Вярата е сляпа. Когато виждаме, това не е вяра, а философстване.

Ако преплуваме Атлантически океан, правим го с вяра. Ние не забелязваме набелязания път във водата, нито някакъв признак за бряг, когато сме сред нея.

Въпреки всичко ние се движим всеки ден следейки своя път по картата с такава точност, все едно ни е оставена широка диря, начертана от тебешир.

На разстояние 20 мили от брега, ние знаем точно къде се намираме, все едно сме видели това място преди три хиляди мили, когато ни е заобикаляла само вода.

Как сме измерили и набелязали своя път? Всеки ден капитанът е взимал своите инструменти, гледал е небето и е планирал пътя си по слънцето. Той е плувал по указание на небесните светила.

Така и вярата гледа нагоре и плува по указанията на Бога, без да вижда бреговете, нито пътя пред себе си.

Честите спирания, като че ли ни водят в пълна неизвестност, в тъмнина и бедствие. Но Бог навреме открива път и често тези мрачни среднощни часове се превръщат в предверия към светлината.

Твърде много от нас бързат да видят края на пътуването си, без да са се хванали за работа. Ако можехме и ни се отдадеше това, как щяха да се развият у нас християнските добродетели?

Вяра, надежда и любов не се откъсват от дървото като зрели ябълки.

В сравнение с нашите крака, упованието в Бога по-бързо ще ни доведе до края на пътуването ни.

Едно малко момиченце имало баща, който бил пилот на самолет. Веднъж те заедно летели над Атлантическ океан. Започнала буря.
Стюардът събудил момиченцето и го помолил:
– Моля, да си затегнете колана.
Самолетът се намирал в зона на турболенция.
Момиченцето отворило очи и видяло святкащи мълнии около самолета.
– А къде е татко? Той на щурвела ли е?
– Да, твоя баща е в кабината на пилота, – отговорил стюардът.
Момиченцето се засмяло, затворило очи и отново заспало.
Бог държи щурвела на нашия живот, но Той ни дава свобода къде и кога да летим. И ние често попадаме в катастрофи. Това съвсем не е изненадващо, ако отчетем, че ние сами хващаме щурвела, без да сме се научили да летим.
Бог ни познава. Той познава нашите силни и слаби страни. Знае винаги кое е най-добре за нас.
Ако Му доверим управлението на нашия живот, Той ще ни заведе в къщи живи и здрави.

В бразилския щат Пернамбуко, в гориста местност близо до брега на Атлантическия океан са открили нов тип таралеж.
Неизвестният на науката гризач се отнася към дървесните таралежи. Покрит е с тъмно кафяви игли с червен оттенък в краищата и има дълга опашка. Води нощен живот.
Изследователите са установили, че той е доста по-различен от своите роднини, за да го вземат не само като нов вид, но и нов род в семейството на бодливите свинчета.
На таралежът е дадено латинското име „Coendou speratus“, при това родовото название е в съзвучие с местното име на животното, а като вид името идва от латинската дума за надежда.
Местното откритие в Североизточната Атлантическа гора се смята за един от най-застрашените природни обекти в света. Във връзка с това, може да се смята, че за първи път забелязания таралеж вече е застрашен от изчезване.

Всички си спомняте от училищния курс по физика, че водата замръзва при 0 градуса и кипи при 100 градуса. Въпреки това, има така наречената преохладена вода. Това е изключително чиста вода без примеси. Дори и когато се охлади под точката на замръзване тази вода остава течност. Но в действителност има температура, при която водата става лед или кипи.
Какво се случва, ако вземете замразени чиста вода и продължите да я охлаждате? С вода ще станат чудотворни трансформации.  При минус 120 градуса по Целзий вода е силно вискозна, а при температури под минус 135 градуса, тя се превръща в „стъклена“ вода. Това е твърдо вещество, което няма кристална структура.
Водата не само дава живот, но може и да го отнеме. 85% от всички болести в света се предават чрез вода. Всяка година 25 милиона души умират от тези болести.
Водата може да се бори със затлъстяването. Ако пред всички напитки се предпочете водата, може значително да намали общия прием на калории. Първо, защото човек спира да пие висококалорични сладки напитки и сокове и второ, защото след като се пие вода, по-малко внимание се обръща на сладките неща, както в случай с чая или кафето.
Водата помага за намаляване на риска от сърдечен удар. По време на проучване изследователите са открили, че хората, които пият около шест чаши вода на ден, имат по-малък риск от сърдечен удар, за разлика от тези, които пият само по две чаши.
Съществува и опасна вода. Например, в Азербайджан водата съдържа много метан, така че може да се запалят, ако поднесете към нея запалена клечка кибрит.
Морската вода е силно питателно вещество. В 1 куб.м. см вода се съдържат 1,5 грама протеини и други вещества. Учените смятат, че само Атлантическия океан по хранителна стойност се оценява на 20 хиляди реколти, които се събират за годината от цялата Земя.

Чудесен пример за това как могат да се комбинират две несвързани хобита в едно увлечение, ни дава  Jason de Caires Taylor.  Той е скулптор и гмуркач, който е решил да показва своите работи не в задушните галерии, а в прохладните води на Атлантически океан.
Освен самореализацията на автора, подводните статуи имат и друга цел. След потапянето във водата, изкуството на Jason de Caires Taylor. започва буквално свой живот, отразявайки сложните екологически процеси на морската среда. Всяко едно от тях се покрива с водни растения в различна окраска, зависеща от чистотата на морското дъно.
Творенията му носят в себе си скрито послание, което се заключава в това, че трябва да разбираме и защитаваме подводния свят.