Изменението на климата е вече толкова сериозно, че учените прогнозират, липсата на нормална и естествена смяната на сезоните. Това са заявили от канадските учени Робърт Скрайблер и Поло Беквит.

По техни данни, океанското течение на северното полукълбо вече се намира отвъд екватора.

По-нататъшното преместване ще доведе до това, че лятото и зимата на планетата ще си разменят местата.

Именно бариерата между двете океански течения поддържа ясното разграничаване между зима и лято.

Нарушението на този баланс ще доведе до климатична катастрофа, която може да доведе продоволствена криза.

Нашият мозък има способност активно да филтрира входящите слухови сигнали, за да отсее второстепенните и да се фокусира към важните.

Главна роля в този процес играе таламуса, където се извършва първичната обработка на цялата сензорна информация.

По време на сън тази работа не само не се прекъсва, но и се променя.

Учените са открили в електроенцефалограмата на мозъка на спящи хора последователен кратък импулс, който, както предполагат, служи за своеобразна бариера на пътя на шума, позволявайки ни да не реагираме на него.

Броя на тези импулси е различен при хората. Тези, при които импулсите са по-малко на брой, често се събуждат от шума.

Ледената бариера на Антарктида се намира между земите Мари Бърд и Виктория. Била е открита от експедиция на Джеймс Кларк Рос през януари 1841 г.

Тя се нарича бариера на леда, защото не е дала на изследователските кораби да плават по-нататък в южна посока.

Ледникът на Рос се захранва от ледниците, които минават през Трансантарктическите планини и земята Мари Бърд. Той има триъгълна форма. Прекъсва на север в стръмна стена, която се простира на 600 км  височина и  се подава 50 метра над водната повърхност.

Ледената бариера се издига и спуска под влияние на приливите и отливите.

Под действието на силните вълни се откъсват парчета лед, които се превръщат в айсберги.

Дядо Петър седеше под стария орех, хората минаваха и го поздравяваха. В селото го почитаха и уважаваха за мъдростта му.

Той имаше внук Пепо, който се вреше навсякъде и се интересуваше от всичко. Момчето порасна и се поизточи, но и като младеж бе буен и любознателен

Пепо видя дядо си под ореха и дойде при него.

– Вчера ми говореше за правилното мислене, дядо, – каза Пепо. – Имаш ли нещо против пак да поговорим за това?

– Добре, – съгласи се малко неохотно старецът. – Всичко, което се случва на човек добро или лошо, е следствие на неговото мислене. То предопределя взетите решения и направените избори, водещи до неговите действия.

– Резултатите остават, – каза младежът, – те никога не изчезват, а отгоре на това се и трупат. Странното е, че едни могат да привличат, а други да бъдат като бариера.

– Това се нарича „репутация“,  – уточни дядо Петър.

– Не вярвам да се създава репутация от едно единствено действие, – каза Пепо.

– Тя се създава с времето, – поклати глава старецът, – чрез много повторения и еднотипни действия.

– Интересното е, – каза младежът, – че нито лични симпатии, дори намесата на държавата не са в състояние да вкарат принудително успех в живот, известен с лоша репутация.

– Успехът идва сам, – подчерта дядо Петър, –  той не може да бъде поискан или принуден. Не възможно е да бъде прескочен някой момент от този процеса на изграждане. След лоши резултати, породени от неправилни действия, човек може да заяви, че е решил да промени поведението си и наистина да го направи, но ако фундамента му не бъде поправен ….. мисленето му не се промени, резултатите пак няма да бъдат добри.

– Защо? – попита младежът.

– Защото те са произведени от действия, които са плод на решения, взети по стария начин.

– Тогава защо на човека да не му дадем повече от една възможност да се поправи? – попита Пепо.

– Докато този човек не промени мисленето си, той няма много варианти за успех. Когато нечия лоша репутация се е установила, хората очакват глупави решения, водещи до неприемливи действия и получаване на посредствени резултати.

– Какво ще ме посъветваш в случая, дядо?

– Не се събирай с хора създали си лоша репутация.

Исус е седял на масата с бирниците и грешниците. Почти всички хора, с които се е обграждал са били аутсайдери на обществото. Но отношението Му към тях не се е свеждало до преодоляване на социалните бариери.
Бог иска ние да се движим сред хората и да свидетелстваме за Христос. Ние трябва да „се радвам с тези, които се радват и плачем с онези, които плачат“, да състрадаваме, да помагаме на болните, бедните и нуждаещите се. Как иначе бихме ги спечелили за Христос?
Трябва да обичаме тези, които са обсебени от този свят, но не бива да допускаме съблазън и пагубно да ни влияят. На тази граница можем да се задържим единствено, ако постоянно живеем в присъствието на Господа.
Както Христос, ние трябва да бъдем в света, но не от него.
Корабът плава по морето, но водата не трябва да прониква в него.