Павел коленичи пред олтара и започна да се моли. Това му помогна да се пребори с ужаса и постепенно разбра какво трябва да направи. Когато се изправи, нареди на Петър, да събере всички в централната зала за срещи.

Когато хората дойдоха,бяха почти изпълнили залата. Някои седяха, други стояха прави, очаквайки какво ще им каже Павел. Той застана в средата, отвори Библията и им прочете пасаж от Битие:

– „След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал“.

Павел вдигна глава от книгата. Всички го гледаха напрегнато. Всеки един от тях знаеше историята за Авраам и Исаак, но искаха да разберат за какво ги бе повикал Павел. Застанаха нащрек, очакваха да видят какво ще се случи сега.

– На какво ни учи историята на Исаак и Авраам? – попита Павел без да очаква отговор от събралите се. – Бог каза на Авраам да убие сина си, не просто някой от синовете си, а едничкия си син, родил се на Авраам, когато той беше на сто години. Авраам възрази ли? Помоли ли Бог за милост? Започна ли да спори със Него? Погледнете, Авраам не спомена пред Бога, че това е убийство, детеубийство или смъртен грях.

Павел остави думите му да увиснат във въздуха, а после сведе поглед към Библитята и прочете:

– „Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си ….“ – Павел отново вдигна очи. – Бог може и нас да предизвика.  Това, което ни накара Господ, понякога може да ни изглежда като грях. В такъв случай трябва да си спомним случилото се с Авраам.

Павел говореше убедително. Умението му да проповядва настройваше аудиторията приятелски.

Тишината в залата говореше, че Павел бе успял да грабне вниманието на всички. Никой не се въртеше, не шепнеше и не помръдваше от мястото си.

– В такива случаи не трябва да задаваме въпроси, – продължи Павел. – Не трябва да спорим. Когато Бог ни води, трябва да Го следваме, независимо от това, колко глупави, греховни и жестоки изглеждат желанията Му за нашия слаб човешки мозък. Ние сме слаби и безпомощни. Това, което знаем може да ни подведе, но ни е дадена възможност да вземаме решения, да правим сами избор. Ние имаме дълг и той е ясен, трябва да се подчиняваме. За това нека тръгнем към земята, която Бог ни е приготвил.

Проблемът на това селище е, че се появиха болести, както по хората, така и по добитъка. Водата изведнъж изчезна в земята и тази, която бе останала не достигаше за всички. Посевите изгаряха, а горещият сух вятър заплашваше хората да ги остави без хляб.

Единствента възможност да оцелеят в такова напрегнато време бе, да напуснат селището си и да потърсят по-плодороден район с добри водоизточници. Повечето не искаха да се разделят с домовете си, които бяха построили и от години насам живееха в тях. Те се бяха превърнали в нещо неразделно и неотменимо за тях.

За това бе и свикването на това събрание. Павел искаше да изведе хората от изгорялата земя, изпълнила се с болести на място, където хората можеха да спасят живота си и да живеят по-спокойно.

Едно от най-интересните неща в студенския живот, безусловно е „общението“ с преподавателите.
Само на лекция могат да се чуят много интересни, остроумни и забавни фрази от устата на професорите.
Ето ви една прекрасна перла.
– Какво е това килограм, вие знаете ли? Вземете нещо в ръка, сега друг предмет, който тежи 20 килограма. Какво натежа ли? А какво е това джаул? Как да го почувстваме?
Аудиторията мълчи.
– Не знаете? Това е много лесно! Имаме енергия MV ^ 2/2, сега си представете тухла с маса 2 кг, която лети със скорост 1 м / сек. А сега как да почувстваме този джаул? За целта е необходимо тухлата да лети към челото ви, face to face, така да се каже …..

На 1 април 2003 г. запонала операцията на американски войски в Ирак.
Посланикът на Ирак в Русия Абас Халаф Кунфут свикал прессконференция и прочел пред журналистите току що получена информация от Рoйтерс:
„Американците по грешка са поразили британските войски с ядрена ракета. Загинали са седем човека“.
Аудиторията била шокирана. След няколко секунди в настъпилата тишина посланикът казал:
– Честит първи април!

Професорът погледна аудиторията над очилата си и каза:

– Не бива да забравяме, че благородниците от онази епоха не са си бършели носовете по същия начин, както го правим ние сега,….

В залата всичко замря, муха да бръмне щеше да се чу.

–  ….тогава не е имало носни кърпички, – завърши фразата професорът.

Забележката беше посрещната с бурен смях.

Интересно, ако простолюдието е използвало ръкавите на дрехите си за тази цел, какво ли са използвали по-богатите?

Наскоро в Швеция, избухнал скандал, свързан със социалните мрежи. Мъж написал съобщение, в което искал да му се помогне да открие изчезналите си деца.
Facebook потребителите подтикнати от състрадание, започнали активно да “ разпространяват“ новината като я бележели с „харесвам“, така този пост обхванал огромна аудитория. Децата са били намерени, но случаят нямал щастлив край. Установено било, че по този начин мъжът се опитвал да намери избягалата от него бивша съпруга.
Независимо от факта, че жената е променила името си от съображения за сигурност, дейността във Facebook помогнала на бившия ѝ съпруг да я намеря. Сега тя е принудена да се крие от преследвача в кризисния център. Тази новина сериозно е развълнувала шведската общественост, защото много жени са принудени да се скрият от бившите си съпрузи. Много от тях са жертви на домашно насилие и сериозно се страхува, че могат да бъдат намерени, благодарение на социалните мрежи, тъй като сега към тяхната функционалност е включена и геолокация, позволяваща да се определи местоположението на потребителя.
Опасността, която може да донесе прозрачност в социалните мрежи се е превърнала във важна тема за обсъждане, защото сега има случаи, свързани с измами, манипулации и злоупотреби с безнаказаност.
Така че, в последно време нападателите често използват добротата и наивността на потребителите като се обръщат към тях за помощ за тежко болни, деца и животни. Хората рядко се замислят върху прочетеното, „грабват“ този коварен спам от получените новости и невинно го пускат на своята страница. Това увеличава скоростта на разпространение на вредното съдържание между многомилионата аудитория на социалните мрежи и прави този вид измама невероятно изгодна.