Изобретателите отдавна се опитват да създадат подводен апарат за дишане, които се захранва с кислород, изтеглен от водата, по подобие на хрилете. Израелският изобретател Алон Боднер се е доближил най-много до целта.
Устройството, наречено LikeAFish работи, използвайки центрофуга, която понижава налягането на водата в херметична камера.
Тъй като водата съдържа много малко кислород, през устройството трябва да преминат около 190 литра в минута, за да може обикновен човек да диша спокойно. Въпреки това, единствената реална бариера за изпълнението са размерите и теглото, но устройството може да бъде взето за въоръжение в армията през следващите няколко години.
Подобна система ще даде възможност да се остане на дъното, без доставка на още кислород и намаляване на количеството на азота на въздействието, на който е изложен водолазът.
През 2012 г. компанията е проверила възможността на прототип да се монтира на военноморска подводница. Днес е възможно да са постигнати по-добри успехи.

Повечето хора са свикнали със зоологически градини, в които има малки клетки, в който гният обидени от живота животни. Точно обратното на този стереотип във Валенсия е основан Биопарк. Изобретателните испанци на малка площ от 25 дка са успели да пресъздадат истинска африканска зона.
В един от най-оригиналните зоопаркове Лухан в Буенос Айрес посетителите могат, ако желаят, да влязат в клетката на хищника и да го хранят, като му подават храната с ръце.
В Биопарка във Валенсия приближаването към животните не се препоръчва, но можете да ги наблюдавате в реално време.
Обитателите на парка живеят в естествена среда, а посетителите са отделени от тях не с решетки, а реки, скали и живописни водопади.
За разходка в такъв парк трябва да имаш железни нерви. Между хората и животните има незначителни бариери, които животните могат да прекрачат без никакво усилие.
Повечето посетители признават, че изпитват страх, имат огромен прилив на адреналин, тък като това е среща направо с дивата природа.
В Биопарка, както и в джунглата, могат да живеят различни животни едно до друго. Например в една от зоните живеят горили, ему и зебри. Някои от тях, особено по-любопитните, приближават до хората. Истинските любимци на публиката са лемурите.

Американски учени от университета в Колорадо са установили, че на височина от 11 500 км невидим щит защитава Земята от проникването на вредни частици.
Благодарение на мощната защита на хиляди километри над Земята, бързи електрони от радиационни пояси на Ван Ален, които се наричат “ електронни убийци“, не достигат повърхността на нашата планета. Ултрабързи частици ускорени почти до скоростта на светлината, заплашват астронавтите и космически апарати по време на интензивни слънчеви бури.
“ Това е същото нещо, все едно електрони да удрят стъклена стена в космоса. Защитната бариера напомня на щит от научно-фантастичния филм “ Стар Трек“. Това е наистина загадъчно явление, но тази мистериозно бариера не е научна фантастика,“ – каза един от авторите на изследването, Даниел Бейкър.
През 1958 г. е бил открит пояс на Ван Ален. Тази два пръстена от високоенергийни частици, обикаля около Земята на разстояние от около 40 хиляди км от нейната повърхност. Вътрешният пояс е изпълнен с високо енергийни протони, а външния с електрони.

Cocos nutifisera solitaria е характерен вид за открито море. Тя е забележителна с това, че нараствайки отделя в корените си отрова, която е смъртоносна за другите палми.

Ето защо и на най-малките островчета има само по една такава палма.

Множеството карикатури изобразяващи безлюдни острови, не минават без палма. И тази интерпретация за изолиран  и самотен май ще излезе вярна.

Мисля си за повечето обезверени хора, които като тази палма излъчват ярост, жлъч и омраза. Така те прогонват хората около себе си. Самотни са, но не дават никой да ги приближи. Решилият се да прескочи тази бариера е залят от вълна на отчаяние и омраза, излъчваща се от самотника.

Милиони хора използват метрото всеки ден без дори да мисля, че то може да не е толкова безопасно, колкото изглежда на пръв поглед.
Междувременно американски учени и техните британски колеги са установили, че постоянното пътуване в метрото е опасно за здравето на човека поради високото съдържание на подземен токсичен метален прах във въздуха.
Проветряването в метрото е проблематично. Поради това, там температурата е постоянно висока, а във въздуха се концентрира прах, наситен с метални частици.
Прониквайки в човешкото тяло, тези вредни съединения започват да разрушават жизнено важни органи, като черен дроб, белите дробове, бъбреците, мозъка и дори сърдечно-съдовата система.
Според експерти, най-голямата опасност за хората са малки частици. В случай на вдишване, повечето от основните съединения се наслагват в трахеята и носната кухина, тогава малките частици лесно достигат до бронхите. Поради малкия си размер, те могат лесно да проникнат през защитна бариера на епитела на дихателните пътища и да влязат в основните тъкани на организма.