Северна Африка, отнасящи се към 909-1171 г.
Морският археолог Kobi Sharvit предполага, че потъналия кораб е пренасял данъци или е бил търговки.
В Израел са отказали да уточнят паричната стойност на монетите, като са заявили, че откритието „е толкова ценно, че е безценно“.