Става въпрос за нов тип електрическа батерия с по-голям капацитет. Едно зареждане е достатъчно за да се пропътува разстоянието между Лондон и Единбург, което е около 400 мили.

Това изобретение изравнява техническите възможности на електромобилите с тези на колите с бензинови двигатели.Освен това първите са по-екологични и изискват 20% по-малко разход на гориво.

Новите батерии са създадени на базата на технологията „литий-кислород“, която е 90% по-ефективна от предишните.

Това революционно откритие все още изисква сериозни подобрения на техническите детайли, но внедряването му ще се очаква чак през следващите десет години.

Днешните литиево-йонни батерии в мобилни устройства имат ниска „енергийна плътност“ и следователно изискват постоянно зареждане и честа смяна поради износване. За разлика от кислородно-литийевата батерия, която има десет пъти по-висока „енергийна плътност“, съпоставяйки я с показателите на бензина.

На учените им престои да решат проблема с взривоопасните къси съединения в новия тип батерия, както и бързата им амортизация.

Един инженер останал безработен за доста дълго време. Веднъж му хрумнала идея да открие клиника.
Отпред пред клиниката поставил следния надпис:
„Лекуваме всяка болест за 500 долара. Ще ви платим 1000 долара, ако не успеем да направим това“.
Един лекар решил, че това е добра възможност да спечели 1000 долара и отишъл в клиниката.
Щом влязъл се оплакал:
– Загубих чувството за вкус.
Инженерът казал:
– Сестра, моля ви, донесете ми лекарството от кутия 22 и сложете 3 капки в устата на пациента.
След изпълнение на процедурата, докторът се развикал:
– Това е бензин!
Инженерът се засмял и казал:
– Поздравявам ви, вашият вкус се върна. Платете ни 500 долара.
Докторът ядосан си тръгнал и се върнал след няколко дена, за да преметне инженера и да си върне парите. Щом влязъл в клиниката казал:
– Загубих си паметта. Нищо не мога да си спомня“.
Инженерът се обърнал към сестрата и ѝ казал:
– Донесете ми лекарството от 22 кутия и сложете 3 капки в устата на пациента.
Поглъщайки „чудноватото“ лекарство лекарят скочил:
– Но това е бензин!
– Браво, – казал инженерът, – вие си възвърнахте паметта. Дължите ни 500 долара.
Лекарят си тръгнал сърдит, но след една седмица пак дошъл, решен на всяка цена да си върне парите.
Когато влязъл той бързо казал:
– Зрението ми съвсем е отслабнало.
Инженерът съчувствено поклатил глава:
– Нямаме лекарство за това. Вземете тези 1000 долара – и инженерът му подал 500 долара.
Лекарят изкрещял:
– Но тук са само 500 долара ….
Инженерът се зарадвал:
– Невероятно! Зрението ви се е възстановило! Дължите ни 500 долара…..

Щом Атанас приближи желязната порта, песовете скочиха към него. Той инстинктивно се отдръпна и започна да вика:

– Кольо! Кольо! ….

От долу се зададе яката фугира на Николай. По лицето му се разля усмивка. Усмири кучетата и подкани:

– Влизай….

Слънцето силно прежуряше. Николай придърпа към масата от вън един голям чадър и покани Атанас да седне. След това се залови да прави кафе.

Атанас и Николай отдавна не се бяха виждали. Последния път беше преди три години.

– Вече се диша по-леко, – заоглежда се под чадъра Атанас.

– От рая сме много далече, – пошегува се Николай. – Веднъж счупи ли се стомната, иди че я лепи ….

– Важното е да се движим напред и да не се обръщаме назад, – философски заключи Атанас.

– Животът така яко ни е яхнал, че всеки търси начин как да оцелее, – махна с ръка Николай.

– Само да оцелее ли? – Атанас погледна Николай в очите.

– Е, трябва и някой лев да изкара отгоре. Видя ли, градът ни е заприличал на панаир, всеки втори човек е отворил сергия или малко магазинче.

– Това е част от общия хаос на пазарната икономика, – отсече Атанас. – Надявам се да не продължи много.

– Сигурен ли си в това? – недоверчиво откликна Николай.

– Да, – каза Атанас като се настани по удобно на дървената пейка. – Нали в Народното събрание се гласуват закони, чрез които бавно, но сигурно ще се въведе ред.

– Колелото така се е завъртяло, че ….

– Са ни нужни години, – Атанас довърши думите на Николай, – Вярно е. Но всеки трябва да помогне с нещо в този труден процес, а не да стои и да чака наготово.

– Аз не чакам, работя, – недоволно извика Николай.

– Би ли дал пари за едно добро дело в града ни, – атакува го директно Атанас. – Навярно си чул за паметника, който искаме да издигнем на площада.

Николай още като видя Атанас се досети за какво е дошъл, но реши още от началото Атанас да си каже думата.

– Майка ми е тежко болна, онзи ден я откарах в болницата, – започна да се оправдава Николай. – Всеки ден съм там. Ходя купувам лекарства, памперси, … А всичко е толкова скъпо. Дъщерите и зетьовете останаха без работа. Скоро търсех пари да ремонтирам тази стара съборетина ….

– Виждали са те с онзи пикап, – посочи с ръка към колата Атанас, – да продаваш бензин със зет си Манол.

– Хората ако могат и в една капка вода ще ме удавят, – намръщи се Николай. – От трима съм взел заем. Щом трябва за паметника ще потърся още…..

Атанас познаваше приятеля си още от училище. И тогава си бе още стиснат. Станеше ли дума за даване, все си намираше оправдание. Такъв си и бе останал.

Найлоновите торбички вредят на околната среда. Найлонът в тях се прави от нефт, а той не е безкраен.

Такива подобни торбички се разлагат в естествена среда за около 20 години.

Когато чанти и чували от целофан попаднат в околната среда, множество животни поглъщайки ги, могат да се задушат.

Някои части на Световния океан съдържат повече найлон, отколкото планктон.

Изследователи забелязали, че такива торбички могат да се преобразуват в нещо полезно.

Например, пластмасови торбички могат да бъдат използвани за производството на дизелово гориво. Също така, те могат да бъдат рециклирани за природен газ, бензин, хидравлично масло.

Тъй като пластмасовите торбички са направени от гориво, при преработка може да се възстанови около 80 процента от горивото.

Някои автомобили приличат по-скоро на играчки, но те са истински, компактни коли. Днес идват отново на мода и това е напълно разбираемо.
С такъв автомобил можеш бързо да се добереш до избраното място, без да има значение задръстването в големите градове. Освен това разхода им на бензин е много икономичен.
Вижте един от тях Piaggio Ape Calessino.
Това не е съвсем автомобил, а хибрид между автомобил и мотоциклет. Piaggio Ape Calessino е направен от италианска компания Piaggio.
Изненадващото е, че благодарение на своята дълготрайност, надежност и ниска цена, тази кола се произвежда от 1948 г. и до днес.